галерата, дори когато бе закотвена в пристанището. — Много от нещата във военния наръчник се повтарят, но аз водих бележки всяка нощ и записвах всичко по реда на случилото се или поне така се опитвах. Това е по-скоро дневник на казаното и станалото, откак ни напуснахте.
— Добре. Чел ли го е някой?
— Поне аз не знам такова нещо. — Тя започна да си вее с ветрилото. — Наложницата и прислугата на Анджин-сан са ме виждали да го пиша, но аз го държах заключен.
— Какви са вашите изводи?
Марико се поколеба. Огледа каютата и кръглото прозорче.
— На кораба са само мои хора, а тук долу сме сами.
— Да, господарю. За момент си спомних думите на Анджин-сан, че на кораба тайни няма. Много се извинявам. — Тя се замисли за миг, после уверено продължи. — Полкът на мускетарите ще спечели една- единствена битка. Варварите могат да ни разбият, ако стоварят оръдия на брега. Трябва ви и варварска флота. Досега знанията на Анджин-сан се оказаха от огромно значение за нас — до такава степен, че трябва да се запазят в пълна тайна — само за вашите уши. Ако попаднат във вражески ръце, ще се окажат смъртоносни за вас.
— Кой ги владее в момента?
— Ябу-сан знае много, но Оми-сан знае попече от него — той има най-силно развита интуиция. Също Игураши-сан, Нага-сан и войските — войниците, разбира се познават стратегията, но не и тънкостите, и съвсем не владеят политическите и общите познания на Анджин-сан. Най-много знам аз. Записала съм всичко, което е казал, питал или коментирал, господарю. Най-старателно. Той, разбира се, не ни е съобщил само някои неща, по познанията му са обширни, а паметта му е почти безупречна. Ако проявите търпение, ще може да ви даде пълна картина за света, обичаите, опасностите. — Ако говори истината.
— А говори ли я?
— Според мен — да.
— Какво е мнението ви за Ябу?
— Ябу-сан е жесток човек, без задръжки. Не запита нищо освен собствените си интереси. Дълг, вярност, традиции — всичко това са за него празни думи. В мислите му се долавят проблясъци на голяма хитрост, дори остър ум. Еднакво е опасен и като съюзник, и като враг.
— Дотук изтъкнахме само положителните му черти. Кои са недостатъците му?
— Лош управител. Селяните му биха въстанали, ако имаха оръжие.
— Защо?
— Данъците са непоносими. В пълен разрез със закона. Взема седемдесет и пет части на всеки сто от ориза, рибата и цялата продукция. Наложил е данъци върху глава, земя, лодка — всяка продажба, всяка бъчонка саке, всичко в Идзу се облага е данъци.
— Може би ще е добре да наема или него, или управителя му за Кванто. Впрочем какво върши тук, си е негова работа. Селяните няма как да се доберат до оръжие, така че безпокойствата са излишни. Можем да използуваме опита му, ако стане нужда.
— Но, господарю, законната граница е шестдесет части!
— Беше. Тайко нареди така, а той е мъртъв. Какво друго ще ми кажете за Ябу?
— Храни се оскъдно, здравето му на пръв поглед е добро, но Суво, масажистът, мисли, че бъбреците му не са в ред. Има освен това странни наклонности.
— Какви?
Тя му разказа за Нощта на писъците.
— От кого научихте за това?
— От Суво. Също и от съпругата и майката на Оми.
— И бащата на Ябу е имал обичая да вари враговете си. Загуба на време. Но мога да разбера нуждата му да го прави от време на време за разтоварване. А племенникът му Оми?
— Много е хитър. Много умен. Изцяло предан на чичо си. Изключително способен, полезен васал.
— Семейството му?
— Майка му — е доста строга съм съпругата му Мидори. Съпругата му е самурай — добра и силна. Всички са верни васали на Ябу-сан. В момента Оми-сан няма наложници, макар че Кику, най-известната куртизанка в Идзу, му е почти като наложница. Ако можеше да откупи договора й, мисля, че би я взел в дома си.
— Би ли ми помогнал срещу Ябу, ако поискам това от него?
Тя се замисли. После поклати глава.
— Не, господарю. Едва ли. Според мен той е верен васал на чичо си.
— Нага?
— По-добър самурай от него няма. Веднага прозря каква опасност представляват за вас Джодзен и хората му и задържа положението в безизходица, докато не се посъветва с вас. Макар че ненавижда мускетния батальон, води най-старателно ученията и дава всичко от себе си, за да ги обучи изрядно.
— А според мен е глупак — оставил се е Ябу да го изиграе.
Марико оправи някаква невидима гънка в кимоното ей и премълча. Торанага си вееше с ветрилото.
— Как е Анджин-сан?
Тя очакваше въпроса, но когато й го зададоха, всички умни забележки, които имаше намерение да поднесе, изчезнаха от главата й.
— Е?
— Трябва да съдите за него по ръкописа, който ви дадох, господарю. В някои отношения е невъзможно да го възприеме човек. Разбира се, образованието му и общата му култура се различават коренно от нашите. Много е сложен и за нас — за мен е невъзможно да го разбера. Беше много открит с мен, но се промени много от нощта, когато се опита да направи сепуку. Стана потаен.
Тя му разправи какво бе казал и направил през онази Нощ Оми и за обещанията на Ябу.
— Казвате, че Оми го спря, а не Ябу?
— Да.
— И Ябу след това последва съвета на Оми?
— Точно така, господарю.
— Значи Оми му е главният съветник. Интересно. Но Анджин-сан, разбира се, не очаква от Ябу да сдържи обещанието си?
— Напротив, абсолютно му вярва.
Торанага се засмя.
— Ама че детинщина!
— За жалост християнската „съвест“ е дълбоко загнездена в него. Няма да може да избегне своята карма, част от която е пълната му зависимост от омразата му към убийството, както той се изразява, на „невинни хора“. Дори — смъртта на Джодзен му направи потресаващо впечатление. Много нощи след това не спа и по цели дни не разговаряше е никого.
— Тази „съвест“ отнася ли се за всички варвари?
— Не, макар че би трябвало да важи за всички християни.
— Ще я изгуби ли някога?
— Не мисля. Но ако я изгуби, ще бъде безпомощен като дете.
— Наложницата му?
Тя му разказа всичко.
— Добре. — Доволен бе от избора си на Фуджико и че планът му бе потръгнал така добре. — Много добре. Чудесно се е справила с пищовите. Как са навиците му?
— Предимно нормални, като се изключи някаква изумителна стеснителност относно всичко, засягащо правенето на любов, и странно нежелание да обсъжда въпроси, свързани с най-обикновените човешки функции. — Описа също необичайната му нужда от усамотяване, отвратителния му вкус към храните. — В повечето останали отношения е внимателен, разумен, наблюдателен, способен ученик, много любопитен, що се отнася до нас и обичаите ни. Всичко съм описала в доклада си, но съвсем накратко. Обясних му нашия начин на живот, история, тайко и проблемите, които разяждат империята в настоящия момент.
— А и за наследника ли?
— Да, господарю. Не биваше ли?
