Шогун

отстъпят назад, иначе стрелям!

Тя побърза този път да преведе думите му, но никой не се помръдна. Блакторн бавно се изправи на крака, без да изпуска нито за секунда Оми от прицел. Японецът обаче дори не трепна и не откъсваше поглед от гъвкавите му като на котка движения.

— Моля ви, Анджин-сан, това, което вършите, е много опасно. Трябва да се явите при Ябу-сан, а не можете да влезете при него въоръжен. Вие сте хатамото и сте под специална закрила, освен това сте гост на Ябу-сан.

— Кажете на Оми-сан, че ако той или някой от неговите хора се приближат на повече от десет крачки, ще стрелям право в главите им.

— Оми-сан ви казва най-учтиво: „За последен път ви заповядвам да ми предадете пищовите. Веднага!“

— Ийе!

— Защо не ги оставите тук, Анджин-сан? Няма от какво да се боите. Никой не ще ги докосне…

— За глупак ли ме имате?

— Тогава ги дайте на Фуджико-сан.

— Тя какво може да направи? Той ще й ги отнеме — всеки може да й ги отнеме. И тогава оставам беззащитен.

Гласът на Марико стана остър:

— Защо не слушате какво ви говоря! Фуджико-сан е ваша наложница! Ако й заповядате, ще защищава пищовите е цената на живота си. Това е неин дълг. За последен път ви казвам, че Тода-но-Усаги Фуджико е самурай!

Блакторн бе съсредоточил вниманието си върху Оми и почти не чуваше какво му говори Марико.

— Кажете на Оми-сан, че не обичам да ми заповядват. Аз съм гост на Торанага-сама и на Ябу-сан. Гостите се молят, а не им се заповядва. Освен това не се влиза без покана в ничия къща!

Марико преведе казаното и Оми я изслуша с безизразно лице. После излая нещо все така, без да откъсва очи от непомръдващите дула.

— Той каза: „Аз — Касиги Оми, бих ви помолил да ми предадете пищовите и да дойдете с мен, защото Касиги Ябу-сама заповяда да се явите при него. Но Касиги Ябу-сама ми заповяда да ви заповядам да ми предадете пищовите си. Много съжалявам, Анджин-сан, но за последен път ви заповядвам — дайте ми оръжието си!“

Сърцето на Блакторн се сви. Разбра, че ще го нападнат, и се ядоса страшно на собствената си глупост. Ала настъпва един момент, когато на човек му идва до гуша да понася какво ли не, вади нож или пищов и глупавото самолюбие става причина за проливане на невинна кръв. Да, в повечето случаи е глупаво. Но-ако ще умра, Оми ще падне преди мен, бог ми е свидетел!

Усети се безкрайно силен и същевременно замаян. И чак тогава думите на Марико прозвучаха в ушите му: „Фуджико е самурай и ваша наложница.“ Умът му заработи.

— Един момент, Марико-сан. Преведете моля ви, на Фуджико-сан: „Ще ви дам пищовите си и ви заповядвам да ги пазите. Никой освен мен да не ги докосне!“ Преведете точно думите ми.

Марико изпълни молбата му и той чу зад гърба си тихото хай на Фуджико.

— Уакаримасу ка, Фуджико-сан — попита той, без да се обърне.

— Уакаримасу, Анджин-сан — прозвуча гласът и слабо, притеснено.

— Марико-сан, кажете на Оми-сан, че сега вече ще тръгна с него. Съжалявам за недоразумението. Да, много съжалявам за станалото недоразумение.

Блакторн отстъпи назад и чак тогава се обърна. Фуджико пое пищовите, а по челото й блеснаха капчици пот. После той се обърна към Оми и се помоли на бога да е постъпил правилно.

— Тръгваме ли?

Оми каза нещо на Фуджико и протегна ръка. Тя заклати глава. Чу се кратка заповед и двама самураи тръгнаха към нея. В същия миг тя пъхна единия пищов в широкия пояс на кимоното си, а другия хвана с две ръце и го насочи към Оми. Спусъкът леко се дръпна назад и освободи ударника.

