— Да, господарю.
— А дотогава ще продължите да бъдете глава на неговото домакинство.
— Да, господарю.
— А сега помолете Гьоко-сан да дойде при мен. Преди да тръгна, пак ще ви повикам. С вас имам да обсъдя и други въпроси.
— Да, господарю. — Фуджико се поклони дълбоко. — Благодаря ви, че ме освободихте от задължението да живея.
И тя излезе.
Интересно, мислеше Торанага, как се менят жените — също като хамелеони. В един момент са грозни, а в следващия миг — привлекателни, понякога дори красиви, а всъщност не са.
— Викали сте ме, господарю?
— Да, Гьоко-сан. Какви новини ми носите?
— Всякакви, господарю. — Чудесно гримираното й лице не изрази и следа от страх, очите й блестяха, но червата й се бунтуваха. Знаеше, че тази среща не бе случайна и инстинктът й подсказа, че сега Торанага е по-опасен от всякога. — Вече се работи по създаването на Гилдата на куртизанките, съставят се правилата, които вие ще одобрите. На север от града има едно чудесно място, което би било…
— Мястото, на което аз се спрях, е по-близо до брега. В Йошивара.
Тя похвали избора му, но вътрешно проплака. Йошивара — Тръстиковото блато — беше едно мочурище и преди да се огради и да започнат строителните работи, трябваше да се отводни и благоустрои.
— Отлично, господарю. Освен това съставяме вече правилата за гейшите, които ще можете да прегледате.
— Добре. Нека бъдат кратки и конкретни. Какъв надпис ще поставите над главната порта за Йошивара?
— „Страстта не е трайна — някой трябва да я поддържа“.
Той се засмя, тя също се усмихна, но нито за миг не се отпусна, а продължи да бъде нащрек. После Гьоко добави сериозно:
— Искам отново да ви благодаря от името на бъдещите поколения, господарю.
— Съгласих се не заради тях, нито заради вас — сряза я Торанага и цитира една мисъл от Заветите си: — „Добродетелните мъже винаги са обсипвали с хули публичните домове и други подобни заведения, но повечето мъже не са добродетелни и ако някой владетел забрани тези домове и правенето на любов, значи, е глупак, защото много скоро по-големи злини ще пламнат като чумна епидемия.“
— Колко сте мъдър!
— А съсредоточаването на въпросните домове на едно място се прави с цел недобродетелните мъже да бъдат под пряко наблюдение, да бъдат облагани със съответните данъци и добре обслужвани — всичко това едновременно. И тук сте права, Гьоко-сан — страстта не е трайна. Много бързо преминава. Друго?
— Кику-сан възстанови здравето си, господарю. Изцяло.
— Да, сам видях. Колко е прекрасна! Много съжалявам, че в Йедо е горещо и неприятно през лятото. Сигурна ли сте, че вече е добре?
— Да. Но вие много й липсвахте, господарю. Ще ви придружим ли до Мишима?
— Какви други слухове сте дочули?
— Само, че Ишидо е напуснал крепостта Осака: Регентите официално са ви обявили извън закона. Каква наглост, господарю!
— От коя посока възнамеряват да ме нападнат?
— Не знам, господарю — предпазливо отвърна тя. — Но допускам, че атаката ще е двупосочна — откъм Токайдо, заедно с Икава Хикоджу, щом като баща му Джикю е мъртъв, и покрай Кошукайдо, откъм Шинано, тъй като Дзатаки-сама много неблагоразумно застана на страната на Ишидо и се опълчи срещу вас. Но тук зад планините сте в безопасност. Да, убедена съм, че ще доживеете до дълбока старост. С ваше позволение, прехвърлям делата си в Йедо. Може ли?
— Разбира се. А междувременно се опитайте да разберете откъде ще бъде нанесен главният удар.
— Ще се опитам, господарю. Ще направя всичко, което е по силите ми. Ужасни времена настанаха, господарю, щом като братът тръгва срещу брат си, синът срещу баща си.
Торанага премрежи очи и си отбеляза наум да следи по-отблизо Нобору — най-големия си син, който беше верен преди всичко на тайко.
— Да — съгласи се той. — Ужасни времена. Времена на големи промени. Някои за добро, други за по- лошо. Вие например сте богата, а също и вашият син. Нали той управлява фабриката ви за саке в Одавара?
— Да, господарю.
Гьоко посивя под силния си грим.
— И ви носи големи печалби?
— Той наистина е най-добрият управител в Одавара, господарю.
— И аз така дочух. Имам една работа за него. Анджин-сан ще започне да строи нов кораб. Отпускам му всички необходими майстори и материали и затова искам деловата страна на въпроса да бъде в ръцете на някой много способен човек.
Гьоко за малко да припадне от облекчение. Беше очаквала, че преди да тръгне на война, Торанага ще ги погуби всички до един, защото не може да не е разбрал, че тя го е лъгала за Тода-сама и Анджин-сан или за помятането на Кику, което съвсем не беше нещастен случай, както му го представи, а бе предизвикано по нейно настояване. Кику само се съгласи като послушна дъщеря.
— Ох, господарю, кога желаете да пристигне синът ми в Йокохама? Той ще се погрижи това да е най- евтиният кораб, който някога е бил построен.
— Не искам да е евтин. Искам да е най-добрият за най-разумната цена. Той ще надзирава работата и ще бъде подчинен на Анджин-сан.
— Бъдете спокоен, господарю. Всичко ще бъде, както вие го желаете — кълна се в бъдещите си надежди.
— Ако корабът бъде построен отлично, точно така, както го иска Анджин-сан. И в срок от шест месеца, след като бъде започнат, ще направя сина ви самурай.
Тя се поклони ниско и в първия момент изгуби гласа си.
— Извинете старата глупачка, господарю. Благодаря ви, много ви благодаря.
— Той трябва да научи от Анджин-сан всичко за корабостроенето, така че когато Анджин-сан си тръгне, синът ви да може да обучи на това дело други.
— Ще бъде изпълнено.
— И още нещо, относно Кику-сан. Дарбите й заслужават по-добро бъдеще, отколкото да бъде затворена в нещо като кутия — една от много жени.
Гьоко вдигна поглед — отново очакваше най-лошото.
— Ще продадете договора й?
— Не. Тя не бива повече да бъде куртизанка, нито дори гейша. Трябва й свое семейство, да е първа сред малко дами, много малко.
— Но, господарю, тя не мечтае за по-голямо щастие от това да може да ви вижда от време на време!
Той я остави да го ласкае известно време, направи й от своя страна един-два комплимента, похвали и Кику, след което заключи:
— Да ви кажа откровено, Гьоко-сан, започвам много да се привързвам към нея, а не мога да си позволя да се разсейвам толкова от основните си задачи. Да ви призная, прекалено е красива за мен, прекалено изискана… Моля да ме извините, но това ще бъде още една наша тайна.
— Разбира се, господарю, както желаете — пламенно се съгласи Гьоко, която не повярва на нито една негова дума, и започна да се чуди каква ли е всъщност истинската причина. — Ако Кику ще може да се възхищава от избрания от вас мъж, ще си отида доволна от този свят.
— Но не преди корабът на Анджин-сан да вдигне платна след шест месеца — сухо й напомни Торанага.
— О, да, да — съгласи се Гьоко и взе енергично да си вее с ветрилото, защото въздухът беше лепкав,
