осветената от факли част пред кораба.
— Добър вечер — поздрави той учтиво Сивите, които се мотаеха около трапа, и добави религиозната благословия: —
— Благодаря.
И Сивите го пуснаха да мине, без да го закачат. Заповедите им гласяха да не пускат на брега никого — освен Ябу и почетната му стража. Никой не бе споменал за будистки свещеник, пътуващ с кораба.
Почувствувал се страшно изморен, Урага излезе на главната палуба.
— Урага-сан — тихо му подвикна Блакторн от квартердека. — Елате тук!
Урага присви очи, за да свикне с тъмнината. Забеляза Блакторн и подуши острия гранив мирис на мръсно тяло — разбра, че втората сянка трябва да е на другия варварин с непроизносимото име, който също говореше португалски. Почти беше забравил какво значи да си далеч от миризмата на варварите — тя беше част от живота му. Анджин-сан беше единственият, който не вонеше — и това бе една от причините, поради която можеше да му служи.
— А, Анджин-сан — прошепна той и предпазливо пристъпи към него, поздравявайки пътем десетимата телохранители, разпръснати из палубата. Изчака в подножието на трапа Блакторн да му махне да се качи при него на квартердека. — Всичко мина много…
— Чакайте! — тихо го предупреди Блакторн и посочи към брега. — Погледнете натам! Ей там — до склада. Виждате ли го? Не, по на север! Сега виждате ли го? — Някаква сянка се мярна и веднага се сля отново с тъмнината.
— Кой беше?
— Наблюдавам ви от момента, в който излязохте от пътя. През цялото време ви следеше. Не го ли забелязахте?
— Не, господарю — отвърна Урага и лошите му предчувствия се завърнаха. — Никого не съм видял и нищо не усетих.
— Не носеше мечове, значи, не е самурай. Дали не е езуит?
— Не знам. Не мисля — там бях много предпазлив. Моля да ме извините, че не го забелязах.
— Нищо. — Блакторн погледна към Винк. — Слез долу, Йохан. Ще довърша тази вахта и ще те събудя призори. Благодаря ти, че изчака.
Винк докосна перчема си и слезе долу. Мирисът на мръсна плът изчезна заедно с него.
— Какво стана?
— Пратеникът на Ябу-сама много се забави, господарю. Отидох с Ябу-сама и чаках извън крепостта от пладне до смрачаване, когато…
— Опишете ми подробно какво правихте през цялото време.
— Какво правех? Избрах си едно спокойно местенце до пазара, откъдето можех да виждам Първия мост, и се самовглъбих — както правят езуитите, Анджин-сан, само че не мислех за бога, а за вас, за Ябу-сама и вашето бъдеще, господарю. — У Урага се усмихна. — Много от минувачите пуснаха монети в просешката ми чашка. Отпуснах тялото и ума си, макар че нито за миг не изпусках от очи Първия мост. Пратеникът на Ябу- сама се появи на смрачаване и се престори, че се моли заедно с мен, докато останахме сами. После прошепна следното: Ябу-сама каза да предам, че ще остане да пренощува в крепостта и ще се върне утре заран. Тази вечер в крепостта има официален прием, даван от генерал Ишидо, на който ще бъдете поканен. И накрая да имате пред вид „седемдесет“. Самураят повтори това два пъти и затова предположих, че е някакъв ваш личен шифър.
Блакторн кимна, но не му каза, че това е една от няколкото предварително уговорени пароли, за които се бяха разбрали с Ябу. „Седемдесет“ означаваше, че корабът трябва да е готов за незабавно отплаване. Но като се имаше пред вид, че всичките му самураи, моряци и гребци бяха, така или иначе, на кораба и не им бе позволено да го напускат, корабът си беше готов. При това всички знаеха много добре, че са във вражески води, и бяха нащрек, така че на Блакторн му беше ясно, че никак няма да е трудно при даден сигнал да потеглят незабавно.
— Продължавайте, Урага-сан.
