купчина писма, за които съм забравила, че съм оставила там, политат към пода.
— Едно време правилото беше в шест по бюрата да няма нищо — уведомява ме с леден глас Кетърман. — Май няма да е зле отново да го въведем.
— Може би! — Опитвам се да се усмихна, но присъствието му ме притеснява все повече.
— Саманта! — Приятен глас ни прекъсва и аз облекчено се обръщам. Арнолд Савил приближава към нас.
Арнолд е любимецът ми от старшите партньори. Има вълниста побеляла коса, която ми се струва прекалено буйна за адвокат, а вратовръзките му са винаги дръзки и крещящи. Днес е с яркочервена, с индийски мотиви и има същата кърпичка в горния джоб на сакото. Посреща ме с широка усмивка, аз също се усмихвам и усещам, че започвам да се отпускам.
Сигурна съм, че Арнолд ме е предложил за партньор. Също така съм сигурна, че Кетърман ще бъде против. Арнолд е черната овца на фирмата. Той е човекът, който нарушава правилата и не се интересува от тъпотии като хаоса по бюрото ми.
— Пристигна благодарствено писмо за теб, Саманта. — Усмивката на Арнолд става още по-широка и той ми подава някакъв лист. — От председателя на „Глаймън Брадърс“, можеш ли да си представиш!
Поемам изненадана бланката. Писмото е написано на ръка, „…високо ценим… услугите й са винаги на изключително професионално ниво…“
— Доколкото разбрах, си му спестила няколко милиона лири, което за него е било добре дошло. — Арнолд грее. — Наистина е очарован.
— А, да. — Започвам да се изчервявам. — Не беше нищо особено. Просто забелязах аномалия във финансовите им отчети.
— Очевидно си му направила огромно впечатление. — Арнолд извива рунтавата си вежда. — Иска да поемеш всичките му сделки. Великолепна работа, Саманта! Браво!
— Ами… благодаря. — Поглеждам Кетърман с надеждата и той да е останал впечатлен. Нищо подобно. По намръщеното му лице е изписано нетърпение и досада.
— Освен това трябва да се заемеш с това. — Кетърман стоварва някаква папка на бюрото ми. — Трябва ми подробен анализ до четирийсет и осем часа.
Мама му стара. Сърцето ми се свива, когато виждам обемистата папка. Това ще ми отнеме часове.
Кетърман винаги ме товари с допълнителната работа, които му се е сторила прекалено досадна, за да я свърши сам. Всички партньори до един постъпват така. Дори Арнолд. В повечето случаи дори не ми казват, направо оставят папките на июрото ми, придружени от някоя нечетлива бележка, и очак-ват да свърша работата.
— Проблем ли има? — Той присвива очи.
— Не, разбира се — отвръщам бързо и енергично аз с типичния за бъдещ партньор глас. — Ще се видим на срещата.
Докато той се отдалечава, аз поглеждам часовника си. Десет и двайсет и две. Остават ми точно осем минути, за да проверя дали документите на „Фалънс“ са наред. Отварям папката и бързо преглеждам страниците, проверявам за грешки, търся пропуски. Откакто постъпих в „Картър Спинк“, се научих да чета доста бързо.
Истината е, че върша всичко по-бързо. Вървя по-бързо, говоря по-бързо, храня се по-бързо… правя секс по-бързо…
Въпреки че напоследък и дума не може да става за секс. Излизах с един от старшите партньори от „Бери Форбс“. Казваше се Джейкъб, занимаваше се с важните международни сделки и разполагаше с още по- малко време и от мен. Накрая вършехме каквото вършехме за шест минути, което щеше да се вмести идеално в графиците ни, ако бяхме клиенти един на друг. (Въпреки че не бяхме.) С него получавах оргазъм, той се изпразваше, а след това проверявахме имейлите си.
Което си е почти едновременен оргазъм. Никой не може да каже, че това не е добър секс. Чела съм „Космополитън“, разбирам от тези неща.
Както и да е, след това на Джейкъб му направиха невероятно предложение, той се премести в Бостън и връзката ни приключи. Не че имах нещо против.
Честно да си кажа, дори не го харесвах кой знае колко.
— Саманта? — Някакъв глас прекъсва мислите ми. Това е секретарката ми Маги. Тя постъпи на работа преди няколко седмици и все още не я познавам достатъчно добре. — Докато те нямаше, оставиха съобщение за теб. От Джоан е.
— Джоан от „Клифърд Чанс“ ли? — Вдигам поглед и цялото ми внимание се насочва към нея. — Добре. Кажи й, че ще й пратя по имейла клауза четири и съм съгласна…
— Не от тази Джоан — прекъсва ме Маги. — Джоан е новата ти чистачка. Питаше къде са торбичките за прахосмукачката.
Поглеждам я глупаво.
— Какво?
— Торбичките за прахосмукачката — повтаря търпеливо Маги. — Не е успяла да ги намери.
— Защо й трябва да слага торбичка на прахосмукачката? — питам напълно объркана аз. — Иска да я носи ли някъде?
Маги ме поглежда така, сякаш не е сигурна дали се шегувам.
— Става въпрос за торбичките, които се слагат вътре в прахосмукачката — обяснява търпеливо тя. — В тях се събира прахта. Имаш ли такива у вас?
— Ами… — След това бързо се опитвам да се измъкна. — А, тези торбички ли? Ами…
Намръщвам се замислено, сякаш разрешението е на върха на езика ми. Истината е, че дори не мога да си представя как изглежда прахосмукачката. А дали някога съм я виждала? Знам, че ми я доставиха, защото портиерът се беше разписал за доставката.
— Да не би да е от новите модели — предполага Маги. — Те нямат торбички. Цилиндрична ли е или изправена? — Тя ме поглежда в очакване да разбере нещо повече.
Нямам никаква представа как изглежда. Само че не мога да призная подобно нещо.
— Аз ще се оправя — заявявам решително и започвам да събирам документите на купчинка. — Благодаря ти, Маги.
— Тя имаше още един въпрос. — Маги поглежда към записките си. — Как се пуска фурната?
В първия момент продължавам да събирам листата, все едно, че не съм я чула. Естествено че знам как се пуска собствената ми фурна.
— Ами. Копчето се… завърта се — заявявам най-сетне аз и се старая да прозвуча небрежно възмутена. — Че то е повече от ясно…
— Тя каза, че имало някакъв странен таймер. — Маги се мръщи замислена. — С газ ли е или електрическа?
Ясно, казвам си аз. Този разговор трябва да се прекрати незабавно.
— Маги, трябва да звънна един телефон — заявявам с огромно съжаление аз и посочвам апарата.
— Какво да кажа на чистачката? — продължава да настоява Маги. — Жената чака да й позвъня.
— Предай й… да не се занимава с тези неща днес. Аз ще се оправя.
Докато Маги излиза от кабинета, аз трескаво посягам към химикалка и бележник.
1. Как се пуска фурната?
2. Купи торбички за прахосмукачка.
Оставям химикалката и разтривам чело. Наистина нямам време за подобни глупости. За торбичките за прахосмукачка говоря. Дори нямам представа как изглеждат, камо ли откъде се купуват…
И ето че ми хрумва гениална идея. Ще си поръчам нова прахосмукачка. В нея със сигурност ще има торбичка.
— Саманта!
— Какво? Какво има? — Стряскам се, скачам от стола и отварям очи. На вратата е застанал Гай Ашби.
Гай е най-добрият ми приятел във фирмата. Висок е един и осемдесет и девет, мургав, с тъмни очи и
