— Ишидо не се нуждае от битки. След двадесет дни ще получи мандата си от императора.
— Ишидо е селянин. Той е син на селянин, лъжец и на всичко отгоре изоставя другарите си в разгара на битката и бяга да си спасява кожата.
Ябу зяпна Оми и по лицето му избиха петна.
— Вие — чувате ли се какво говорите?
— Точно така постъпи в Корея. Нали бях там. Видях със собствените си очи, и баща ми също видя. Ишидо ни заряза да се оправяме сами с Бунтаро-сан и да си проправяме път с бой. Той е селянин и предател — куче на тайко, това поне е сигурно. На селянин по можеш да имаш доверие. А Торанага е един Миновара. На него човек може да му се довери. Съветвам ви да действувате само в интерес на Торанага.
Ябу клатеше глава и не можеше да повярва на ушите си.
— Оглушали ли сте? Не чухте ли какво каза Небара Джодзен? Ишидо е спечелил. След двадесет дни Съветът отново ще е на власт.
— Може би.
— Дори ако Ито… Как ще го направите? Не е възможно.
— Мога поне да опитам, но няма да успея. Никой не може за такъв кратък срок. Двадесет дни. Само Торанага. — Оми прекрасно съзнаваше, че е напъхал главата си в устата на дракона. — Моля ви да обмислите това предложение.
Ябу избърса потното си лице с две ръце. Тялото му също бе плувнало в пот.
— Щом като поканите са разпратени, ако Съветът се събере и аз не присъствувам, всички сме мъртви — и аз, и целият ни род, включително и вие. Трябват ни най-малко два месеца, за да обуча батальона си, Дори и да бяха вече обучени, двамата с Торанага не можем да спечелим срещу всички останали. Не сте прав — ще трябва да взема страната на Ишидо.
— Още десет — не, четиринадесет дни ви остават, преди да е нужно да потеглите за Осака, ако пътувате бързо. Съобщете на Торанага за Небара Джодзен. По този начин ще спасите Идзу и рода Касиги. Умолявам ви — Ишидо ще ви предаде и ще ви изяде с кокалчетата. Не забравяйте, че Икава Джикю е негов роднина.
— А какво ще правим с Джодзен — възкликна Игураши. — Ами пушките? А великата стратегия? Той иска да му разкажем всичко още тази нощ.
— Разкажете му. Най-подробно. Та той е само един слуга. — Оми усети, че започва да надделява. Знаеше, че е поставил всичко на карта, но трябваше на всяка цена да не допусне Ябу да се присъедини към Ишидо, и да провали шансовете му. — Разкрийте му плановете си.
Игураши разпалено се противопостави на подобна идея.
— В момента, в който Джодзен разбере какво става, той ще изпрати човек да съобщи на Ишидо. Новината е такава, че това е неминуемо. Ишидо ще ни открадне плановете и тогава сме загубени.
— Ще проследим пратеника и ще го убием.
Ябу пламна.
— Писмото бе подписано от най-високопоставените сановници в тази страна! Те до един са под закрилата на регентите! Трябва да сте полудели, за да предлагате такова нещо! Това убийство ще ме постави извън законите, ще ме превърне в парий!
Оми поклати глава и увереността не напусна нито за миг лицето му.
— Според мен Йодоко-сама и останалите са били заблудени, включително и негово императорско величество, от предателя Ишидо. Трябва да укрием пушките, господарю, трябва да спрем всеки куриер до…
— Млък! Това, което ме съветвате, е безумие!
Сми се поклони дълбоко, докато Ябу го шибаше о думите си. Но веднага след това вдигна очи и каза най-спокойно:
— Тогава ви моля да ми разрешите да извърша сепуку, господарю. Ала преди това ми позволете да довърша мисълта си. Дългът ми към вас ще остане неизпълнен, ако не направя всичко възможно да ви защитя. Моля за тази последна услуга, като ваш верен васал.
— Добре, говорете!
