— Какво стана с Питерзоон?
Свещеникът му разказа. Блакторн преведе на онези, които не знаеха португалски.
— Господ да се смили над него — прошепна ван Нек сред надвисналото ужасно мълчание. — Горкият човек! Горкият човек!
— Съжалявам. С нищо не можех да помогна — додаде свещеникът много тъжно. — Не мисля, че вече ме познаваше — мен или кой да е друг — от момента, в който го потопиха във водата. Бе изгубил ума си. Дадох му опрощение и се помолих за него. Дано господ е милостив. Во имя отца и сина и светаго духа. Амин! — Той прекръсти отвора на мазето. — Умолявам всички ви да се откажете от ересите си и да приемете обратно Правата вяра. Лоцмане, трябва да се качиш горе.
— Не ни оставяй, лоцмане, не ни оставяй, за бога — изплака Кроок.
Винк се запрепъва към стълбата и започна да се изкачва.
— Да вземат мен — не лоцмана. Мен, не него. Кажете му… — Той спря безпомощен, с двата крака на напречната летва. Дълго копие се залюля само на сантиметър от сърцето му. Опита се да го сграбчи, но самураят бе подготвен за това и ако Винк не бе отскочил, щеше да го промуши.
Самураят посочи към Блакторн и рязко му направи знак да се качва. Въпреки това той не помръдна. Втори самурай пъхна в отвора сопа с кука на края и се опита да закачи с нея Блакторн и да го издърпа.
Никой не се помръдна да му помогне — освен самурая в ямата. Той сграбчи сопата и грубо изкрещя на онзи горе, който се заколеба, после погледна към Блакторн, сви рамене и му каза нещо.
— Какво каза?
Свещеникът отвърна:
— Това е японска поговорка, която гласи: „Съдбата си е съдба, а животът е само илюзия“.
Блакторн кимна на самурая и се запъти към стълбата, без да се обръща назад. Когато излезе на слънце, той присви очи от болезнената яркост, коленете му се подкосиха и неочаквано се строполи на песъчливата земя.
От едната страна бе застанал Оми. Свещеникът, Мура и четиримата самураи стояха от другата му страна. Няколко селяни наблюдаваха отдалече, после се извърнаха.
Никой не му помогна.
О, господи, вдъхни ми сили — започна да се моли Блакторн. Трябва да стана на крака и да се правя на силен. Това е единственото, което уважават. Силата. Да не показваш никакъв страх. Моля те, господи, помогни ми.
Той заскърца със зъби, отблъсна се от земята и се изправи, като се олюляваше леко.
— Какво искаш от мен, копеле сипаничаво — обърна се той направо към Оми, после добави към свещеника. — Кажи на това копеле, че съм даймио в моята страна, и как смеят да се отнасят така с мен? Кажи му, че нямаме за какво да се караме с него. Кажи му да ни пусне, защото иначе може да си изпати! Кажи му, че съм даймио, за бога! Аз съм наследник на сър Уилям от Майкълхейвън, дано кучият му син отдавна да е хвърлил топа! Кажи му!
Отец Себастио бе изкарал една ужасна нощ. Ала по време на бдението бе усетил присъствието на господа и го обзе спокойствие, каквото не бе познавал. Вече знаеше че е оръдие на бога срещу езичниците, че бе защитен от тях и пиратските им хитрости. Знаеше по някакъв начин, че изминалата нощ бе подготовка за нещо, кръстопът, на който бе застанал.
— Кажи му!
И той преведе:
— Пиратът казва, че е господар в собствената си земя. — Изслуша отговора на Оми. — Оми-сан казва, че не го интересува дали си крал в страната си. Тук животът ти зависи от прищевките на господаря Ябу — и твоят, и на хората ти.
— Кажи му, че е лайно.
— Внимавай, пази се да не го обиждаш.
Оми отново заговори.
— Оми-сан казва, че ще те изкъпят. Освен това ще ти дадат храна и вода. Ако се държиш добре, няма да те върнат обратно в дупката.
— А моите хора? Отчето попита Оми.
— Ще останат долу.
— Тогава му кажи да върви по дяволите!
Блакторн се запъти обратно към стълбата и се приготви да слиза. Двама от самураите му препречиха пътя и макар че започна да се съпротивлява, те с лекота го задържаха. Оми каза нещо на свещеника, после на хората си. Те пуснаха Блакторн и той за малко да падне.
— Оми-сан казва, че ако не се държиш добре, ще вземат още един от хората ти. Има достатъчно дърва за горене и колкото искаш вода.
Ако се предам сега, мислеше Блакторн, ще им поднеса наготово едно средство, с което да ме държат в подчинение, и завинаги ще изпадна под тяхна власт. Впрочем това няма никакво значение. Аз, така или иначе, съм във властта им и в последна сметка пак ще направя всичко, каквото поискат. Ван Нек беше прав. Трябва да правя каквото ми кажат.
— Какво иска от мен? Какво разбира под „добро държане“?
— Оми-сан казва, че това значи да се подчиняваш. Да правиш каквото ти казват. Да ядеш фъшкии, ако трябва.
— Кажи му да върви по дяволите? Кажи му, че пикая на него и на цялата му страна — и на даймиото му!
— Съветвам те да се съгласяваш с всичко, кое…
— Преведи му съвсем точно това, което казах, за бога!
— Добре, но помни, че те предупредих, лоцмане Оми изслуша превода на свещеника. Пръстите върху дръжката на меча му побеляха. Хората му смутени запристъпваха от крак на крак, а очите им се забиваха в Блакторн като ножове.
После Оми излая някаква кратка заповед. Моментално двама самураи се хвърлиха към мазето и измъкнаха оттам юнгата Кроок. Завлякоха го до котела, овързаха го с въжета, а другите започнаха да носят дърва и вода. Сложиха вкамененото от ужас момче в препълнения догоре казан и запалиха огъня.
Блакторн наблюдаваше как Кроок беззвучно мърда устни и го обзе безумен ужас. Животът няма никаква стойност за тези хора, помисли си той. Господ да ги прокълне на вечни мъки в ада, ще сварят момчето и окото им няма да мигне.
Пушекът се заиздига на кълба над пясъка. Чайки крещяха над рибарските лодки. Парче дърво се изтърколи от огъня и единият от самураите го ритна обратно.
— Кажи му да спре — предаде се Блакторн. — Помоли го да спре.
— Оми-сан пита съгласен ли си да се държиш добре.
— Да.
— Той пита — ще се подчиняваш ли на всички заповеди…
— Да, доколкото мога.
Оми отново каза нещо. Отчето му зададе някакъв въпрос и Оми кимна с глава.
— Той иска да отговаряш направо на него. На японски „да“ е „хай“. Той пита — ще се подчиняваш ли на всички заповеди?
— Доколкото мога, хай.
Водата започна да се загрява и момчето издаде стон, от който на Блакторн му призля. Пламъците на огъня, накладен върху тухли, зализаха желязото на котела. Японците трупаха още дърва.
— Оми-сан каза да легнеш. Веднага.
Блакторн изпълни заповедта.
— Оми-сан казва, че не те е оскърбявал лично и не е давал никакъв повод да го обиждаш. Тъй като си варварин и все още не умееш да се държиш, няма да те убият. Но ще те научат на обноски. Ясно ли е?
— Да.
— Той иска направо на него да отговаряш.
Момчето изкрещя високо, сякаш виеше. Воят му продължи, докато накрая припадна. Един от самураите придържаше главата му над водата.
