Повелителката на метлата

Софи КинселаПовелителката на метлата

1

Имате ли чувството, че сте подложена на силен стрес?

Не. Не съм стресирана.

Просто съм… ами заета съм. Малко ли хора са заети? С всички е така. Имам отговорна, високоплатена работа, кариерата ми е особено важна за мен и си я обичам.

Добре, де. Понякога съм малко напрегната. Усещам, че съм под напрежение. Нали съм адвокат в Ситито, за бога? Вие какво очаквате?

Буквите се врязват с такава сила в страницата, че хартията се е скъсала. По дяволите. Няма значение. Да видим сега следващия въпрос.

Средно по колко часа на ден прекарвате в офиса?

44

2

8

Зависи.

Редовно ли спортувате?

Ходя редовно на плуване

От време на време ходя на плуване

Наистина ще тръгна редовно на плуване. Когато ми остане време. Напоследък съм доста натоварена в службата, така че няма мърдане.

Пиете ли по осем чаши вода на ден?

Да

Понякога

Не

Оставям химикалката и си прочиствам гърлото. В другия край на стаята Мая вдига поглед от шишенцата с лак за нокти. Днес въпросната Мая ще ме разкраси. Тя има дълга черна коса, вързана на опашка, сплетена с промъкната в кичурите тънка бяла лента, а на носа й се вижда малка сребърна обица във формата на топче.

— Всичко наред ли е с въпросника? — пита тя с мелодичния си глас.

— Май забравих да кажа, че не разполагам с много време — започвам любезно аз. — Необходими ли са всички тези въпроси?

— Имаме нужда от колкото е възможно повече информация, за да подчертаем красотата ви и да обърнем специално внимание на здравословното ви състояние — отвръща спокойно тя, но по гласа й личи, че няма да успея да се измъкна.

Поглеждам часовника. Станало е девет и четирийсет и пет.

Нямам време за подобни неща. Наистина нямам толкова време. Само че това ми е подарък за рождения ден, освен това обещах на леля Патси.

Ако трябва да съм честна, това е подаръкът за миналия ми рожден ден. Преди почти цяла една година леля Патси ми подари ваучер за „Стресът е минало“. Тя е сестра на мама и много се притеснява за жените, отдадени на работата. Щом се видим, стисва раменете ми, оглежда лицето ми, без да крие загрижеността си, а на картичката към ваучера беше написала „Намери време за себе си, Саманта!!!“.

Наистина имах намерение да намеря време. Само че в службата ни беше доста натоварено и кой-знае как мина цяла година, а на мен не ми остана нито една свободна минутка. Работя като адвокат в „Картър Спинк“ и в момента ни се е събрала доста работа. Пълна лудница. Скоро ще стане по-добре. Налага се да издържа следващите две седмици.

Както и да е, след това леля Патси ми изпрати картичка за тазгодишния рожден ден и аз се сетих, че на стария ваучер скоро ще му изтече срокът. И така, вече съм на двайсет и девет. Седнала съм на едно канапе, увита в бял хавлиен халат и някакви сюрреалистични хартиени бикини. Освободила съм си половината ден. Нито секунда повече.

Пушите ли?

Не

Пиете ли?

Да

Храните ли се редовно с домашно приготвена храна?

Вдигам поглед, готова да премина в отбрана. Това пък какво общо има с цялата работа? Защо „домашно приготвената храна“ да е по-хубава?

Храната ми е здравословна и разнообразна, написах най-сетне аз.

Това е самата истина.

Всички знаят, че китайците живеят по-дълго от нас, така че едва ли има по-здравословна храна от тяхната. А пък пицата е от Средиземноморието. Това със сигурност е по-здравословно от домашно приготвените манджи.

Животът ви хармоничен ли е?

Да

Не

Да

— Готова съм — оповестявам аз и подавам страниците на Мая, която започва да преглежда отговорите ми. Пръстът й преминава надолу досадно бавно. Тя да не би да си мисли, че разполагаме с всичкото време на този свят?

На тази длъжност може и да има достатъчно време, само че до един аз на всяка цена трябва да съм цъфнала в офиса.

— Прочетох отговорите ви много внимателно. — Мая ме поглежда угрижено. — Струва ми се, че сте подложена на огромен стрес.

Какво? Това пък откъде го измисли? Нали специално написах, че не съм подложена на стрес?

— Не съм — поглеждам я спокойно и се усмихвам, за да се увери сама, че не съм стресирана. Май не успях да я убедя.

— Очевидно работата ви е свързана с огромно напрежение.

— Напрежението ми дава сили — обяснявам аз. Това е самата истина. Това е така още откакто…

Ами, да. Така е, откакто мама ми го каза; тогава бях на около осем. „Ти разцъфваш, когато си под напрежение, Саманта.“ Цялото ни семейство разцъфва, когато е подложено на напрежение. Това ни е нещо като семейно мото… И аз не знам как точно да го обясня.

С всички ни е така, като изключим брат ми Питър, разбира се. Той прекара нервен срив. Останалите сме добре.