Нортън се питаше за причината, докато наблюдаваше несигурното изражение по лицето на младия офицер. Спомни си за трудната беседа с Борис Родриго, но изключи такава възможност. Джими Пак определено не бе религиозен. Единствените му интереси извън работата бяха спорта и секса, като предпочиташе да бъдат свързани.
Трудно можеше да се предположи, че е първото от тях, и Нортън се надяваше да не е второто. Като командир той бе се сблъсквал с повечето от проблемите в тази област, с изключение може би на най- класическия от тях — извънредно раждане по време на полет. Подобна възможност бе предмет на безброй шеги и макар че досега не бе заставала пред него, само недостатъчното време можеше да бъде причина за толкова очевиден пропуск.
— Е, Джими, какво има?
— Идея, командире. Зная как ще стигнем до южния континент и дори до Южния полюс.
— Слушам. Как предлагаш да го направим?
— Ами… с летене.
— Джими, досега вече съм чул поне пет подобни предложения, а дори и повече, ако се броят смахнатите проекти от Земята. Обсъдихме и възможността да приспособим двигателите на нашите скафандри, но челното съпротивление ги прави неизползваеми. Горивото им няма да стигне и за десет километра.
— Зная това, но имам решение.
Поведението на Пак бе странна смес от пълна увереност и едва сдържано нервно напрежение. Нортън бе доста объркан, защото не можеше да разбере причината за притеснението на хлапака. А бе убеден, че той познава добре своя командир, за да не се съмнява в безцеремонното отхвърляне на всяко безсмислено предложение.
— Хайде, казвай. Ако заслужава, ще се погрижа въпросът за твоето повишение да получи обратна сила.
Това полуобещание и полушега не попадна на място, както той се надяваше. Джими се усмихна жаловито, започна, запъна се няколко пъти и реши да действува с обходна маневра.
— Командире, знаете, че миналата година участвувах в Лунната олимпиада.
— Разбира се. Съжалявам, че не спечели.
— Заради лошата материална част; зная какво не беше в ред. На Марс имам приятели, които работят тайно. Искаме да изненадаме всички.
— На Марс? Но аз не предполагах…
— Много малко хора знаят. Там този спорт е все още нов; правени са само опити в Двореца на спорта в Ксант. Но на Марс се намират най-добрите майстори по аеродинамика в Слънчевата система. Който може да хвърчи в онази атмосфера, може да го стори навсякъде. Според мен, ако марсианците с техните познания и технически възможности построят една добра машина, тя ще блесне на Луната, където силата на притеглянето е два пъти по-малка.
— Изглежда правдоподобно, но как ще ни помогне? — попита Нортън и макар че бе започнал да се досеща, реши да даде колкото се може по-голяма възможност на Джими.
— Образувахме сдружение с мои приятели в Порт Лоуел. Те построиха летателен апарат за въздушна акробатика с някои усъвършенствувания, които никой досега не е виждал. При малката сила на лунното притегляне той ще направи сензация под олимпийския купол.
— И ще ти донесе златния медал.
— Надявам се.
— Да видим дали следя правилно хода на твоите мисли. Един небесен велосипед, който може да вземе участие в Лунната олимпиада, където силата на притеглянето е само една шеста g, ще има още по-голям успех при пълната безтегловност в оста на Рама. С него може да се прелети от северния до южния полюс и обратно.
— Да, с лекота. Пътуването в едната посока ще трае три часа, но без прекъсване. Разбира се, може да се почива навсякъде, стига човек да бъде близо около оста.
— Поздравявам те за блестящата идея. Жалко, че небесните велосипеди не се числят към редовната материална част на службата за надзор в космоса.
Изглежда, Джими бе затруднен да намери думи. Той отвори няколко пъти уста, но не се получи нищо.
— Е хайде, Джими. Като въпрос от изключителна важност и съвсем без отношение към рекордите, кажи, как успя да го вмъкнеш на борда?
— Ами… към раздела „Пособия за отмора и развлечения“.
— Добре, че не ме излъга. Колко тежи?
— Само двайсет килограма.
— Само! Наистина, не е толкова зле, колкото мислех. Всъщност съм удивен, че може да има апарат с подобно тегло.
— Някои тежат само по петнайсет, но те са много крехки и при завой обикновено се свиват. Но за „Водно конче“ няма опасност. Нали ви казах, той има прекрасни летателни качества.
— „Водно конче“ е чудесно име. Сега само ми разкажи как мислиш да го използуваш, а след това аз ще реша дали ще има повишение или военен съд. Или и двете.
25. Първи полет
„Водно конче“ бе наистина подходящо име. Дългите, изострени криле бяха почти невидими, освен в случаите, когато светлината, попаднала върху тях от определен ъгъл, се пречупваше в цветовете на дъгата. Напомняше сапунен мехур, опънат върху ажурната конструкция на профила на крилете; обвивката бе всъщност ципа от органична материя и макар че дебелината й бе колкото на слой от няколко молекули, тя бе достатъчно здрава, за да улавя и насочва движението на въздушен поток със скорост петдесет километра в час. Пилотът бе едновременно двигател и управляваща система; за да намалява съпротивлението на въздуха, той заставаше полусвит в лека седалка, разположена в центъра на тежестта. Цялото управление бе съсредоточено в един лост, който се придвижваше напред, назад, вляво и вдясно, а единственият „прибор“ бе лента от специално обработена плътна материя, прикрепена към челния ръб, за да показва посоката на връхлитащия поток.
След като апаратът бе събран в централната база, Джими Пак не позволи на никой да го докосва. Нечия недостатъчно внимателна ръка можеше да счупи еднопластовите елементи на конструкцията, а блестящите криле привличаха почти непреодолимо любопитни пръсти. Наистина, бе трудно да се повярва, че там има нещо.
Нортън се замисли отново, докато гледаше как Джими се качва в неправдоподобното съоръжение. Достатъчно бе на другата страна на Цилиндричното море да се пречупи само една от подпорките с дебелина на проводник, за да изгуби Джими всяка възможност за връщане, дори ако той се приземи успешно. Сега нарушаваха и един от свещените закони не изследването на космоса, като изпращаха в непозната територия сам човек, лишен от всякаква възможност за помощ. Единственото успокоение бе, че той щеше да се намира през цялото време в полето на тяхната видимост и непрекъсната радовръзка; при нещастие те щяха да знаят какво точно му се е случило.
Независимо от всичко тази възможност бе твърде привлекателна, за да я изпуснат. Ако човек вярва в предопределението или съдбата, бе истинско предизвикателство към самите богове да се пропусне единствената възможност, благодарение на която щяха не само да достигнат другия край на Рама, но можеха да видят съвсем отблизо загадките на Южния полюс. Джими знаеше много по-добре от целия екипаж с какво се е заловил. Той трябваше да приеме риска, защото загубата бе единият от законите на играта. А човек не може да спечели всички игри.
— Слушайте ме внимателно, Джими-каза Лаура Ърнст. — Много важно е да не се пресилвате. Не забравяйте, че около оста концентрацията на кислорода е много ниска. Веднага щом почувствувате, че дишането ви е затруднено, спрете и направете хипервентилация на дробовете си, но не повече от трийсет секунди.
Джими кимна разсеяно, докато проверяваше управлението. Цялата кормилно-подемна конструкция,
