силите. Освен това много се разстрои при мисълта, че сред хората му са проникнали чужди шпиони.
— Добре сте дошли, Джодзен-сан. Можете да успокоите господаря си, че неговите интереси винаги са ми били присърце — отговори той с учтивост, която не заблуди никого от присъствуващите.
Намираха се на верандата на крепостта. Оми седеше непосредствено зад Ябу. Игураши, на когото преди няколко дни бяха простили, се намираше по-близо до Джодзен. Всички бяха заобиколени от приближени телохранители.
— Какво друго каза господарят ви?
— Той ще се зарадва, като чуе колко присърце вземате неговите интереси. А сега относно пушките и ученията — моят господар би искал да знае защо Нага, синът на Торанага, е заместник-командир. Заместник-командир на какво? Кое е толкова важно, че синът на Торанага се намира тук лично, пита най- учтиво генерал Ишидо. Това го интересува. Всичко, което се прави от неговите съюзници, го интересува. Защо например, както изглежда, ученията се ръководят от варварина? За какво се обучават? Да, Ябу-сама, и това също го интересува. — Джодзен намести по-удобно мечовете си, доволен, че гърбът му е защитен от неговите собствени хора. — И още нещо: Съветът на регентите ще се срещне отново през първия ден на новата луна. След двадесет дни. Официално сте поканен в Осака да дадете отново клетва за вярност. Стомахът на Ябу се преобърна.
— Разбрах, че Торанага-сама е подал оставка.
— Така е, Ябу-сан, вярно е. Ито Терудзуми-сама ще го замести. Моят господар ще стане новият председател на регентите.
Паника обзе Ябу, Торанага му бе казал, че четиримата никога няма да постигнат съгласие кой да бъде пети, Ито Терудзуми беше дребен даймио на провинция Негато в западната част на Хоншу, но родът му беше древен, по произход Фуджимото, затова можеше да бъде приет за регент, макар да бе некадърен, женствен и марионетка в чужди ръце.
— За мен е чест, че съм поканен — опита се Ябу да спечели време.
— Моят господар си помисли, че сигурно ще пожелаете да тръгнете веднага. Тогава ще успеете да пристигнете в Осака за срещата. Заповяда да ви предам, че са поканени всички даймио в империята. Сега, по същото това време, си получават поканите. Така всички ще имат възможност да пристигнат навреме — на двадесет и първия ден. Негово императорско величество, император Го-Ниджо, позволи в чест на срещата да се устрои тържествена изложба на цветя.
И Джодзен подаде свитъка с поканата.
— Но това е печатът на Съвета на регентите!
— Моят господар изпраща поканите сега с пълното съзнание, че като верен васал на покойния тайко и верен васал на Яемон, неговия син, наследник и бъдещ пълноправен управител на империята, щом навърши пълнолетие, вие ще разберете, че новият Съвет ще одобри, разбира се, действията му.
— За мен действително ще бъде голяма привилегия да присъствувам на официалната среща. — Ябу едва смогваше да овладява израза на лицето си.
— Добре. — Джодзен извади втори свитък, отвори го и го подаде. — Това е копие от писмото, с което Ито-сама се назначава за регент, одобрено и подписано от останалите регенти — господарите Ишидо, Кияма, Оноши и Сугияма.
Джодзен не си направи труда да прикрие ликуващия си израз, защото много добре знаеше, че по този начин капанът за Торанага и всичките му съюзници се затваряше и че същевременно писмото правеше неуязвими и него самия, и хората му.
Ябу пое писмото. Пръстите му потрепериха. Достоверността му не подлежеше на никакво съмнение. Беше подписано дори от Йодоко-сама, съпругата на тайко, която потвърждаваше, че документът е верен, подписано в нейно присъствие, и е един от шестте екземпляра, разпратени из цялата империя, а този именно екземпляр бе предназначен за владетелите на Ивари, Микава, Суруга, Идзу и Кванто. Датата беше от преди единадесет дни.
— Владетелите на Ивари, Микава, Суруга и Тотоми вече приеха. Ето печатите им. Вие сте предпоследен в моя списък. Последен е Торанага-сама.
