Шогун

— Да, много — от прераждането ви на сам.

Опита се да си припомни първата нощ, но почти нищо не се бе запазило в паметта му. Дотътрил се бе криво-ляво дотук на собствените си крака, а Фуджико и слугите му помогнаха да си легне. Спа, без да сънува нищо, събуди се призори и отиде да поплува. После, докато съхнеше на слънцето, благодари на бога за силата и на Марико за идеята. На връщане по целия път поздравяваше селяните и тайно се радваше, че вече са свободни от проклятието на Ябу, като него самия.

Когато Марико пристигна, помоли я да извикат Мура.

— Марико-сан, предайте, моля ви, следното на Мура-сан: и вие, и аз имаме общ проблем и заедно ще го решим. Искам да започна занятия в селското училище, заедно с децата.

— Но те нямат училище, Анджин-сан.

— Как така? Никакво?

— Не. Мура-сан казва, че на няколко ли оттук има манастир и монасите могат да ви научат да четете и пишете, ако желаете. А тукашните деца трябва да знаят за рибата, морето, да плетат мрежи, да сеят и прибират реколтата. За друго не им остава време — учат само писане и четене. И както винаги родителите сами учат децата си.

— Тогава как ще уча, когато вие си отидете?

— Торанага-сама ще изпрати учебници.

— Учебниците не са достатъчни.

— Всичко ще бъде както трябва, Анджин-сан.

— Да. Може би. Но кажете на кмета, че когато сгреша, всички до един, включително и децата, трябва да ме поправят. Заповядвам!

— Той ви благодари, Анджин-сан.

— Някой тук не говори ли португалски?

— Той казва, че не.

— Никой — в цялата околност?

— Ийе, Анджин-сан.

— Марико-сан, трябва ми някой говорещ португалски, след като си отидете.

— Ще предам на Ябу-сан молбата ви.

— Мура-сан, вие…

— Той моли да не го наричате „сан“ — нито кой да е от селяните, защото стоят по-ниско от вас, Не е правилно да казвате „сан“ на някой по-нискостоящ.

Първия ден Фуджико също му се поклони до земята.

— Фуджико-сан ви желае добре дошъл във вашия дом, Анджин-сан. Казва, че сте й оказали голяма чест и моли за прошка, задето на кораба не се е държала с вас как го трябва. За нея е голяма чест да бъде ваша наложница и глава на дома ви. Пита дали ще задържите мечовете, което би й доставило огромно удоволствие. Те са принадлежали на баща й, който е мъртъв. Не ги е дала на съпруга си, защото е имал свои собствени.

— Благодарете й от мое име и й кажете, че за мен е чест да я имам за наложница.

Марико също му се поклони официално.

— Започвате нов живот, Анджин-сан. Гледаме на вас с други очи. Наш обичай е да се държим понякога строго официално и го вършим съвсем сериозно. Вие ми отворихте очите. По-рано бяхте за мен само един варварин. Извинете моята глупост. Това, което направихте, доказва, че сте самурай. Сега сте самурай. Извинете лошите ми обноски от преди.

Почувствува се много висок. Но фактът, че за малко не причини собствената си смърт, го промени много и той си даде сметка, че белегът ще му остане за цял живот — повече от всички останали случаи, когато е бил на косъм от смъртта.

Дали не си разчитал на Оми — питаше се той. Дали не си разчитал, че Оми ще предотврати удара? Дали не му даде ясно да разбере? Не знам. Знам само, че съм доволен, задето се оказа готов да предотврати удара — искрено си отговори Блакторн. Още един живот си отиде.

— Това беше деветият ми, последен живот — каза той на глас. Пръстите на Суво веднага спряха да се движат.

— Какво? — попита Марико. — Какво казахте, Анджин-сан?

— Нищо — смути се той.

— Да не ви причиних болка, господарю — разтревожи се Суво.

— Не, не.

Суво добави нещо, но той не го разбра.

