спарен, а тя трескаво се мъчеше да проумее защо Торанага проявява такава невероятна щедрост към тях двете с Кику, тъй като не се съмняваше, че ще плати скъпо — много скъпо. — Кику-сан ще бъде отчаяна, че ще трябва да напусне вашия дом.
— Да, разбира се. Трябва да й намеря нещо равностойно и да я възнаградя за послушанието й към мен, законния й господар. Но оставете аз да се заема с тази работа. И засега не й споменавайте нищо.
— Добре, господарю. Кога желаете синът ми да пристигне в Йокохама?
— Ще ви известя, преди да потегля.
Тя се поклони и заситни навън. Торанага се отправи към морето да поплува. На север небето беше притъмняло — там явно валеше като из ведро. Когато забеляза групичката конници, които се зададоха откъм Йокохама, побърза да се прибере.
Оми слезе от коня си и развя кърпата, в която бе увита главата на Ябу.
— Касиги Ябу изпълни заповедта ви, господарю, точно преди пладне.
Главата беше измита, косата — грижливо вчесана, и беше забита на кол върху малък пиедестал, за да могат всички да я разгледат.
Торанага огледа врага си — нещо, което бе вършил поне десет хиляди пъти досега, и както винаги се запита как ли ще изглежда неговата глава след смъртта му, разглеждана от победителя: дали ще изразява ужас, болка, страх или гняв, или може би всички тези чувства заедно, или пък нито едно. Или може би само достойнство? Лицето на Ябу след смъртта му изразяваше безумен яд, а устните му бяха изкривени в яростна, предизвикателна гримаса.
— Достойно ли умря?
— По-достойна смърт не бях виждал, господарю. И Хиромацу-сама каза същото. Направи два разреза в корема и трети в гърлото си. Без ничия помощ и без звук. Ето завещанието му — добави Оми.
— С един-единствен удар ли отсякохте главата му?
— Да, господарю. Помолих Анджин-сан да ми разреши да използувам меча на Ябу-сама.
— Меча Йошитомо ли? Онзи, който подарих на Ябу? Нима го завеща на Анджин-сан?
— Да, господарю. Той разговаря с него чрез Цуку-сан и му каза: „Анджин-сан, подарявам ви това, за да се помни завинаги пристигането ви в Анджиро и в знак на благодарност за малкото удоволствие, което ми достави дребният варварин.“ Отначало Анджин-сан отказа да го приеме, но Ябу много го моли и добави: „Никой от тези диванета не заслужава подобно острие.“ Така че накрая той се съгласи.
Интересно, помисли си Торанага. Очаквах Ябу да подари меча на Оми.
— Какви бяха последните му желания?
Оми му ги предаде. Дума по дума. Ако не бяха написани на хартия в завещанието, което му бе връчено официално пред свидетел — Бунтаро, той щеше да си спести някои, а други би съчинил от себе си. Ябу беше прав, гневно си помисли той, като си напомни още веднъж никога да не забравя, че перото е една дълга ръка, която стига жертвите си и от гроба.
— В чест на храбростта, проявена от вашия чичо в смъртта, аз ще уважа предсмъртните му желания. Всички до едно, без никаква промяна — заяви Торанага, като по този начин искаше да изпита Оми.
— Добре, господарю.
— Юки!
— Да, господарю? — дотърча прислужничката.
— Донеси, моля те, чай.
Тя хукна да изпълнява заповедта, а Торанага се замисли над последните желания на Ябу. Всичките бяха мъдри. Мидзуно беше глупак и всячески пречеше на Оми. Майката беше злобна и досадна стара вещица и също пречеше на Оми.
— Е, добре, щом сте съгласен, аз ги потвърждавам. Всичките. Бих искал да одобря също така предсмъртните желания на баща ви, преди да бъдат изпълнени. А като награда за вашата преданост ви назначавам командир на мускетния полк.
— Благодаря ви, господарю, но не заслужавам такава чест — възторжено отвърна Оми.
