— Принуждава ви да вземете решение — обади се Игураши. — Каквото и да отговорите, все сте в капана.
— И аз така мисля — додаде Оми.
— Защо не получаваме новини от Йедо? Какво става там с нашите шпиони?
— Имам чувството, че Торанага знае всичко, което става в цяло Кванто — каза Оми. — Може би му е известно и кои са шпионите ни.
— Днес е вече пети ден, господарю — напомни му Игураши. — Всичко е готово за заминаването ви. Искате ли да тръгнете?
Сега на брега Ябу благослови своя кама пазител, който го убеди да послуша съвета на Оми да остане до последния възможен ден.
— Що се отнася до посланието ви, Торанага-сама, което пристигна вчера — нали не заминавате за Осака?
— А вие?
— Аз съм ви признал за свой водач. Естествено е да чакам вашето решение.
— За мен е лесно да взема решение, Ябу-сама, но за вас е много трудно — регентите несъмнено ще ви накълцат на парчета за убийството на Джодзен и хората му. Ишидо е силно разгневен — и с пълно право.
— Не съм го извършил аз, Торанага-сама. Убийството на Джодзен, макар и заслужено, бе извършено въпреки изричните ми заповеди.
— Но добре ви дойде, че Нага-сан ви свърши тази работа, нали? Иначе сам трябваше да се заемете е нея. За сина ми ще поговорим по-късно, а сега да тръгваме — ще разговаряме, докато се изкачваме към мястото на ученията. Да не губим време. — И Торанага тръгна е характерната си бърза крачка, следван плътно от охраната си. — Да, дилемата ви, стари приятелю, е много голяма. Ако отидете, губите главата си, Идзу и, разбира се, целият род Касиги ще свърши на площадката за екзекуции. Ако останете, Съветът ще ви заповяда да се самоубиете. — Той му хвърли кос поглед. — Може би трябва да постъпите както намекнахте последния път, като бях в Анджиро. С удоволствие ще ви послужа като секундант. Възможно е главата ви да смекчи настроението на Ишидо, като се срещнем.
— Главата ми няма никаква стойност за Ишидо.
— Не съм съгласен е вас.
В този момент ги настигна Бунтаро.
— Извинете, господарю, къде ще заповядате да разположа хората?
— На платото. Установете там постоянния ви лагер. С мен в крепостта остават двеста души охрана. Щом се разпоредите, върнете се пак при мен. Искам да присъствувате на ученията.
И Бунтаро забърза назад.
— Постоянен лагер? Тук ли оставате?
— Не, само хората ми. Ако атаката се окаже толкова внушителна, колкото ми докладваха, ще сформираме девет батальона от по петстотин души.
— Какво?
— Да. Доведох ви с мен още хиляда специално подбрани самураи. Също и предостатъчно барут и куршуми. Останалото ще пристигне през седмицата с още хиляда души.
— Ще имаме девет батальона?
— Да. Ще образуват един полк. Бунтаро ще поеме командуването на полка.
— Може би по-добре аз да се заема с това. Той ще…
— О, вие забравяте, че след няколко дни се събира Съветът. Как ще командувате полка, ако заминете за Осака? Не сте ли готов за пътуването?
Ябу помълча известно време.
— Ние сме съюзници. Разбрахме се, че вие сте водачът, и препикахме съглашението. Аз съм се придържал към него и продължавам да го спазвам. Сега е мой ред да попитам — какви са вашите планове? Ще воюваме ли, или не?
— Никой не ми е обявил война. Поне засега.
Ябу умираше от желание да измъкне от ножницата меча си Йошитомо и да разплиска кръвта на Торанага в калта — веднъж и завинаги, пък каквото ще да става. Усещаше дъха на охраната в непосредствена близост до себе си, но вече не го бе грижа.
— Съветът не означава ли и вашата смърт? Вие сам казахте. Щом се съберат, ще трябва да им се подчините.
— Разбира се…
Торанага махна на охраната си да се отдръпне малко назад и се облегна удобно на меча си, разтворил широко късите си, яки крака.
— Тогава какво решавате? Какво предлагате?
— Първо да видя една атака.
— А след това?
— Ще отида на лов.
— А в Осака ще ходите ли?
— Разбира се.
— Кога?
— Когато ми е удобно.
— Искате да кажете, че когато е удобно на Ишидо ли?
— Искам да кажа, когато на мен ми е удобно.
— Ще ни изолират. Не можем да се бием с цяла Япония дори с полк като нашия, пък и не е възможно да го обучим за десет дни.
— Така е.
— Тогава?
— Какво точно стана о Джодзен и Нага-сан?
Ябу му разказа всичко, като пропусна само факта, че Нага бе ловко подведен от Оми.
— А моят варварин? Как се държи Анджин-сан?
— Добре, много добре.
Ябу му разказа за опита за сепуку първата вечер я как умело го бе склонил да постигнат взаимно съгласие.
— Умно — бавно изрече Торанага. — Никога не бих допуснал, че ще се опита да извърши сепуку. Интересно.
— Имахме голям късмет, че Оми-сан е бил нащрек.
— Да.
Ябу нетърпеливо чакаше да чуе още нещо, но Торанага мълчеше.
— Онази новина, дето ви я изпратих — че Ито-сама ще стане регент — не издържа накрая Ябу. — Знаехте ли я вече?
Торанага не му отговори веднага.
— Бях дочул нещо. Ито-сама е най-подходящият избор за Ишидо. Нещастният глупак винаги си е падал по почестите. Голяма двойка ще бъдат.
— Но неговият глас ще ви унищожи, независимо какъв е.
— Да, ако Съветът се събере.
— А, значи наистина имате нещо предвид?
— Винаги имам нещо предвид, дори няколко неща — не сте ли разбрали вече? Но вие какво възнамерявате да правите, съюзнико? Ако ще тръгвате — тръгвайте. Ако ще останете, останете. Избирайте.
И той продължи напред.
Марико подаде на Торанага свитък е гъсто изписани йероглифи.
— Това ли е всичко? — попита той.
— Да, господарю. — Тя се чувствуваше зле в задушната каюта и не й беше приятно, че отново е на
