изисквате ли подчинение от собствените си васали?
— Да, но ереста е нещо страшно, а на мен ми се струва, че сте се съюзили с варварина срещу нашата църква и сте заразена от него. Дано господ ви отвори очите, Марико-сан, преди да е станало късно за спасението на душата ви. И сега последно: Делегатът-посетител каза, че имате да ми съобщите нещо поверително.
— Моля?
Това беше съвсем неочаквано за нея.
— Той ми каза, че преди няколко дни е получил съобщение от Цуку-сан по специален куриер от Йедо. Носели сте някакви сведения — за моите съюзници.
— Поисках среща с Делегата-посетител за утре сутринта.
— Да, той ми каза, Е?
— Моля да ме извините, но след като се срещна утре с него, ще ви…
— Не може утре — още сега! Той ми каза, че се отнася за Оноши-сама и засяга църквата, затова трябвало веднага да ми го съобщите. Кълна се в господа, така ми каза! Нима нещата са стигнали дотам, че вече нямате доверие дори на мен?
— Много се извинявам, но аз другояче се бях споразумяла с Цуку-сан. Той ме помоли да говоря открито пред Делегата-посетител и нищо повече.
— А на мен Делегатът-посетител ми каза, че трябва веднага да ми съобщите новината!
Марико разбра, че няма изход. Зарът бе хвърлен. Разказа му за заговора срещу живота му. Всичко, каквото знаеше. Той също се присмя на този слух, докато не разбра кой бе източникът на тази информация.
— Неговият изповедник… Изповедникът му…
— Да, много съжалявам.
— Жалко, че Урага е мъртъв — промълви Кияма и пак се огорчи безкрайно, че нападението срещу варварина излезе неуспешно, също както и предишното, а вместо това бе убил единствения човек, който можеше да докаже, че врагът му Оноши е и предател.
— Урага ще гори в ада вовеки веков заради светотатството си. Но въпреки това признавам, че ми направи голяма услуга, като е разкрил този заговор — ако е истина. — Кияма я погледна изпитателно и изведнъж сякаш се състари. — Ала не вярвам, че Оноши е в състояние да извърши подобно злодеяние. Или че Харима-сама е замесен в тази история.
— Да. Не можете ли… Не можете ли да попитате Харима-сама дали е вярно?
— Да, но той никога няма да ми разкрие подобна истина. Аз самият не бих го сторил. Вие как бихте постъпили на негово място? Тъжно, нали? Ужасни са пътищата човешки.
— Да.
— И все пак не вярвам на нито една дума от това, Марико-сан. Урага е мъртъв, така че никога няма да получа доказателство. Ще взема предпазни мерки, разбира се, но… не вярвам.
— И още нещо, Кияма-сама. Не е ли странно, че височайшият генерал постави Анджин-сан под охрана?
— Че какво толкова странно има?
— Странно е това, че го закриля, като знаем колко го ненавижда. Не мислите ли? Да не би генералът да гледа на Анджин-сан като на евентуално оръжие срещу всички даймио-католици?
— Не ви разбирам.
— Ако, да не дава господ, вие умрете, Кияма-сама, то тогава Оноши-сама ще стане главен даймио на Кюшу. И какво би направил тогава височайшият генерал, за да го смаже? Просто ще използува Анджин-сан и нищо друго.
— Възможно е — бавно изговори Кияма.
— Причината да се закриля Анджин-сан може да е една-единствена — за да бъде използуван. Как? Само срещу португалците — и следователно срещу всички даймио-католици.
— Възможно е.
— Според мен Анджин-сан е също толкова важен за вас, колкото за Оноши или Ишидо, или дори за моя господар. Жив. Защото познанията му са безгранични. А само знанията могат да ни защитят от варварите — дори от португалците.
— Можем да ги смажем и прогоним, когато си пожелаем — презрително изпръхтя Кияма. — Те са едни конски мухи и нищо повече.
— Ако светата църква победи и цялата страна бъде покръстена, за което горещо се молим, тогава какво ще стане? Ще оцелеят ли законите ни? А бушидо — ще оцелее ли срещу силата на божиите заповеди? Според мен — няма, какъвто е случаят с целия католически свят. Нищо няма да оцелее, ако светите отци надделеят, ако не сме подготвени.
Той нищо не отговори.
— Моля ви, Кияма-сама, попитайте Анджин-сан — нека ви разкаже какво се е случило в останалата част от света.
— Нищо няма да го питам. Според мен той ви е омагьосал, Марико-сан. Аз вярвам на светите отци. Смятам, че Анджин-сан е ученик на дявола и ви моля да осъзнаете, че вече сте заразена от ерес. На три пъти казахте „католически“ вместо „християнски“. Не означава ли това, че сте съгласна с него за съществуването на две вери, две еднакво истинни разновидности на Правата вяра? А тазвечерната ви заплаха не е ли нож в сърцето на наследника? И не е ли в разрез с интересите на църквата? — Той стана. — Благодаря ви за сведенията, които ми съобщихте. Дано господ ви закриля.
Марико извади от ръкава си малък и тънък запечатан свитък.
— Торанага-сама ме помоли да ви предам това.
— Знаете ли какво пише вътре, Марико-сан?
— Да. Беше ми заповядано, ако нещо се случи, да го унищожа и да ви предам посланието устно.
Кияма счупи печата. В писмото си Торанага отново повтаряше желанието си да сключи мир с него, потвърждаваше пълната си подкрепа за наследника и наследяването и накратко съобщаваше за случая с Оноши. Завършваше така:
„Нямам доказателства за това, но Урага-но-Тадамаса ще ви ги даде и затова именно го изпращам в Осака — за да го разпитате, ако желаете. Имам обаче доказателство за нещо друго — за това, че Ишидо е нарушил тайното ви споразумение след моята смърт да даде Кванто на вас и вашите наследници. Той също така тайно е обещал Кванто на моя брат Дзатаки, ако ме предаде — нещо, което Дзатаки вече направи. Моля да ме извините, стари приятелю, но вие също сте предаден. След моята смърт ще бъдете унищожен заедно с цялото си потомство, както впрочем и християнската църква. Моля ви да размислите. Скоро ще получите доказателство за моята искреност.“
Кияма прочете писмото два пъти, а тя не го изпускаше от очи, както й беше наредено.
— Наблюдавайте го през цялото време, Марико-сан — заповяда й Торанага. — Не съм напълно сигурен, че е сключил подобно споразумение с Ишидо за Кванто. Шпионите ми докладваха за това, но не съм сигурен. А от реакцията му ще разберете със сигурност или от липсата на такава, ако му предадете писмото в подходящ момент.
И тя видя реакцията на Кияма. Значи, и това е вярно, помисли си Марико. Старият даймио вдигна поглед към нея и каза безизразно:
— Значи, вие сте доказателството за неговата искреност? Жертвеният агнец?
— Не, Кияма-сама.
— Не ви вярвам. И на него не вярвам. Оноши може и да ме е предал. Но останалото… Торанага си е пак същият стар хитрец — смесва полуистините с мед и отрова. Боя се, че предадената сте вие, Марико- сан.
Глава петдесет и четвърта
— По пладне потегляме.
