четиридесет-петдесет градуса са съвсем безопасни, стига човек да не се самозабравя. Всъщност беше добре, че Уилър е съвсем неопитен в пътешествията по лунната повърхност, защото Джеймисън си падаше по изпълнения, от които и на ветеран би му прилошало.
Колегите му често обсъждаха с недоумение защо е толкова дързък, а никога не изпада в беда, когато потегли нанякъде с трактор. В работата си се отличаваше с прилежно старание и не правеше нищо, ако не бе предвидил предварително какво ще стане. Не го бяха виждали разярен или потресен. Някои твърдяха, че главната му отличителна черта е мързелът, но това беше клевета. Беше способен да се занимава с данните от някое наблюдение седмици наред, докато се увери окончателно, че никой няма да оспори резултатите… после ги оставяше настрана за месец-два и пак се захващаше с тях.
Но щом седнеше пред контролния пулт на трактора, невъзмутимият и кротък астроном се превръщаше в същински демон, който държеше почти всеки неофициален рекорд в северното полукълбо. Причината, заровена толкова надълбоко в психиката му, че и той не си я признаваше, беше в несбъднатата му мечта да стане космически пилот. Провали го някакъв допълнителен слабичък тон в сърцето.
От окололунна орбита или през телескоп на Земята скалните стени на Платон изглеждаха непреодолима преграда, особено ако Слънцето ги осветяваше под подходящ ъгъл. Само че са високи не повече от километър и ако пътешественикът подбере най-лесния маршрут през няколкото прохода, излизането от кратера и спускането към
Джеймисън мина през планините за по-малко от час, макар че на Уилър му се искаше да беше карал по-спокойно.
Поспряха на ръба над стръмен склон, за да огледат равнината. Право пред тях над хоризонта се подаваше връх Пико, приличащ на пирамида. Вдясно се виждаха по-назъбените върхове на планините Тенерифе. Само няколко от тях бяха изкатерени от хора, но по-скоро защото засега никой не виждаше смисъл да се занимава с това. Ярката земна светлина им придаваше някак неестествен синьозелен оттенък за разлика от лунния ден, когато яростното сияние на Слънцето ги наподобяваше на черно-бяла снимка.
Джеймисън се наслаждаваше на гледката, а Уилър започна да претърсва упорито равнината с мощен бинокъл. След десет минути беше принуден да се откаже, защото не откри нищо необичайно. Не се учуди — засега районът на извънредното кацане оставаше зад твърде близкия хоризонт.
— Да продължаваме нататък — подкани той. — За два часа ще стигнем до Пико и ще спрем да хапнем.
— А после? — примирено попита неговият приятел.
— Ако не видим нищо странно, ще се приберем като примерни момченца.
— Добре, но оттук става доста неравно. Не ми се вярва по тези места да са минавали трактори повече от десетина пъти. За да те ободря, ще ти кажа, че и нашият Фердинанд е сред тях.
Той подкара внимателно возилото, като заобиколи полека и отдалеч огромен склон, където натрошената от температурните промени скала се трупаше от незнайно колко хилядолетия. Такива места бяха крайно опасни, защото и най-нищожното сътресение можеше да предизвика бавни неумолими свличания, поглъщащи всичко пред себе си. Въпреки привидното си безразсъдство Джеймисън всъщност не се впускаше в излишни рискове и за нищо на света не би попаднал в такъв капан. По-неопитен водач би пришпорил весело трактора по подножието, без дори да се замисли… и в деветдесет и девет случая от сто би му се разминало. Джеймисън обаче бе виждал какво се случва на стотния път. Щом вълната от прашен чакъл погълнеше трактора, спасение нямаше — всеки опит да го измъкнат водеше до нови свличания.
Уилър започна да се върти неспокойно на седалката по пътя надолу от външните стени на Платон. Не разбираше причината, защото тук наклонът съвсем не беше толкова плашещ. Само не очакваше Джеймисън да се възползва от лесния терен, за да надуе докрай скоростта, и Фердинанд започна да се клатушка чудновато. Скоро Уилър се гмурна в задната част на оборудвания с всичко необходимо трактор и не се появи дълго. Накрая се върна в кабината и промърмори сърдито:
— Никой не ми е казвал, че на Луната може да те налегне и морска болест…
Гледката вече беше доста разочароваща, както обикновено е при спускане в лунните равнини. Хоризонтът е толкова наблизо — само на два-три километра, — че човек се чувства затворен натясно. Струва му се, че единствено заобикалящият го малък кръг от скали е всичко, което съществува на този свят. Илюзията понякога е толкова силна, че някои започват да карат по-бавно, все едно ги е страх да не паднат от ръба на пропаст.
