прочете горчиво обвинение.
— Мацу — тихо й прошепна той.
— Какво? — учуди се отец Алвито. — Търпение ли? Защо търпение, Родригес?
— Казах си молитвата, отче, и обясних на госпожата, че по този начин се уча на търпение.
Ферейра гледаше изненадано към галерата.
— Какво прави там нашата лодка?
— Върнах еретика.
— Какво сте направили…
— Пратих англичанина обратно на галерата. Какво толкова се учудвате, капитане? Той ме оскърби и аз хвърлих нахалното копеле във водата. Мислех, че ще се удави, но се оказа, че знае да плува, затова изпратих помощника да го прибере и да го качи обратно на кораба му. Разбрах, че се намира под личната закрила на Торанага. Защо питате?
— Върнете го обратно тук!
— Това значи да изпратя въоръжен отряд, капитане. Това ли искате? Той ни ругаеше и сипеше по нас огън и жупел, така че доброволно няма да се даде.
— Искам го обратно тук!
— Какво толкова има? Нали току що казахте, че галерата остава или ако може — сама да си пробие път с бой? Така че англичанинът от всяко положение е загазил здравата. Толкова по-добре. Пък и на кого е потрябвал? Сигурен съм, че отчетата не желаят да го виждат. Нали отче?
Дел Аква замълча. Както и Алвито. Това нарушаваше плана, измислен от Ферейра и приет от тях и Торанага: свещениците да се приберат незабавно на брега и да се опитат да успокоят Ишидо, Кияма и Оноши с твърдението, че повярвали на разказа на Торанага за пиратите и понятие си нямали за неговото „бягство“ от крепостта. Междувременно фрегатата трябваше да се насочи към изхода на пристанището, а галерата, ако може, сама да се оправя с рибар ските лодки. Ако нападнеха фрегатата, щяха да стрелят с оръдията и това щеше да реши въпроса.
— Но лодките няма защо да ни нападат — уверяваше Ферейра. — Те ще тръгнат да гонят галерата. Вашата задача, високопреосвещенство, е да убедите Ишидо, че сме нямали друг избор. В края на краищата Торанага е председател на регентите. И накрая, еретикът остава тук.
Никой от свещениците не попита защо. Пък и Ферейра не седна да им обяснява.
Делегатът посетител стисна успокояващо ръката на капитана и обърна гръб на галерата.
— Може да е за добро, че еретикът е там — каза той, като си мислеше: неведоми са наистина пътищата господни.
Но на Ферейра му идеше да изкрещи: не! Искам да го видя как се дави! Човек зад борда призори — никаква следа, никакви свидетели, никакви пречки. Торанага нямаше да се досети за нищо — нещастен случай, ако попитат него, Ферейра. Това беше съдбата, която англичанинът заслужаваше. Защото капитанът знаеше, че лоцманите изпитват див ужас при мисълта за смърт в морето.
—
Отец Алвито му обясни, че лоцманът се намира на галерата и как се е озовал там. Торанага погледна въпросително към Марико, която кимна и потвърди думите на Родригес.
Торанага се приближи до борда и се взря в тъмнината. Откъм север спускаха още рибарски лодки, които бързаха да се присъединят към останалите. Знаеше, че Анджин-сан представляваше политическа пречка на пътя му и по този начин боговете му изпращаха лесен начин да се отърве от него — ако желаеше. Но дали ми се иска — попита се той. Християнските свещеници без съмнение ще останат много доволни, ако Анджин-сан изчезне от лицето на земята. Същото се отнася за Оноши и Кияма, които толкова се бояха от него, че един от тях или може би и двамата организираха покушението върху живота му. Защо е този страх?
Карма е причината за това, че Анджин-сан е на галерата, а не тук, в безопасност. Значи ще потъне заедно е кораба, Ябу и останалите, заедно с пушките — и това е също карма. Пушките мога да си позволя да загубя. Ябу също. Но Анджин-сан?
И него.
Защото ми остават в запас още осем такива странни варвари. Може би техните знания, взети заедно, ще се равняват или ще надвишават уменията на един-единствен човек. Важното сега е да се прибера в Йедо възможно най-бързо и да се подготвя за войната, която е неизбежна. Кияма и Оноши — дали ще ме подкрепят? Може да ме подкрепят, а може и да излязат срещу мен. А парче земя и няколко обещания са нищо, ако след четиридесет дни на моя страна преминат всички християни.
— Всичко е карма, Цуку-сан, нали?
— Да, господарю. — Алвито хвърли доволен поглед към капитана. — Торанага-сама казва, че нищо не можа да се направи. Такава е божията воля.
— Нима?
Внезапно откъм галерата се разнесоха ударите на тъпана. Веслата се забиха с мощен замах във водата.
— Какво прави този човек, дявол да го вземе — изрева Ферейра.
И докато те наблюдаваха как галерата се отдалечава от кораба, флагът на Торанага се спусна, трептящ, от главната мачта.
— Изглежда, съобщава на всички проклети лодки в пристанището, че Торанага вече не е на кораба — забеляза Родригес.
— Какво ще прави сега?
— Не знам.
— Така ли? — вдигна вежди Ферейра.
— Така. Но на негово място бих се запътил право в открито море и бих зарязал фрегатата да се оправя както може — или поне бих опитал. Англичанинът ясно даде да се разбере, че трябва да насочат вниманието си към нас. Какво ще правим?
— Заповядано ви е да тръгвате към Йедо.
На Ферейра му се искаше да добави: и ако се врежеш в галерата, толкова по-добре. Но се въздържа, защото Марико ги слушаше.
Свещениците с облекчение се качиха в лодката и слязоха на брега.
— Вдигнете всички платна — развика се Родригес. Кракът му пулсираше от болка. — Юг-югозапад! Всички на работа!
— Сеньора, обяснете на Торанага-сама, че за него ще е по-добре да слезе долу. Там е безопасно — каза Ферейра.
— Той ви благодари, но предпочита да остане тук.
Ферейра сви рамене и се приближи до ръба на квартердека.
— Насочете всички оръдия! Заредете! Готови за стрелба!
Глава двадесет и осма
—
Ябу пак му дърдореше нещо, но той не му обръщаше внимание.
— Не разбирам —
Той показа на японеца капитан какъв курс да държи по компаса, но онзи замаха красноречиво към
