Тя му преразказа накратко какво е станало и защо Очиба е напуснала тъй бързо залата.
— Много лошо — погледна я той въпросително. — Нали?
— Да. Ябу-сама иска съвет от вас. Какво да направим, за да излезем от кашата, в която забърках и вас двамата с моята глупост?
— Каква глупост? — Блакторн не откъсваше поглед от нея и безпокойството й нарасна. Тя наведе очи към рогозките, а той се обърна направо към Ябу: — Не знам, Ябу-сан. Сега разбирам — ще помисля.
— Какво има за мислене? — кисело попита Ябу. — Напъхани сме в капан.
Марико преведе, без да вдигне очи.
— Това наистина ли е така, Марико-сан? — попита Блакторн. — От самото начало?
— Да, за жалост.
Той се извърна и се загледа в нощта. В метални скоби по стените, които ограждаха градината, имаше поставени факли. Светлините им се отразяваха в цветята и растенията, напръскани с вода специално за целта. Вляво се намираше обкованата с желязо врата, пазена от няколко Кафяви.
— Ти… — чу го тя да казва на латински, без да се обръща към нея. — Трябва да поговорим насаме.
— Ти… И аз искам същото — откликна тя, като извърна лице от Ябу, защото не бе сигурна в себе си. Можеше да се издаде. — Тази нощ ще намеря начин да ви открия. — Чак тогава погледна Ябу. — Анджин- сан е съгласен с вас — постъпила съм много глупаво.
— Да, ама каква полза сега?
— Анджин-сан — заговори тя отново, като се стараеше гласът й да бъде делови. — По-късно тази вечер ще отида при Кирицубо-сан. Знам къде живеете и ще ви намеря.
— Да, благодаря — каза той, без да се обръща.
— Ябу-сама — продължи тя със смирен глас. — Довечера отивам при Кирицубо-сан. Тя е много мъдра и може би ще ни посъветва нещо.
— Изходът е само един — заяви Ябу с категоричност, от която й призля. Очите му горяха като въглени. — Утре ще се извините! И ще останете тук!
Кияма пристигна навреме, придружен от Саруджи, и като видя сина си, сърцето й се сви. След като приключиха с официалните приветствия, Кияма попита строго:
— А сега обяснете: защо беше всичко това, Марико-сан?
— Война няма обявена, господарю. Не е редно да бъдем затворени, нито да се отнасят с нас като със заложници, така че мога да ходя, където си искам.
— За да има заложници, не е необходимо да е обявена война. Това ви е известно много добре. Очиба- сама беше заложница в Йедо като гаранция за сигурността на вашия господар, макар да нямаше война. Судара-сама и семейството му са заложници в момента при брата на Торанага-сама, а и те не са в състояние на война, нали така?
Тя стоеше със сведени очи.
— Много хора са заложници тук като гаранция за послушанието на господарите си към Съвета на регентите — законните управници на империята. И това е много мъдро. Открай време си е така, нали?
— Да, господарю.
— Добре. А сега ми кажете истинските причини.
— Моля?
— Не си играйте с мен! — раздразнено възкликна Кияма. — И аз не съм прост селянин! Искам да знам истинската причина за тазвечерната ви постъпка!
Марико вдигна поглед.
— Много съжалявам, но височайшият генерал просто ме раздразни с високомерието си, господарю. А аз наистина имам заповед. Нищо лошо няма в това да взема със себе си Кири и Садзуко за няколко дни, колкото да посрещнат господаря си.
— Много добре знаете, че това е изключено. На Торанага също му е много добре известно.
— Много съжалявам, но имам изрична заповед от господаря си. А един самурай не поставя заповедите на законния си господар под съмнение.
— Така е, но аз ги поставям, защото са безразсъдни. А вашият господар не върши нито глупости, нито грешки. Освен това имам правото и аз да ви задам няколко въпроса.
— Моля да ме извините, но няма какво да обсъждаме.
— Има! Например Саруджи. Също и фактът, че ви познавам от дете и винаги съм ви уважавал. Хиромацу е най-старият ми жив приятел, а баща ви ми беше много скъп другар и почитан съюзник — до последните четиринадесет дни от живота му.
— Самураят не задава въпроси на господаря си във връзка със заповедите, които му се дават.
— Сега ви остава да изберете едно от следните две нещо, Марико-сан. Или да се извините и да останете, или да се опитате да заминете. Опитате ли второто, ще ви попречат.
— Да, разбирам.
— Утре ще се извините. Ще свикам заседание на регентите и те ще се произнесат по този въпрос. След това ще ви разрешат заминаването — заедно с Кирицубо-сан и Садзуко-сан.
— Моля да ме извините, но колко време ще отнеме това?
— Не знам. Няколко дни.
— Съжалявам, но не разполагам с толкова време — наредено ми е да потегля незабавно.
— Я ме погледнете в очите! — Тя се подчини. — Аз, Кияма Укон-но-Оданага, господар на Хиго, Сацума и Осуми, регент на Япония, от рода Фуджимото, главен даймио-християнин на Япония, ви моля да останете.
— Много съжалявам. Законният ми господар ми забранява да остана.
— Не разбирате ли какво ви говоря?
— Много добре ви разбирам. Но нямам никакъв избор — моля да ми извините.
Той махна с ръка към сина й.
— Годежът на моята внучка със Саруджи… Сама разбирате, че не мога да позволя това да стане, ако бъдете опозорена.
— Да, господарю — отвърна Марико с болка в погледа. — Разбирам много добре.
Прочете в очите на сина си отчаянието, което го обзе.
— Простете ме, синко, но трябва да изпълня дълга си.
Саруджи понечи да каже нещо, но промени решението си и след като помълча, промърмори:
— Извинете, майко, но дългът ви към наследника не е ли по-важен от дълга ви към Торанага-сама? Нали наследникът е наш законен господар?
Тя се замисли над този въпрос.
— Да, синко. И не. Торанага-сама има законни права над мен, а наследникът няма.
— Това значи ли, че Торанага-сама има законни права и над наследника?
— Не, не значи.
— Моля да ме извините, майко, не разбирам много от тези неща, но ми се струва, че ако наследникът даде някаква заповед, тя има предимство пред заповедите на Торанага-сама.
Марико не отговори.
— Отговорете му! — излая Кияма.
— Това ваша мисъл ли е, синко? Или някой ви я подсказа?
Саруджи се намръщи, опитвайки се да си спомни.
— Ние с Кияма-сама и неговата съпруга разговаряхме по този въпрос. Също и с Делегата-посетител. Не си спомням точно. Мисля, че сам се сетих, а Делегатът-посетител каза, че съм прав, нали, господарю?
— Светият отец каза, че наследникът е по-важен от Торанага-сама за империята. По закон. Затова моля да му отговорите на въпроса, Марико-сан.
— Ако наследникът беше зрял мъж и куампаку, законен управител на империята, както баща му беше тайко, тогава бих се подчинила първо на него и после на Торанага-сама. Ала Яемон е още дете — както в действителност, така и по закон, затова не е правоспособен. По закон. Този отговор задоволява ли ви?
— Да… но все пак той е наследникът, нали? Регентите се вслушват в неговата дума! Торанага-сама го почита. Какво… какво значат няколко години, майко? Ако не се изви… извините ме, но много се боя за
