Усмивката на лицето на Ишидо се стопи.
— И къде заминавате?
— Ще отидем да посрещнем господаря си, Ишидо-сама.
— Но той… Торанага-сама ще бъде тук след няколко дни!
— Садзуко-сан месеци вече не е виждала съпруга си, а моят господар все още не е имал удоволствието да види най-малкия си син. Кирицубо-сан ще дойде естествено с нас. Той отдавна не е виждал господарката на своите дами.
— Торанага-сама ще бъде тук в най-скоро време и не е необходимо да го посрещате.
— Според мен е необходимо, височайши генерале.
— Та вие едва пристигнахте и ние още не сме се насладили на вашата компания, която очаквахме с такова нетърпение, Марико-сан — сухо и остро отекна гласът на Ишидо. — И най-вече Очиба-сама. Съгласен съм с Кияма-сама — разбира се, че трябва да се съревновавате.
— Много съжалявам, но няма да съм тук.
— Очевидно сте много изморена, Марико-сан. Все пак току-що пристигате. Това съвсем не е подходящ момент да се обсъждат такива лични въпроси. — И той се обърна към Очиба: — Защо не приемете поклоните на останалите гости, Очиба-сама?
— Да, да, разбира се — побърза да се съгласи смутената Очиба.
Гостите веднага започнаха да се подреждат послушно в редица и нервно си зашушукаха, ала гласът на Марико-сан отново наложи пълно мълчание:
— Благодаря, височайши генерале, съгласна съм, но въпросът съвсем не е личен и няма какво да обсъждаме. Утре заминавам заедно с дамите на моя законен господар, за да му засвидетелствувам своята почит.
— Вие сте поканена тук, Марико-сан, лично от Сина на слънцето и регентите. Моля ви да имате търпение. Вашият господар скоро сам ще пристигне.
— Съгласна съм, но поканата на негово императорско величество се отнася за двадесет и втория ден. Тя не ме задължава — нито мен, нито кой да е друг — да стоя дотогава затворена в Осака. Или може би греша?
— Забравяте обноските си, Тода-сама!
— Моля да ме извините, тъй като съвсем не бих желала да се проявя като невъзпитана. Извинете, много моля за прошка. — Марико се обърна към Огаки, придворния: — Кажете, Огаки-сама, задължава ли ме поканата на Божествения да стоя в Осака до неговото пристигане?
Усмивката на Огаки бе замръзнала на лицето му.
— Поканата е за двадесет и второто число на този месец, Марико-сан. Тя изисква вашето присъствие именно на тази дата.
— Благодаря ви. — Марико се поклони и отново се обърна към платформата: — Присъствието ми е задължително тогава, Ишидо-сама, но не и преди това. Затова утре тръгвам.
— Моля ви да имате търпение, Марико-сан. Регентите ви оказаха гостоприемство и вашата помощ ще им бъде много необходима за приготовленията по повод пристигането на Божествения. А сега Очиба-са…
— Извинете, но заповедта на моя законен господар е за мен над всичко. Утре трябва да замина.
— Вие няма да заминете утре и ви моля, Марико-сан — не, умолявам ви, — да участвувате в състезанието, организирано от Очиба-сама. А сега Очи…
— Значи, наистина съм затворена тук — въпреки волята си?
— Марико-сан, нека да оставим този въпрос за друг път, моля ви — намеси се Очиба.
— Много моля да ме извините, Очиба-сама, но аз съм прям човек. Открито ви казах какви заповеди съм получила от законния си господар. Ако не мога да им се подчиня, трябва да знам защо. Затова кажете ми, височайши генерале, затворена ли съм тук до двадесет и втория ден? И ако е така, кой е наредил това?
— Вие сте почетна гостенка — внимателно изговори Ишидо, като се опитваше да я подчини на волята си. — И повтарям: господарят ви в най-скоро време ще бъде тук.
Марико усети силата, която той излъчваше, и отчаяно започна да й се съпротивлява.