— Сега иска да масажира гърба ви — преведе Марико. Блакторн се обърна по корем, повтори наум японските думи и моментално ги забрави. Парата не му пречеши да я вижда. Тя дишаше дълбоко с отметнати на зад глава, а кожата й бе порозовяла.

Как понася тази горещина — недоумяваше той. Навик от детските години друго обяснение не виждам.

Пръстите на Суво го отпуснаха и той задряма. За какво се бе замислил? За деветия си живот, последния си живот, и се бе уплашил при спомена за поверието. Но тук, в тази страна на боговете, е глупаво да бъдеш суеверен. Нещата са съвсем различни и винаги ще бъде така. И днес като всякога. Утре много неща могат да се случат. Но днес ще спазваш техните правила. Ще ги спазваш!

Прислужницата внесе покрития съд. Държеше го високо над главата си, както беше обичаят, за да не оскверни храната с дъха си. Коленичи, задъхана от желание да угоди, и внимателно го постави на масичката пред Блакторн. На всяка масичка имаше купички, клечки за хранене, чаши за саке, салфетки и малък, подреден с много вкус букет цветя. Срещу него седяха Фуджико и Марико. Косите им бяха украсени с цветя и сребърни гребени. Кимоното на Фуджико беше на светлозелени риби на бял фон, а поясът — златист. Кимоното на Марико беше в черно и червено с бродирани сребърни хризантеми, а поясът й беше на червени и сребърни квадратчета. Както винаги и двете лъхаха на парфюм. В мангала горяха благовонни, за да отпъждат насекомите.

Блакторн отдавна се бе успокоил. Знаеше, че всяка проява на лошо настроение ще им развали вечерта. Щом могат да се ловят фазани, значи и друг път ще мога да си набавя, успокои се той. Имаше кон и пушка и можеше сам да ловува, стига да има време.

Фуджико се наклони напред и свали похлупака. Малките парченца месо изглеждаха кафяви и много апетитни. От аромата започнаха да му се отделят слюнки.

Бавно пое едно парченце с клечките, като му внушаваше да не падне, и го задъвка. Беше жилаво и изсушено, но толкова време не беше слагал месо в устата си, че му се стори най-вкусното нещо на света. Взе си още едно парче. Въздъхна от удоволствие.

— Ичи-бан, ичи-бан, кълна се в бога! Фуджико се изчерви от радост и му наля саке, за да скрие израза на лицето си. Марико си вееше с ветрило с формата на алено водно конче. Блакторн отпи от виното, изяде още едно парче месо, сипа още саке и церемониално подаде препълнената чашка на Фуджико. Тя отказа, както беше обичаят, но тази вечер той настоя и тя изпи виното до дъно, като леко се задави. Марико също отказа и също бе принудена да пие. Чак тогава той се нахвърли върху фазана, като се опитваше да се владее доколкото можеше. Марико и Фуджико почти не се докоснаха до миниатюрните си порции риба и зеленчуци. Това не го безпокоеше, защото знаеше вече, че жените се хранеха преди или след него, за да могат да съсредоточат вниманието си само върху своя господар.

Изяде целия фазан, три купички ориз и започна да сърба шумно сакето, което също беше израз на добри обноски. За първи път от месеци насам се почувствува сит, По време на яденето бе пресушил шест шишета от топлото вино, а Марико и Фуджико по едно. Бяха се зачервили, кикотеха се и се намираха в стадия на глупостта. Марико се засмя и постави ръка пред устата си.

— Защо не мога да пия саке като вас, Анджин-сан? Вие го пиете най-добре — не съм виждала друг като вас. Ловя бас, че сте най-добрият в цяло Идзу. Бих могла да спечеля много пари, ако заложа на вас.

— Мислех, че самураите не одобряват комара.

— О, така е. Те не са търговци, нито селяни. Но не всички са силни, както би трябвало, и много от тях — как се казва — залагат пари като южните вар… като португалците.