— Сега не съществува никакъв Съвет на регентите и следователно този невъзпитан Джодзен, който ви оскърби, и неговите хора не се намират под ничия законна закрила, освен ако вие не уважите един незаконен документ поради вашата… — Оми за малко да каже „слабост“, но навреме се усети. — Поради изпадане в заблуда като всички останали. Съветът не съществува. Те не могат да „заповядват“ каквото и да било на когото и да било. След като се свика — друг въпрос, тогава сте длъжен да се подчинявате. Но сега — колко даймио ще се подчинят, преди да получат законни заповеди? Само съюзниците на Ишидо. Та нали управителите на Ивари, Микава, Тотоми и Суруга са негови роднини и открити съюзници! Документът определено означава война — това е така, но ви моля вие да диктувате условията й, а не Ишидо. Отнесете се към тази заповед с презрението, което заслужава. Торанага, за разлика от Ишидо, досега не е побеждаван в бой. Той не участвува в пагубното нападение срещу Корея, организирано от тайко. А Ишидо взе участие. Торанага подкрепя корабите и търговията. А Ишидо е против тях. Торанага ще иска варваринът да му построи флота — нали и вие така го посъветвахте? А Ишидо няма. Ишидо ще затвори вратите на империята, докато Торанага ще ги разтвори широко. Ако спечели, Ишидо ще подари на Икава Джикю вашата наследствена провинция Идзу, а Торанага в случай на победа ще ви даде провинцията на Джикю. Нали сте негов главен съюзник! Подари ви собствения си меч! Повери ви контрола над всички пушки. А пушките гарантират победа — ако нападението се извърши изневиделица. А какво ще ви даде селянинът Ишидо в отплата? Изпраща ви един ронин, лишен от всякакви обноски, да ви посрами в собствената ви провинция! Повтарям — Торанага Миновара е единственият ви избор. Трябва да застанете на негова страна.
Той се поклони и смирено зачака. Ябу погледна към Игураши.
— Е, какво ще кажеш?
— Съгласен съм с Оми-сан, господарю. — Лицето на Игураши не криеше силното му безпокойство. — Що се отнася до убийството на вестоносеца — смятам, че с опасно, и след това връщане назад няма. А Джодзен сто на сто ще изпрати утре един или двама. Освен ако не изчезнат безследно убити от бандити… — Той млъкна по средата на изречението. — Пощенски гълъби! Видях кафези на товарните коне на Джодзен!
— Още тази нощ трябва да ги отровим — обади се Оми.
— Как? Нали ще бъдат охранявани?
— Не знам. Но трябва да ги премахнем или осакатим преди залез слънце.
— Игураши, изпрати хора да следят Джодзен — нареди Ябу. — Разбери дали днес ще изпрати гълъб.
— Предлагам също така да изпратите всички соколи и соколари на изток — бързо добави Оми.
— Ще заподозре предателство ако всичките му птици бъдат уловени във въздуха — възрази Игураши.
— Трябва да ги спрем — сви рамене Оми.
Игураши погледна Ябу, който кимна примирено.
— Прави каквото казва.
Игураши се върна и се обърна направо към Оми:
— Оми-сан, току-що ми хрумна нещо. Много от нещата които казахте за Джикю и Ишидо, са верни. Но щом съветвате да направим така, че пратениците да „изчезнат“, тогава защо изобщо да се занимаваме с Джодзен? Защо да му казваме каквото и да било? Защо да не ги избием до един сега?
— Наистина, защо не? Освен ако Ябу-сама не желае да се позабавлява. Съгласен съм с вашия план, Игураши-сан, по-добър е.
И двамата впериха погледи в Ябу.
— Как да опазя пушките в тайна? — попита той.
— Убийте Джодзен и хората му — отвърна Оми.
— Друг начин няма ли?
И двамата му съветници поклатиха глави.
— Може би ще успея да се спазаря с Ишидо. — Ябу беше потресен и се опитваше да намери някакъв