— Да, но много съжалявам. Отново трябва да попитам най-почтително: затворена ли съм в Осака за следващите осемнадесет дни и ако е така, по силата на чия заповед?
Очите на Ишидо я пробиваха като свредели.
— Не, не сте затворена.
— Благодаря, Ишидо-сама. Извинете, задето ви говорих тъй прямо — каза Марико и много от присъствуващите дами се обърнаха към кавалерите си и стоящите до тях и открито започнаха да шепнат онова, което задържаните насила в Осака си мислеха: щом тя може да замине, защо не и аз? Защо не и вие? Утре си заминавам — ах, че хубаво!
Гласът на Ишидо надви вълната от приглушени гласове:
— Тъй като си позволихте да говорите по такъв безочлив начин, Тода-сама, считам за свой дълг да помоля регентите да отхвърлят официално искането ви, за да не би други да изтълкуват неправилно недоразумението. — И той се усмихна ледено на смразената тълпа. — А дотогава ще чакате, ще се готвите да отговаряте на въпросите на регентите и да получите официалния им отказ.
— За мен това би било чест, Ишидо-сама — каза Марико, — но трябва да изпълня своя дълг към законния си господар.
— Разбира се. И това ще стане след няколко дни.
— Съжалявам, но дългът си трябва да изпълня именно през следващите няколко дни.
— Ще се запасите с търпение, Марико-сан, за кратко време. Толкова по въпроса. А сега Кияма-са…
— Съжалявам, но не мога да отложа пътуването си нито с един ден.
— Вие отказвате да се подчините на Съвета на регентите! — изрева Ишидо.
— Не, господарю — твърдо отвърна Марико. — Не отказвам! Освен ако е в разрез с дълга ми към законния ми господар, което е най-важното нещо за всеки самурай!
— Ще се, приготвите да се срещнете с регентите със синовно търпение!
— Съжалявам, но имам заповед от моя господар да придружа дамите му и да го посрещна. Незабавно.
Тя извади от ръкава си някакъв свитък и официално го подаде на Ишидо. Той рязко го отвори и го прочете. После вдигна поглед и каза:
— Въпреки това ще стоите тук и ще чакате решението на регентите.
Марико погледна с надежда към Очиба, но в очите й прочете само неодобрение. После се обърна към Кияма. Кияма беше също тъй мълчалив и безразличен.
— Моля да ме извините, височайши генерале, но ние не сме в състояние на война. Моят господар се подчинява на регентите, така че през следващите осемнадесет…
— Въпросът е приключен!
— Ще бъде приключен, генерале, когато добрите обноски ви подскажат да не ме прекъсвате! Аз не съм селянка, да ме тъпчете! Аз съм Тода Марико-но-Бунтаро-но-Хиромацу, дъщеря на Акечи Джинсай, в жилите ми тече кръвта на рода Такашима, а родът ми е самурайски от хиляди години и аз никога няма да бъда пленничка, заложница или затворничка! През следващите осемнадесет дни, до самия ден, аз съм свободна — по волята на Възвишения — да вървя, където си пожелая. Както и всички останали!
— Нашият… нашият господар тайко е бил някога селянин. Много… много самураи са селяни… били селяни. Всеки даймио е бил — някога в миналото си — селянин. Дори и първият Такашима. Всеки е бил селянин някога. Затова ме чуйте внимателно: ще чакате да чуете волята на регентите!
— Не, съжалявам, но първият ми дълг е към моя господар.
Ишидо побеснял тръгна към нея.
Макар Блакторн почти да не разбра какво бе казано дотук, неусетно бе пъхнал дясната си ръка в левия ръкав, готов да сграбчи, ножа. Ишидо се извиси над нея.
— Вие ще се…
В този момент при вратата се усети някакво раздвижване. Обляна в сълзи прислужничка се втурна през насъбралия се народ и се хвърли в краката на Очиба.
— Извинете ме, господарке — изскимтя тя, — но Йодоко-сама… моли да ви види, тя е… Побързайте,