— Моля ви да благодарите от мое име на господаря си и да му предадете, че с нетърпение очаквам да го поздравя и да му честитя — отвърна Ябу.
— Добре. Ще искам да ми потвърдите същото и в писмена форма. Може още сега.
— Довечера, Джодзен-сан. След като се навечеряме.
— Много добре. А сега ще отидем да погледаме как вървят военните учения.
— Днес няма да има учения. Всички са на поход. — В момента, в който Джодзен и придружаващите го самураи навлязоха на територията на Идзу, Ябу веднага беше уведомен за това и незабавно нареди на хората си да прекратят стрелбата и да продължат ученията безшумно на доста голямо разстояние от Анджиро. — Утре можете да ме придружите — по обед, ако ви е удобно.
Джодзен погледна към небето. Денят преваляше.
— Добре. И без това много ми се спи. Но привечер Ще дойда пак, с ваше позволение. Тогава вие, вашият командир Оми-сан и заместникът му Нага-сан ще ми разкажете, в интерес на моя господар, за ученията, пушките и всичко. Както и за варварина.
— Той… ах, да… разбира се. — Ябу махна на Игураши. — Настани както подобава нашия почетен гост и хората му.
— Благодаря, но няма нужда — бързо възрази Джодзен. — Голата земя е рогозка за самурая, седлото е неговата възглавница. Само бих се изкъпал, ако обичате. Каква влага! Ще разположа бивака си горе на билото с ваше позволение, разбира се.
— Както желаете.
Джодзен се поклони сковано и излезе, заобиколен от своите самураи. Всички бяха въоръжени до зъби. Отвън двама пазеха конете.
Щом се изгубиха от поглед, лицето на Ябу се изкриви от ярост.
— Кой ме е издал? Кой? Кой е шпионинът?
Не по-малко пребледнял, Игураши махна на стражата да се отдръпне, за да не слуша разговора.
— Предателството е станало в Йедо, господарю. Няма Друг начин. Нашите хора са сигурни до един!
— Ох ко! — Ябу само дето не си късаше дрехите. — Предаден съм! Ние сме изолирани! Идзу и Кванто са изолирани! Ишидо спечели! Спечели!
— До двадесет дни още не може да се говори за победа — побърза да се намеси Оми. — Изпратете незабавно някой при Торанага-сама. Съобщете му за…
— Глупак! — изсъска Ябу. — Торанага не може да не знае вече. Той има петдесет пъти повече шпиони от мен. Оставил ме е да се напъхам в капана!
— Не съм на същото мнение, господарю — без никакъв страх възрази Оми. — Ивари, Микава, Тотеми и Суруга са все негови врагове. И врагове на всичките му съюзници. Никога няма да го предупредят, така че нищо чудно още да не знае. Съобщете му и предложете…
— Ама вие не чухте ли какво каза Джодзен? — разкрещя се Ябу. — И четиримата регенти са се съгласили да назначат Ито, така че Съветът пак е законен и ще се събере след двадесет дни!
— Отговорът на това е много прост, господарю. Предложете на Торанага да се погрижи незабавно за убийството на Ито Терудзуми или на друг някой от регентите.
Долната челюст на Ябу увисна.
— Какво?!
— А ако не желаете, изпратете мен — аз да опитам. Или Игураши-сан, Ако Ито умре, Ишидо пак остава безпомощен.
— Вие полудяхте ли, какво? — безпомощно питаше Ябу. — Разбирате ли смисъла на това, което ток у- що предложихте?
— Много ви моля, господарю, изслушайте ме търпеливо. Анджин-сан ви даде безценни знания. Повече от всичко, за което сме мечтали. Торанага също е уведомен от вашите доклади, както и от личните донесения на Нага-сан. Ако спечелим достатъчно време, нашите петстотин пушки и останалите триста ще ни осигурят абсолютен превес във всяка битка — но само един-единствен път. Когато врагът — независимо кой е той — види как използувате своите хора и огнестрелното оръжие, той веднага ще си вземе бележка. Но първата битка — ако е тази, която трябва — ще донесе на Торанага крайната победа…
