— А жените залагат ли?
— О, да! Много. Но винаги в компания на други дами, и то малки суми, като внимават мъжете им да не научат за това.
Тя весело преведе думите си на Фуджико, която бе по-зачервена и от нея.
— Вашата наложница пита дали англичаните залагат. Обичате ли да залагате?
— Това е наш национален спорт — любим начин да си прекарваме свободното време.
И той им разказа за надбягванията с коне, играта на кегли, борбата на кучета с бик, преследване на дивеч с кучета, надбягвания на хрътки, лов със соколи, боулинг на открито, новооткритите акционерни дружества, за каперството, стрелбата, мятане на стрели по мишени, лотарии, бокс, карти, борба, зарове, дама, домино и панаирите, където можеш да залагаш на цифри върху колелото на съдбата.
— Фуджико пита, остава ли ви тогава време да живеете, да воювате и да спите с жени?
— За това винаги има време.
Очите им се срещнаха за миг, но той не прочете нищо в погледа й — само доволство и прекалено много вино.
Марико го помоли да изпее на Фуджико песента си и той я изпя, а те го поздравиха и казаха, че тона била най-хубавата песен, която изобщо били чували.
— Още саке?
— О, Анджин-сан, не бива вие да наливате, това е женско задължение. Нали ви казах?
— Да. Бихте ли приели още,
— По-добре да се въздържа. Мисля, че няма да мога да се изправя на крака.
Марико започна да си вее енергично и няколкото косъмчета, изплъзнали се от безупречната й прическа, започнаха да пърхат около ушите й.
— Какви красиви уши имате — не се стърпя той.
— Вие също. Ние с Фуджико-сан намираме, че и носът ви е много правилен, достоен за един даймио.
Той се засмя и им се поклони дълбоко, по японски. Те също му се поклониха. Кимоното на Марико леко се разтвори при това и откри ръба на аленото й долно кимоно и набъбналите й малки гърди, което силно го развълнува.
— Още саке, Анджин-сан?
Той протегна чашата си с твърда ръка, а тя му сипа без да откъсва поглед от чашата, като връхчето на езика й докосваше леко устните — толкова се бе съсредоточила.
Фуджико неохотно прие още една чашка, макар да каза, че вече не усеща краката си. Тази вечер се бе отърсила от тихата си меланхолия и изглеждаше като младо момиче, каквото всъщност беше. Блакторн с учудване забеляза, че съвсем не беше толкова грозна, колкото я мислеше.
Главата на Джодзен се замая. Не от сакето, а от невероятната военна стратегия, която Ябу, Оми и Игураши му описаха най-открито. Само Нага, заместник-командирът и син на най-големия враг, мълчеше и през цялата вечер се държа студено, надменно, без да прегъне гръб, с типичния голям нос на рода Торанага на напрегнатото си лице.
— Изумително, Ябу-сама — не се сдържа Джодзен. — Сега си обяснявам защо пазите всичко в такава тайна. И моят господар също ще разбере. Мъдро, много мъдро. А вие, Нага-сан, мълчахте през цялото време. Бих искал да чуя вашето мнение. Как ви харесва тази нова раздвиженост на войските — тази нова стратегия?
— Баща ми смята, че трябва да се имат предвид всички начини за водене на война, Джодзен-сан.
— А вашето собствено мнение?
— Изпратен съм тук само да се подчинявам, да наблюдавам, да слушам, да се уча, да изпробвам. А не да изказвам мнения.
— Разбира се. Но като заместник-командир — бих добавил като един прочут заместник-командир — смятате ли експеримента за удачен?
— На този въпрос могат да отговорят Ябу-сама или Оми-сан. Или баща ми.
— Но нали Ябу-сама каза, че тази вечер всеки може да говори откровено Какво има за криене? Ние сме приятели. Знаменитият син на знаменит баща би трябвало да има мнение.
Очите на Нага се свиха от присмеха, но той не отговори.
