изход от клопката. — Прави сте, че нямаме време. Имам на разположение десет най-много четиринадесет дни. Но как да се справя с Джодзен и същевременно да си оставя време за действие?
— Ще постъпите мъдро ако се престорите, че ще отидете в Осака — каза Оми. — Но нищо лошо няма ако веднага осведомите Торанага. Наш гълъб ще стигне Йедо преди смрачаване. С нищо няма да си навредите.
— Може да съобщите на Торанага за пристигането на Джодзен и за събранието на Съвета след двадесет дни. Колкото за другото — убийството на Ито — прекалено е опасно да се пише черно на бяло, дори ако… Прекалено опасно е — додаде Игураши.
— Съгласен съм. Нито дума за Ито. Торанага би трябвало сам да се досети. Такава постъпка е очевидна в края на краищата.
— Да, господарю. Оми чакаше в настъпилата тишина, а умът му трескаво търсеше изход от създалото се положение. Ябу не откъсваше поглед от него, но това не го плашеше. Съветът му беше напълно основателен и той го предлагаше с единствената цел да предпази рода, семейството си и Ябу, настоящия водач на рода. Фактът, че бе решил да премахне Ябу и да смени главата на рода, не му пречеше да дава разумни съвети. И бе готов да умре. Ако Ябу се окажеше толкова глупав, че да не приеме очевидната истина, съдържаща се в неговата идея, скоро нямаше да има изобщо никакъв род и никакво водачество. Карма.
Ябу се наведе. Все още не можеше да вземе решение.
— Има ли начин да премахна Джодзен и хората му, без да се изложа на опасност и същевременно десет дни да не се обвързвам с нищо?
— Нага. По някакъв начин сложете Нага в капана като примамка — простичко отговори Оми.
На смрачаване Блакторн и Марико се изкачиха към неговата къща, придружени от още ездачи. Тя яздеше по мъжки, облечена в свободни панталони с препасано в кръста наметало. Беше с ръкавици и широкопола шапка, която да я предпазва от слънцето. Дори селянките се стараеха да пазят лицата и ръцете си от слънчевите лъчи. От незапомнени времена се знаеше, че колкото по-тъмна е кожата, толкова по-долен е произходът на човека. Бялата кожа се ценеше много.
Служителите поеха юздите и отведоха конете. Блакторн освободи придружителите си на поносим японски и поздрави Фуджико, която както винаги го чакаше гордо на верандата.
— Мога ли да ви поднеса чай, Анджин-сан? — почтително се обърна тя към него също както винаги и също както винаги той отказа.
— Първо ще се изкъпя. После саке и нещо за хапване. — И както винаги отвърна на поклона й с поклон и прекоси коридора, за да излезе в задния двор, в градината. Витата пътечка го отведе в оградената с плет и измазана с кал баня. Един прислужник пое дрехите му. Той влезе вътре гол и седна на скамейката. Друг прислужник започна да го трие и сапунисва, а накрая го обля с вода, за да отмие пяната и мръсотията. Чак тогава, съвършено чист, той се потопи постепенно — защото водата беше гореща — в огромната желязна вана и се излегна блажено.
— Исусе Христе, каква благодат — въздъхна той облекчено и се отдаде на горещината, която прониза мускулите му и започна да ги отпуска. Очите му бяха затворени, а от лицето му се стичаше обилна пот.
Чу отварянето на вратата и гласа на Суво:
— Добър ден, господарю — последван от порой японски думи, които не разбра. Тази вечер обаче беше прекалено изморен, за да разговаря със стария масажист. А банята, както Марико му бе обяснявала неведнъж, „не е само за почистване на кожата. Тя е дар от боговете или от бога — божествено удоволствие, на което трябва да се отдаваме и към което трябва да се отнасяме като към такова“.
— Приказки не, Суво. Днес иска мисли.
— Да, господарю. Извинявам се, но правилно е да се каже „днес искам да мисля“.
— Днес искам да мисля — послушно повтори Блакторн на правилен японски, като се опитваше да запомни невероятните звуци, доволен, че го поправят, но прекалено уморен.
— Къде са речникът и граматиката? — беше първият му въпрос към Марико тази сутрин. — Ябу-сан пратил ли е още едно запитване?
— Да. Но имайте търпение, Анджин-сан. Скоро ще пристигнат.
— Бяха ми обещани по галерата заедно е войските. А не ги получих. Войските и пушките пристигнаха, а книгите никакви ги няма. Добре поне, че вие сте тук. Иначе щеше да ми е съвсем невъзможно да се оправям.
— Щеше дави е трудно, но не и невъзможно, Анджин-сан.
— Как се казва: „Не така! Трябва да тичате заедно, да спрете едновременно, да се прицелите и да стреляте заедно.“
— С кого говорите, Анджин-сан?
Той отново усети как в него се надига вълната на отчаянието.
— Всичко е толкова трудно, Марико-сан.
— Не, Анджин-сан. Японският език е много лесен в сравнение с други езици. Няма предлози, няма определителни и неопределителни членове, няма спрягане на глаголите, нито инфинитивна форма. Всички глаголи са правилни, завършват на „масу“ и ако желаете, можете да изразите всичко, като говорите само в сегашно време. За да изразите въпрос, само добавяте едно „ка?“ в края на изречението. За отрицателната форма просто променяте „масу“ на „масен“. Какво по-лесно? „Юкимасу“ значи отивам, отиваш, отива, отиваме, отивате и отиват плюс бъдеще и минало време. Съществителните не се променят в множествено число. „Пума“ значи съпруга или съпруги. Много е просто.
— Добре, но как ще изразя разликата между „аз отивам“ —
— Само с интонацията, Анджин-сан, с промяната на тона. Чуйте —
— И двете ми прозвучаха съвършено еднакво.
— Ах, Анджин-сан, това е само защото мислите на своя език. За да разберете японския език, за да вникнете в него, трябва да започнете да мислите на японски. Не забравяйте, че на вшият език е езикът на Безкрая. Всичко е много просто. Само трябва да промените схващането си за света. Японският означаване на ново изкуство, откъсване от света… Толкова е просто.
— Всичко това са пълни дивотии — каза той на английски и веднага се почувствува по-добре.
— Моля, какво казахте?
— Нищо, нищо. Но това, което говорите, е напълно безсмислено.
— Научете се да пишете йероглифите — посъветва го Марико.
— Не мога. Много време ще ми отнеме. Пък и те нищо не ми говорят.
— Вижте, Анджин-сан. Те са опростени картини. Китайците са много умен народ. Ние сме взели тяхната писменост преди хиляда години. Вижте например този йероглиф, който означава „прасе“.
— Изобщо не прилича на прасе.
— Някога обаче е приличал. Нека ви покажа. Ето.
Добавете към йероглифа „прасе“ знака за покрив и какво се получава.
— Прасе с покрив.
— Но какво може да значи този нов йероглиф?
— Не знам.
— Къща. В стари времена китайците са смятали, че в дома непременно трябва да има прасе. Те не са будисти и ядат месо, затова за тях — за селяните — прасето е означавало богатство и оттам — благоденствуващ дом. Така се появява този йероглиф.
— Как го произнасяте?
— Зависи дали сте китаец или японец.
— Ох ко!
— Именно ох ко — засмя се тя. — Ето още един йероглиф. Знакът за прасе, покрив и жена. Ако под покрива има две прасета, думата означава „задоволство“. А ако под покрива има две жени, тогава означава „раздор“.
— Така си е.
— Разбира се, китайците в много отношения са глупави и техните жени не са възпитани като нашите.