— Угоку на! Додзо! — изрече тя.

Самураите се подчиниха и не направиха нито крачка повече.

Оми заговори бързо и сърдито, тя го изслуша и след това му отговори с учтив и тих глас, но пищовът не трепна.

— Ийе, гомен насай, Оми-сан. Не, много съжалявам, Оми-сан.

Блакторн изчака да види какао ще стане.

Единият самурай леко помръдна. Спусъкът застрашително се отпусна, подчинен на пръста й, а ръката й не трепна.

— Угоку на! — чу се отново заповедта й.

Никой от присъствуващите не се усъмни, че тя ще натисне спусъка докрай. Оми изрече нещо кратко, адресирано към нея и хората му. Те отстъпиха назад. Тя сведе дулото, но пищовът бе все така готов за стрелба.

— Какво каза той — попита Блакторн.

— Че ще докладва за случая на Ябу сан.

— Добре. Кажете му, че и аз ще сторя същото. — Той се обърна към Фуджико: — Дома, Фуджико-сан. — След това изръмжа заповедно към Марико, както бе чувал Торанага и Ябу да разговарят с жени. — Хайде, Марико-сан! Икамашо! — И се запъти към портата.

— Анджин-сан! — повика го Фуджико.

— Хай? — спря се той.

Фуджико му се поклони и каза нещо на Марико, която разтвори очи от учудване и й отговори, после поговори с Оми, който също кимна в знак на съгласие — беше вбесен, ала се владееше добре.

— Какво става?

— Моля ви, Анджин-сан, имайте търпение. Фуджико извика нещо и от вътрешността на къщата й отговориха. Миг след това на верандата излезе една прислужница с два меча в ръце. Самурайски мечове.

Фуджико ги пое и ги предложи на Блакторн с най-почтителен поклон.

— Вашата наложница казва, че един хатамото трябва винаги да носи двата си самурайски меча. Нещо повече — това е негов дълг. Смята, че ще е неправилно да се явите при Ябу-сан без мечове. Би било крайно неучтиво. Пита дали имате нещо против да използувате тези, колкото и да са недостойни за вас, докато купите ваши собствени.

Блакторн я изгледа с недоумение, после прехвърли поглед върху Фуджико и пак погледна Марико.

— Значи ли това, че съм самурай? Че Торанага-сама ме е направил самурай?

— Не знам, Анджин-сан. Но досега не е имало хатамото, който да не е бил самурай. Никога. — Марико се обърна и попита нещо Оми. Той нетърпеливо заклати глава и неохотно отговори нещо. — Оми-сан също не знае. Но хатамото имат специална привилегия да носят мечовете си през цялото време, дори в присъствието на Торанага-сама. Това е тяхно задължение, защото се ползуват с пълно доверие като телохранители. Освен това само един хатамото има право на незабавна аудиенция с господаря.

Блакторн пое късия меч и го затъкна в пояса си, а след него и другия, дългия — който служеше само за убиване. Затъкна ги по същия начин, по който Оми носеше своите. Така въоръжен, той се почувствува по- уверен.

— Аригато годзиемашита, Фуджико-сан — тихо промълви той.

Тя сведе поглед и нещо му отговори.

— Фуджико-сан моли да й позволите да спомене най-покорно, че тъй като трябва правилно и бързо да научите езика, достатъчно е да кажете само „домо“ — така един мъж благодари на жена. „Аригато“, придружено от „годзиемашита“, е прекалена учтивост и се използува само от жени.

— Хай, домо. Уакаримасу Фуджико-сан. — И той за пръв път я погледна право в очите. Забеляза капчиците пот по челото й, тясното лице и дребните й, остри зъби. — Моля ви да предадете на моята наложница, че в този случай не намирам „аригато годзиемашита“ за прекалена вежливост към нея.