— Всеки може да говори открито, Нага-сан — добави и Ябу. — Какво мислите?
— Мисля, че като се използува изненадата, тази идея може да доведе до спечелването на една схватка или може би на цяла битка. Ала само при условие, че налице е елементът изненада. А след това? — Гласът на Нага беше леденостуден. — След това всички страни ще се възползуват от същата стратегия и огромен брой хора ще умрат съвсем излишно, избити без чест от самураи, които дори няма да знаят кого убиват. Съмнявам се, че като се стигне дотам, баща ми ще разреши използуването на тази стратегия в истинска битка.
— Казал ли е такова нещо? — остро попита Ябу, без да обръща внимание на присъствието на Джодзен.
— Не, Ябу-сама. Изказвам, разбира се, само собственото си мнение.
— Значи не одобрявате мускетния полк? Значи ви отвращава? — попита Ябу начумерено.
Нага го изгледа с безизразните си змийски очи.
— Щом искате мнението ми, най-почтително ви отговарям — да, отвращава ме. Нашите предци винаги са знаели кого убиват или кои ги побеждава. Такъв е бушидо, нашият обичай, обичаят на война, на истинския самурай. По-добрият побеждава. А сега? Как ще докажеш на своя господар доблестта си? Как ще те възнагради за нея? Да стреляш с куршуми, може да е безстрашно, но е също така и глупаво. Къде остава доблестта? Пушките са в разрез с нашия самурайски кодекс. Така се бият варите и селяните. Давате ли си сметка, че мръсните селяни и търговци, дори и ета могат да се бият по този начин. — Джодзен се засмя, но Нага продължи още по-застрашително. — Няколко селяни фанатици могат да избият колкото си искат самураи, стига да имат пушки. Могат да убият дори някой от нас, дори Ишидо-сама, който се стреми да заеме мястото на баща ми.
Джодзен настръхна:
— Ишидо-сама не желае земите на баща ви. Единственото му желание е да запази империята за нейния законен наследник.
— Моят баща не представлява заплаха нито за Яемон-сама, нито за империята.
— Разбира се, но вие говорехте за селяни. Тайко беше селянин по произход. Моят господар Ишидо е бил селянин. Аз също бях селянин. И ронин!
Нага не желаеше да влиза в пререкания. Знаеше, че не може да се сравнява с Джодзен, чието умение да борави с мечове и бойна брадва беше прочуто в цялата страна.
— Не съм искал да обиждам господаря ви, вас или когото ида било, Джодзен-сан. Искам само да кажа, че ние, самураите, трябва да внимаваме селяните никога да нямат пушки — в противен случай никой от нас няма да е — безопасност.
— Търговците и селяните никога няма да ни създадат неприятности.
— Съгласен съм — намеси се Ябу. — Съгласен съм и с част от това, което казвате вие, Нага-сан. Но пушките са съвременно оръжие. Скоро всички битки ще се водят с огнестрелно оръжие. Вярно е, че ще бъдат безславни. Но такава е съвременната война. Ала и при нея ще бъде както винаги — ще побеждават само най-безстрашните самураи.
— Извинявам се, но грешите, Ябу-сама. Какво каза проклетият варварин, кое е основното в тяхната военна стратегия? Той не крие, че всичките им армии се набират от наемни войници. Наемници! Те нямат никакво чувство за дълг към своя господар. Войниците се бият за пари и плячка, за да изнасилват и тъпчат търбусите си. Нали каза, че армиите им се състоят от селяни? Ето какво са донесли пушките на техния свят. И нас ни чака същото. Ако имах власт, още тази вечер щях да отсека главата на варварина и завинаги да забравя всички пушки.
— И вашият баща ли мисли така? — побърза да попита Джодзен.
— Баща ми не казва какво мисли нито на мен, нито на кой да е друг, и вие много добре го знаете. Не говоря от името на баща си — поначало от негово име не говори никой — ядоса се Нага, че изобщо се
