вас.
Устните на момчето потрепереха. На Марико й се искаше да посегне и да го погали, да го прегърне, да го приласкае. Ала не се помръдна.
— Аз не се боя, синко. Не се боя от нищо на този свят. Страх ме е само от божието възмездие.
Последното изрече, обръщайки се към Кияма.
— Да, знам — каза Кияма. — Да ви благослови светата Богородица. — Той помълча малко. — Марико- сан, ще се извините ли публично на височайшия генерал?
— Да, с удоволствие, ако той пред всички нареди на войските си да се оттеглят от пътя ми и ни разреши на трите с Кирицубо-сан и Садзуко-сан да си тръгнем още утре.
— Ще се подчините ли на заповед, издадена от регентите?
— Моля да ме извините, но отговорът на този въпрос е не.
— А ще уважите ли тяхна молба?
— Моля да ме извините, но и на този въпрос отговорът е не.
— Ще се съгласите ли да изпълните молба от наследника и Очиба-сама?
— Каква молба, извинете?
— Да им погостувате няколко дни, докато решим този въпрос.
— Моля да ме извините, но какво има да се решава?
Търпението на Кияма се изчерпа и той избухна:
— Първо, бъдещето и добруването на империята, второ, бъдещето на църквата и трето — вие! Очевидно близкото ви общуване с варварина ви е заразило и е отровило мозъка ви, както и бях предположил!
Марико нищо не каза, само го погледна в очите. С усилие на волята си Кияма се овладя.
— Моля да извините… невъздържаното ми поведение… и лошите ми обноски — навъсено каза той. — Оправдава ме само силната ми загриженост. — Той се поклони с достойнство. — Моля за прошка.
— Грешката беше моя, господарю. Моля да ме извините, задето наруших хармонията ви и ви причиних неприятности. Но нямам друг избор.
— Вашият син ви посочи един, а аз — няколко.
Тя не му отговори.
Всички усетиха как атмосферата в стаята се нажежава, макар че вечерта беше прохладна, а лекият морски ветрец караше пламъците на факлите да танцуват.
— Значи, решението ви е твърдо?
— Нямам избор, господарю.
— Добре, Марико-сан. Тогава няма какво друго да си кажем. Освен да повторя, че ви нареждам да не настоявате — и ви моля за това.
Тя леко наклони глава.
— Саруджи-сан, бихте ли ме почакали навън? — властно нареди Кияма. Момчето беше тъй разстроено, че от гърлото му почти не излезе звук.
— Да, господарю. — То се поклони на Марико. — Моля да ме извините, майко.
— Господ да ви пази вовеки веков.
— И вас.
— Амин! — додаде Кияма.
— Лека нощ, синко.
— Лека нощ, майко.
Щом останаха сами, Кияма каза:
— Делегатът-посетител е много обезпокоен.
— За мен ли, господарю?
— Да. Също и за светата църква и варварина. За варварския кораб. Но първо ми разкажете за него.
— Той е изключителен човек, много силен и умен. А морето му е… в морето е като у дома си. Сякаш се слива с кораба и със стихията, а излезе ли в открито море — никой не може да се сравнява с него по ум и съобразителност.
— Дори Родригес-сан?
— Анджин-сан на два пъти излиза победител от двубой с него. Веднъж тук и веднъж по пътя на Йедо. — И тя му разказа за появата на Родригес по време на престоя им в Мишима, за скритото оръжие и всичко, което бе чула. — Ако корабите им са еднакви и са поставени при еднакви условия, победител ще излезе Анджин-сан. Но според мен ще победи, така или иначе.
— Разкажете ми за кораба. Тя се подчини.
— А васалите му?
Марико не скри нищо — предаде нещата такива, каквито ги бе видяла.
— Защо според вас Торанага му върна кораба, парите, свободата, че и васали му даде?
— Господарят не е споделял с мен съображенията си.
— Моля ви за вашето мнение.
— За да пусне Анджин-сан срещу враговете си — веднага отговори тя и добави, без да се извини: — Щом ме питате, ще ви кажа: в случая личните врагове на Анджин-сан са и врагове на господаря Торанага — португалците, господарите Харима и Оноши, и вие самият, Кияма-сама.
— И защо Анджин-сан ни смята за свои лични врагове?
— Заради Нагасаки, търговията и контрола, който упражнявате върху бреговете на Кюшу. Също така, защото сте главните католически даймио.
— Църквата не е враг на Торанага-сама. Нито светите отци.
— Съжалявам, но според мен Торанага-сама е на мнение, че светите отци-поддържат Ишидо-сама, така както и вие го поддържате.
— Аз поддържам наследника и съм против вашия господар, защото той не го поддържа и ще погуби нашата църква.
— Извинете, но това не е истина. Моят господар стои много над Ишидо-сама. Вие сте се били поне двадесет пъти, ако не и повече, на негова страна и знаете много добре, че човек може да му има доверие. Защо се присъединявате към заклетия му враг? Торанага-сама винаги е бил поддръжник на търговията и съвсем не е против християните като височайшия генерал и Очиба-сама.
— Моля да ме извините, Марико-сан, но кълна се в бога — Торанага тайно ненавижда християнската вяра и вътре в себе си е твърдо решен да погуби наследника и Очиба-сама. Неговата върховна цел е шогунатът и само шогунатът! Копнее да стане шогун и възнамерява да изпълни тази си мечта — за това свидетелствуват всичките му постъпки.
— Кълна се в бога, Кияма-сама, че не го вярвам.
— А аз съм сигурен. И вие не сте права. — Той я наблюдава известно време и добави:
— Вие сама казвате, че този Анджин-сан и корабът му са много опасни за църквата. Родригес е съгласен с това мнение и смята, че ако Анджин-сан настигне Черния кораб в открито море, работите ще се обърнат много зле.
— Да, това е и моето мнение.
— А това ще нанесе огромна вреда на майката-църква.
— Така е.
— И вие въпреки това не желаете да помогнете на църквата срещу този човек?
— Той не е против църквата и отците, макар да им няма доверие. Той е само против враговете на своята кралица. А Черният кораб е негова цел заради плячката.
— Но той е противник на Правата вяра и следователно е еретик!
— Да, но вече не мисля, че всичко, което ни казват светите отци, е абсолютната истина. А много неща изобщо не са ни казани. Цуку-сан сам си призна. Моят господар ми нареди да стана довереница на Анджин- сан, негова приятелка, да го науча на нашите обичаи, на нашия език, а аз самата да науча от него, каквото мога, което би ни било от полза. И открих, че…
— Искате да кажете от полза за Торанага?
— Единствената цел в живота на всеки самурай е да се подчинява на законния си господар. Вие не