— Това е всичко. Не съм ви казал само, че Тода Марико-сан е пристигнала днес.
— А! Нима… май че е пътувала доста бързо — пътят от Йедо дотук не се ли взема за по-дълго време?
— Да, господарю. Всъщност, докато чаках, видях кортежа й да прекосява моста. Беше следобед, по средата на часа на козата. Конете бяха целите в пяна и кални, а носачите бяха капнали от умора. Водеше ги Йошинака-сан.
— Видя ли ви някой от тях?
— Не, господарю, не мисля.
— Колко души бяха?
— Около двеста самураи, носачи и товарни коне. Придружаваха ги два пъти повече Сиви. На един от конете имаше натоварен кафез с пощенски гълъби.
— Добре. Друго?
— Тръгнах си при първа възможност. Недалеч от мисията на езуитите има една гостилничка, където често ходят търговци на ориз, коприна и езуити от мисията. Влязох вътре и докато ядях юфка, се ослушвах какво си говорят. Делегатът-посетител в момента е пак тук. В околностите на Осака са покръстили още много народ. Разрешено им е да отслужат голяма литургия след двадесет дни в чест на Кияма и Оноши.
— Това важно ли е?
— Да, и освен това учудващо, че са разрешили открито да се отслужи подобна литургия. Щяла да бъде в чест на деня на свети Бернард. След двадесет дни означава на другия ден след тържествената церемония по приемането на поклоните от страна на Божествения.
Ябу беше съобщил на Блакторн чрез Урага за пристигането на императора. Новината моментално се разнесе из целия кораб и засили чувството за надвиснала беда, което и без това бе обзело всички.
— Друго?
— Из пазара се носят най-различни слухове, повечето лоши. Йодоко-сама, вдовицата на тайко, била много болна. Това е лошо, Анджин-сан, защото съветите й винаги се вземаха предвид и е много благоразумна. Казват също, че Торанага-сама вече наближавал Нагоя, други твърдят, че още не бил пристигнал дори в Одавара. Никой не знае на какво да вярва. Всички смятат, че тази година реколтата тук, в Осака, ще бъде много лоша, което ще рече, че значението на Кванто нараства неимоверно. Повечето са убедени, че веднага след смъртта на Торанага ще избухне гражданска война и великите даймио ще се счепкат помежду си. Цената на златото се е качила главоломно, а лихвите са стигнали седемдесет процента, което…
— Това е прекалено много, трябва да сте сбъркали нещо. — Блакторн стана и си разкърши гърба, после уморено се облегна на трапа. Урага и самураите също станаха учтиво заедно с него. Би било невъзпитано те да седят, докато господарят им е прав.
— Моля да ме извините, Анджин-сан — продължи Урага, — но лихвата никога не е по-ниска от петдесет процента, често стига до шестдесет и пет, седемдесет, дори осемдесет на сто. Преди около двадесет години Делегатът-посетител изпрати искане до Светия… до папата, да ни позволи… да разреши на братството да дава заеми с десет процента лихва. Той имаше право, че ако папата се съгласи с предложението му — а то така и стана, Анджин-сан, — това ще привлече много хора към вярата, защото само християните имат право на заеми с такава ниска лихва. Във вашата страна не вземат ли такива лихви?
— Рядко. Това е пладнешки обир! Грабителство! Разбирате ли какво значи думата „грабителство“?
— Да, знам думата. Но при нас е така. Бях започнал да ви казвам, че цената на ориза също много се е покачила. И това е много лошо предзнаменование. Сега е двойно по-висока от преди няколко седмици, когато бях тук за последен път. Земята в момента е евтина. Сега е удобно да се купува земя или къща. По време на тайфуна и пожара са били унищожени около десет хиляди къщи и две-три хиляди души са загинали. Това е всичко, Анджин-сан.
— Добре. Добре сте се справили. Изтървали сте си истинското призвание.
— Моля, господарю?
— Нищо. — Блакторн не знаеше доколко може да се шегува с Урага. — Добре се справихте.
— Благодаря, господарю.
