— Забрава ли търсите?
— Не, отговор.
— Ще направим всичко възможно, за да ви помогнем.
— Трябват ми учебници, хартия и пера за писане.
— От утре ще ви ги набавим.
— Не, Марико-сан. Още тази вечер. Искам веднага да започна.
— Торанага-сама обеща да ви изпрати един учебник… как се казваше? Граматика и книга с думи от светите отци.
— След колко време?
— Не знам. Аз ще остана тук три дни. Ако мога да ви бъда от полза. — И Фуджико-сан също ще ви помага. — Тя се усмихна, доволна заради него. — Щастлива съм да ви уведомя, че ви я дават за наложница и тя ще…
— Какво?
— Торанага-сама я попита дали е съгласна да бъде Ваша наложница и тя каза, че за нея това е чест, и се съгласи. Тя ще…
— Да, но аз не съм се съгласил.
— Моля? Не ви разбирам.
— Не я искам. Нито за наложница, нито да се навърта около мен. Много е грозна.
Марико не вярваше на ушите си.
— Но какво общо има това с въпроса за наложницата?
— Кажете й да си върви.
— Но, Анджин-сан, не можете да откажете. Това ще е ужасно оскърбление за Торанага-сама, за нея, за всички… Какво лошо ви е сторила? Усаги Фуджико се съг…
— Сега вие ме изслушайте! — Думите на Блакторн проехтяха над верандата и цялата къща. — Искам да ей върви!
Марико веднага се съгласи:
— Да, Анджин-сан, много се извинявам, прав сте да се сърдите. Но…
— Не се сърдя — поправи я той с ледено студен тон. — Не можете ли най-сетне… не можете ли да разберете, че не издържам повече да се отнасят с мен като с марионетка? Не я искам тази жена — искам си кораба заедно с екипажа, и туйто! Нямам намерение да стоя тук половин година и до гуша ми дойде от вашите обичаи. Отвратително е, че някой може да заплаши цяло село със смърт, ако аз не науча японски, а системата с наложниците е по-страшна и от робството! За мен е ужасна обида, че уреждате подобни въпроси, без дори да ме попитате!
Сега пък какво му стана — безпомощно се питаше Марико. И какво общо има грозотата с наложницата? Пък и не е вярно, че Фуджико е грозна. Как е възможно до такава степен нищо да не разбира? После си спомни наставленията на Торанага: „Марико-сан, вие лично отговаряте, първо, Ябу-сан да не попречи на заминаването ми, и второ изцяло отговаряте за това, Анджин-сан послушно да се настани в Анджиро.“ — „Ще се старая, доколкото мога, господарю. Но се боя че изобщо не го разбирам.“ — „Отнасяйте се с него като със сокол. Това е ключът към варварите. Аз опитомявам един сокол за два дни, а на вас ви давам три.“
Тя се извърна от Блакторн и напрегна ума си да намери някакъв изход. Той действително прилича на сокол, когато е ядосан, каза си Марико. Същата пронизваща — безсмислена ярост, а когато не е ядосан, гледа по същия високомерен начин, без да мига, със същата самовглъбеност и също като сокола може във всеки момент да се нахвърли злобно отгоре ти.
— Напълно съм съгласна с вас. По един ужасен начин ви бе натрапена чужда воля. Имате пълно право да се сърдите — опита се тя да го успокои. — Разбира се, че Торанага-сама трябваше първо да ви попита, макар че не разбира вашите обичаи. На него обаче и през ум не му е минало такова нещо — че може да протестирате. Той просто се опита да ви окаже чест като на любим самурай. Направи ви хатамото, което е почти равнозначно на роднина, Анджин-сан. В Осемте провинции Кванто има най-много хиляда хатамото. А колкото до Фуджико-сан, тя само се опита да ви помогне. Сред нас, Анджин-сан, Усаги Фуджико… сред нас би се сметнало за голяма чест да предложат на някого именно нея за наложница.
— Защо?
— Защото е от древно потекло, с изключително добро възпитание и образование. Баща й и дядо й са даймио. Разбира се, тя е самурай, и разбира се — добави Марико тактично — ще й окажете голяма чест, ако я приемете. А тя много се нуждае от дом и нов живот.
— Защо?
— Наскоро овдовя. А е само деветнадесетгодишна. Горкото момиче изгуби съпруг и син и е изпълнено с разкаяние. Да стане ваша официална наложница, ще означава за нея нов живот.
— Какво стана с мъжа и детето й?
Марико се поколеба, разстроена от невъзпитаната прямота на въпроса му. Но вече достатъчно добре го познаваше и разбра, че според неговите обичаи това не означаваше липса на обноски.
— Бяха умъртвени, Анджин-сан. А докато сте тук, ще имате нужда някой да се грижи за дома ви. Фуджико-сан ще…
— Защо бяха умъртвени?
— Съпругът й за малко не стана причина за смъртта на Торанага-сама. Моля ви, съг…
— И Торанага заповяда да ги убият?
— Да. И правилно постъпи. Попитайте и нея — тя ще ви каже същото, Анджин-сан.
— Колко голям беше синът й?
— На няколко месена.
— Торанага е умъртвил едно бебе за нещо, извършено от баща му?
— Да. Такъв е нашият обичай. Моля ви да имате търпение. В някои отношения не сме свободни. Обичаите ни са много различни от вашите. Според закона ние принадлежим на господаря си. Според закона бащата е собственик на живота на своите деца, на съпругата, наложниците и слугите си. А неговият живот принадлежи на господаря му. Такъв е обичаят.
— Значи бащата може да убие когото си иска в дома си?
— Да.
— Значи сте народ от убийци?
— Не, не сме.
— Но законите ви гледат благосклонно на убийството. Мислех, че сте християнка.
— Християнка съм, Анджин-сан.
— А божиите заповеди?
— Не мога да ви обясня добре. Аз съм християнка, но съм и самурай, и японка — в това няма никакво противоречие. Поне за мен. Моля ви, проявявайте търпение и към мен, и към всички нас. Много ви моля.
— Вие бихте ли умъртвили децата си, ако Торанага Ви заповяда?
— Да. Аз имам само един син, но мисля, че бих го убила. Ще бъде мой дълг да го направя. Такъв е законът — ако съпругът ми е съгласен.
— Дано господ ви прости! На всички ви.
— Господ разбира, Анджин-сан. Дано направи така, че и вие да разберете. Съжалявам, но очевидно не мога да ви обясня всичко както трябва. Извинете ме. — Тя го следеше мълчаливо с поглед, объркана от думите му. После пак се обади. — Аз също не ви разбирам, Анджин-сан. Нищо не ми е ясно. Вашите обичаи ме объркват. Но ако и двамата сме търпеливи, ще научим каквото трябва. За Фуджико-сан например. Като официална ваша наложница тя ще се грижи за дома ви, ще надзирава слугите. Ще се грижи за всички ваши нужди. Трябва ви някой, който да върши всичко това. Тя ще прави така, че всичко да ви е наред. Не е необходимо да спите с нея, ако това ви безпокои — щом не я намирате за привлекателна. Не сте длъжен дори да бъдете учтив с нея, макар че тя го заслужава. Ще ви служи вярно, ще изпълнява всичките ви желания…
— И мога да се отнасям с нея, както намеря за добре?
— Да.
