генерале? Че какво ще бъде Съветът без мъдрите съвет на Кияма-сама?
— Разбира се, така е — съгласи се Ишидо.
Кияма се поклони сдържано, но явно остана доволен. Очиба погледна към младежа и ветрилото й запърха.
— А вие какво ще кажете, Саруджи-сан? Може би ще пожелаете да научите езика на варварите?
Момчето, се изчерви под погледа й. Беше строен и хубав и се опитваше да изглежда по-зрял от петнадесетте си години.
— О, надявам се, че няма да ми се наложи, Очиба-сама, но ако ми бъде заповядано, ще се постарая с все сила. Да, много ще се постарая.
Всички се засмяха на неговата находчивост, а Марико додаде гордо на японски:
— Анджин-сан, това е моят син, Саруджи. — Блакторн се беше съсредоточил да разбере за какво става дума, но по-голямата част от разговора се водеше прекалено бързо за него, и то на разговорен език. Чу обаче името „Кияма“ и вече беше нащрек. Поклони се на Саруджи, който отвърна най-вежливо на поклона му.
— Прекрасен младеж. Голямо щастие е човек да има такъв син, Марико-сама. — Той скришом погледна дясната ръка на момчето. Беше изкривена за цял живот. Спомни си, че веднаж Марико му разказа за раждането на сина си — било прекалено продължително и трудно. Горкото момче, помисли си той. Сигурно никога няма да може да си служи с меч. Отмести погледа си. Никой не бе забелязал накъде гледа — освен Саруджи. Лицето му веднага отрази неговото смущение и болка. — Да, такъв син е голямо щастие — продължи той, обръщайки се към Марико. — Но не може да бъде, Марико-сама, вие — такъв голям син. Нямате достатъчно години, нали?
— Винаги ли сте тъй галантен, Анджин-сан? — обади се Очиба. — Винаги ли говорите такива приятни неща?
— Моля?
— Винаги ли сте тъй умен? Комплименти? Разбирате ли?
— Не, моля да ме извините. — Главата на Блакторн се пръскаше от напрежението и усилието да следи разговорите. Въпреки това, когато Марико му преведе казаното, той отвърна с престорена сериозност: — А, извинете, Марико-сама, ако Саруджи-сан наистина ви е син, кажете, моля ви, на Очиба-сама — не знаех, че у вас жените се женят по на десет години.
Тя преведе и добави нещо, което накара всички да се засмеят.
— Какво казахте?
Марико обаче забеляза злобния поглед на Кияма, обърнат към Блакторн.
— Извинете ме, Кияма-сама, мога ли да ви представя Анджин-сан? Кияма учтиво отвърна на поклона на Блакторн.
— Казват, че претендирате да сте християнин?
— Моля?
Кияма не го удостои с честта да повтори думите си и Марико преведе.
— А, извинете, Кияма-сама — отговори Блакторн на японски. — Да, аз съм християнин — но от друга секта.
— Вашата секта не е добре дошла в земите ми. Нито в Нагасаки, нито в Кюшу, нито, предполагам, в земите на кой да е даймио-християнин.
Марико не изтри усмивката от лицето си. Питаше се дали Кияма лично е наредил да бъде извършено покушението на убиеца Амида, както и снощното нападение. Преведе думите му, като позамаза злостния им подтекст, а всички в залата напрегнато следяха разговора.
— Аз не съм свещеник, Кияма-сама — обърна се Блакторн направо към него. — Ако дойда в земите ви, ще дойда само като търговец. Никакви свещенически проповеди. Ще искам най-почтително разрешение само за търговия.
— Не ми трябва търговията ви! Не ви искам и вас в земите си! Забранявам ви да стъпвате в тях под страх от смъртно наказание. Разбрахте ли?
— Да, разбрах. Много съжалявам.
— Добре. — И Кияма се обърна високомерно към Ишидо: — Трябва да изгоним тази секта и тези варвари от империята. Ще предложа това на следващото заседание на Съвета. Открито искам за заявя, че Торанага-сама е постъпил много неблагоразумно, като е направил самурай един чужденец, и то именно този. Това е много опасен прецедент.
— Но това няма никакво значение! Всички грешки, извършени от настоящия господар на Кванто, ще бъдат поправени в най-скоро време, нали?
— Всеки греши, височайши генерале — натъртено продължи Кияма. — Само господ е безгрешен и вижда всичко. Единствената истинска грешка, извършена от Торанага-сама е, че постави своите интереси над тези на наследника.
— Да — съгласи се Ишидо.
— Моля да ме извините — намеси се Марико, — но това не е истина. Съжалявам, но вие и двамата грешите по отношение на моя господар.
Кияма се обърна към нея най-учтиво:
— Имате пълно право да твърдите това, Марико-сан. Но нека не го обсъждаме тази вечер. Къде се намира в момента Торанага-сама, височайши генерале? Какви са последните новини?
— Вчерашният пощенски гълъб донесе съобщението, че е в Мишима. Сега вече всеки ден получавам доклади за придвижването му.
— Добре. Значи, след два дни ще напусне границите на провинцията си?
— Да. Икава Джикю-сама е готов да го посрещне както подобава.
— Добре. — Кияма се усмихна на Очиба. Той бащински я обичаше. — Когато дойде денят, Очиба-сама, може би ще помолите наследника да позволи на регентите да му се поклонят?
— Това ще е голяма чест за наследника, Кияма-сама — отговори тя под бурните овации на присъствуващите. — А след това той кани вас и всички останали да бъдат негови гости на състезанието по стихотворство. Може би регентите ще се съгласят да бъдат съдии на съревнованието?
Отново овации.
— Благодаря, но може би по-добре ще е вие и принц Огаки, и някои от дамите да бъдете съдии?
— Добре, щом желаете.
— И каква ще бъде темата, Очиба-сама? И каква ще е първата строфа? — попита Кияма, много доволен, тъй като освен че умело боравеше с меч, беше и виден стихоплетец. Яростната му войнственост по време на бой беше пословична.
— Моля ви, Марико-сан, бихте ли отговорили на Кияма-сама? — попита Очиба и присъствуващите отново се възхитиха на нейната находчивост. Знаеше се, че никак не я бива като поетеса — за разлика от Марико, която беше прочута с таланта си.
Марико се зарадва, че дългоочакваният момент настъпи. Замисли се и каза:
— Трябва да е свързано с днешния ден, Очиба-сама, затова първата строфа ще бъде:
Очиба и всички останали я поздравиха за прекрасния избор. Кияма изведнъж стана много любезен.
— Чудесно! — одобри той. — Но много ще ни е трудно да се състезаваме с вас, Марико-сан.
— Надявам се да ме извините, Кияма-сама, но аз няма да се състезавам.
— Как може без вас! Разбира се, че ще се състезавате! — засмя се Кияма. — Та вие сте една от най- добрите поетеси в империята! Ако вие не участвувате, състезанието няма да е на ниво.
— Много съжалявам, но ще ме извините — няма да съм тук.
— Не ви разбирам.
— Какво искате да кажете, Марико-сан? — попита Очиба.
— Ах, извинете ме, Очиба-сама, но утре напускам Осака — заедно с Кирицубо-сан и Садзуко-сан.