— Нага ще ви бъде заместник. И още нещо: назначавам ви за глава на рода Касиги и новите ви владения ще се простират в Идзу от Атами на изток до Хумадзу на запад, включително и столицата Мишима. Още днес тръгнете от Йокохама. Явете се на доклад при Судара в Мишима, а мускетният полк ще пристигне в Хаконе след четири дни. И още нещо, което е само за вашите уши: изпращам Анджин-сан обратно в Анджиро. Ще строи нов кораб, а вие ще му отстъпите настоящите си владения. Още сега.
— Да, господарю. Да му отстъпя ли и къщата си?
— Да, можете — разреши Торанага, макар че владението по същество включваше всичко — и къщите, и земите, и селяните, и рибарите, и лодките.
И двамата мъже вдигнаха очи, щом чуха звънкия смях на Кику, и в следващия миг я съзряха в най- отдалечения двор да играе с прислужницата си Суисен на популярната игра — хвърляне на ветрило. Договорът на Суисен също беше откупен от Торанага, за да утеши Кику за помятането.
По лицето на Оми се изписа обожание, колкото и да се опитваше да го прикрие — тъй неочаквана и внезапна бе появата и. Тя погледна към тях. Лицето й бе огряно от чудна усмивка и тя весело им махна. Торанага също й махна и Кику продължи играта.
— Много е хубава, нали?
Оми усети, че му пламват ушите.
— Да.
Когато Торанага откупи договора й, той целеше да отдалечи Оми от нея, защото тя явно бе една от слабостите му и следователно трябваше да я има като награда, която да му даде или от която да го лиши — според случая, — докато Оми не докаже на кого всъщност е верен и докато не допринесе за премахването на Ябу. И — колкото и да е чудно — той допринесе за неговата смърт и нееднократно доказа своята вярност. Разпитът на слугите беше идея на Оми. Преди един месец беше научил от някои офицери в мускетния полк, които бяха родом от Идзу, за тайния заговор на чичо си да убие Нага и останалите офицери на Торанага по време на решаващата битка.
— Да нямате някаква грешка, Оми-сан? — попита го Торанага, когато Оми тайно му докладва в Мишима, докато той чакаше резултата от предизвикателството на Марико в Осака.
— Не, господарю. Кивами Матано от Трети полк на Идзу чака отвън. Офицерът от Идзу — грубоват мъж на средна възраст с тежки челюсти — му изложи целия заговор, съобщи паролите и обясни как е трябвало да бъде извършен.
— Не можех да живея със срама, че знам за този заговор, господарю. Та вие сте ни законният господар! Разбира се, трябва честно да добавя, че планът беше съставен за в случай на нужда. Предполагам, че това означаваше, ако Ябу-сан реши внезапно да премине на страната на врага по време на самата битка. Много се извинявам, но вие щяхте да сте първата жертва, а след вас Нага-сан и Судара-сама.
— Кога узнахте за този план и кой друг знае за него?
— Малко след като полкът бе образуван. А за него знаем петдесет и четири души — дал съм писмено всички имена на Оми-сан. Кодовото название на заговора е „Сливово дърво“ и той беше потвърден лично от Касиги Ябу-сама. Уреди да потегли последния път за Осака.
— Благодаря ви. Вашата вярност заслужава похвала. Ще държите всичко това в тайна, докато не ви дам друга заповед. След това ще ви възнаградя с имение на стойност пет хиляди коку.
— Моля да ме извините, господарю, но аз не заслужавам нищо. Искам вашето позволение незабавно да извърша сепуку, задето тъй дълго таих в себе си тази тайна.
— Не ви разрешавам. Ще изпълнявате моята заповед!
— Моля да ме извините, но не заслужавам награда. Позволете ми поне да запазя сегашното си имотно положение. Изпълних дълга си и това не бива да се възнаграждава. Дори би трябвало да бъда наказан.
— Какъв е сегашният ви доход?
— Четиристотин коку, господарю. Напълно ми е достатъчно.
— Ще помисля над думите ви, Кивами-сан. След като офицерът излезе, той попита Оми:
— Какво сте му обещали, Оми-сан?
— Нищо, господарю. Вчера той сам дойде при мен и аз веднага го доведох лично да ви разкаже всичко.
— Тогава трябва да бъде възнаграден. Подобна вярност е по-важна от всичко друго, нали?