Още два часа Джеймисън продължаваше право напред, тройната кула на Пико вече властваше над околността, забила се в небето. Някога тази величествена планина трябва да е била част от стената на огромен кратер, почти същия като Платон. Но напиращата в
Спряха тук и отвориха няколко пакета с готова храна, свариха си и кафе в чайник под налягане. Едно от дребните неудобства в живота на Луната е невъзможността да пийнеш нещо наистина горещо — водата кипва при седемдесет градуса в богатата на кислород атмосфера с ниско налягане, каквато се поддържа навсякъде. След време човек свиква да се задоволява с едва затоплен чай или кафе.
Щом прибраха остатъците, Джеймисън стрелна с поглед приятеля си.
— Още ли настояваш?
— Стига ти да смяташ, че е безопасно. Оттук стените ми изглеждат страшно стръмни.
— Няма никаква опасност, ако правиш каквото ти кажа. Само се чудех как се чувстваш в момента. Да се издрайфаш в скафандъра е може би най-голямата гадост на света.
— Много съм си добре — отвърна веднага Уилър с чувство на наранено достойнство и изведнъж се сепна. — Ей, колко време ще бъдем навън?
— Ами два-три часа. Най-много четири. Добре ще е отсега да се начешеш до насита, защото после няма да можеш.
— Не това ме притесняваше — промърмори другият и пак се шмугна отзад.
За половин година, откакто дойде в Обсерваторията, Уилър бе обличал скафандър едва десетина пъти, и то почти само при учебни тревоги. На астрономите твърде рядко им се налагаше да излизат във вакуума, защото уредите им се насочваха от разстояние. Все пак той не се чувстваше съвсем неопитен, просто още бе настроен крайно предпазливо… което впрочем дава много по-големи шансове за оцеляване.
Обадиха се в Обсерваторията през Земята, за да съобщят къде се намират и какви са намеренията им, после си помогнаха един на друг да нагласят всичко правилно. Първо Джеймисън, после и Уилър изброиха на глас системите, които трябваше да проверят:
— Въздухопроводи, батерии, контакти…
Който чуе изброяването за пръв път, се подсмива на тази детинщина, но бързо разбира защо е неотменна част от лунния живот и никой не я смята за смешна. Чак когато се увериха, че скафандрите им работят безупречно, те отвориха люковете на въздушния шлюз и стъпиха на прашната равнина.
Подобно на останалите лунни планини, отблизо Пико не е толкова страховит. Разбира се, не липсваха отвесни стени, но имаше и лесни заобиколил пътища. Не се налагаше да изкачват наклони над четиридесет градуса. При шест пъти по-слаба гравитация от земната това не е невъзможно или дори изтощително дори и в скафандър.
Все пак непривичното натоварване изпоти и задъха Уилър само след половин час, лицевата плоча на шлема му се замъгляваше неприятно, налагаше се да върти глава и да наднича през чистите ивички по краищата, за да вижда. Инатът не му позволи да моли за почивка, но си отдъхна, когато Джеймисън спря.
Вече се бяха изкачили на почти километър над равнината, имаха видимост петдесетина километра на север. Застанаха на сянка, за да не им пречи блясъкът на Земята, и започнаха да търсят.
Не се наложи да се взират дълго. На половината разстояние до хоризонта две стъписващо огромни товарни ракети се извисяваха като грозни паяци на опорите си. Но колкото и внушителни да бяха размерите им, приличаха на джуджета до странното подобие на купол, стърчащо над равнината. Веднага личеше, че не е обикновен купол под налягане — имаше нещо сбъркано в пропорциите му. Двамата останаха с впечатлението, че цяло кълбо е било заровено и три четвърти от него са останали над повърхността. През бинокъла, приспособен да се използва и от човек с шлем на главата, Уилър виждаше хора и машини, щъкащи в основата на купола. От време на време прашни гейзери се изстрелваха нагоре и се спускаха
