казанче, подменяне на хавлиените кърпи. Едва ли обаче се стига до смяна на спалното бельо. Хрумването го накара да съжали, че не е взел спален чувал.
Олин, който прекоси помещението, за да поднесе чашата на госта си, сякаш прочете мислите му по изражението му.
— Днес следобед смениха спалното бельо, господин Енслин.
— О, стига с това „господин Енслин“. Казвайте ми Майк.
— Съжалявам, но не мога — ще се чувствам неловко. — Подаде му чашата и добави: — За ваше здраве.
— И за ваше. — Енслин вдигна чашата си с намерението да се чукне с домакина, ала Олин отстъпи назад.
— Не, настоявам да бъде само за ваше здраве, господин Енслин. Тази вечер и двамата ще вдигнем тост за вас. Дано ви помогне.
Майк въздъхна, чукна се с него и промърмори:
— За мен. Знаете ли, господин Олин, сгрешили сте професията си — роден сте да участвате във филми на ужасите. Например за ролята на мрачния стар иконом, който се опитва да прогони младоженците от замък Обреченост.
Управителят седна в креслото:
— За щастие много рядко ми се налага да играя тази роля. Стая 1408 не фигурира в уебстраниците, посветени на паранормални явления, медиуми и прочие…
— … нито пък „Долфин“ е включен в туристическите обиколки на хотели, обитавани от привидения, като например „Шери-Недерланд“, „Плаза“ и „Парк Лейн“. Постарали сме се никой да не научи за стая 1408… въпреки че ако някой си направи труда да поразрови архивите и има късмет, неизбежно ще се натъкне на историята.
Майк се поусмихна.
— Вероник смени спалното бельо — продължи Олин. — Трябва да се чувствате поласкан, господин Енслин — все едно леглото ви е било оправено от кралска особа. Вероник и сестра й постъпиха в „Долфин“ като камериерки през 1971 или 1972 година. Вий, както я наричаме, е най-дългогодишната ни служителка, аз започнах да работя тук шест години слез нея. Сега тя отговаря за целия персонал. Мисля, че от шест години насам не се е занимавала със сменяне на чаршафи, въпреки че до 1992 година със сестра й Селест отговаряха за стая 1408. Близначки са и връзката помежду им сякаш действаше като… как да се изразя? Не ги предпазваше изцяло от влиянието на стаята, но все пак им осигуряваше сравнителна безопасност през времето, необходимо за хигиенизирането.
— Нали няма да ми съобщите, че сестрата на Вероник е умряла в тази стая?
— Не, разбира се. Тя напусна работа през 1988 година поради влошеното си здраве. Ала не изключвам възможността проклетата стая да е способствала за влошаването на душевното и здравословното й състояние.
— Господин Олин, струва ми се, че с вас започваме да се разбираме. Все пак с риск да ви обидя, ще кажа, че твърдението ви е абсурдно.
Управителят се засмя:
— Прекалено твърдоглав сте за човек, който изследва свръхестествените явления.
— Дължа го на читателите си — тросна се Енслин.
— Хм, странно — замислено промълви Олин. — Спокойно можех да оставя стаята както си е през повечето дни и нощи. Вратата е залостена, осветлението — изключено, щорите са спуснати, за да не избелее килима от слънцето, леглото е постлано с кувертюра, картончето с менюто за закуска е окачено на валчестата дръжка на вратата… но не мога да понеса мисълта, че въздухът в помещението е застоял като на таван, пълен с вехтории. Не понасям мисълта, че прахът се напластява навсякъде. Какво според вас означава това — че съм прекалено прецизен или че съм вманиачен?
— Чисто и просто, че сте управител на хотел.
— Може би имате право. И така, двете близначки поддържаха чистотата в стаята — без задълго да остават вътре — докато Селест напусна, а Вероник за пръв път бе повишена. След това изпращах други камериерки, но винаги избирах момичета, които се разбират помежду си…
— Надявали сте се приятелството им да се противопостави на таласъмите.
— Да… нещо подобно. Присмивайте се колкото щете на таласъмите в стая 1408, господин Енслин, но съм сигурен, че ще ги усетите почти веднага. Каквото и да е онова, което я обитава, определено не е плахо и стеснително.
— Винаги, когато имах възможност, придружавах камериерките. — Той млъкна, сетне колебливо добави: — За да ги спася, ако започне да се случва нещо ужасно. Страховете ми се оказаха напразни. Няколко момичета безпричинно избухваха в плач, едно се разсмя и дълго не можахме да го накараме да престане — не зная защо истеричният смях е по-страшен от безутешното ридаене, но това е факт — неколцина припаднаха. Все пак не се случи нищо ужасяващо. През изминалите години разполагах с достатъчно врече да проведа няколко… елементарни експеримента, например с пейджър и клетъчни телефони, ала въпреки странните явления не се натъкнах на страховита тайна. И слава Богу. — Той отново замълча, сетне каза със странно равнодушен тон: — Една камериерка ослепя.
—
— Ослепя. Казваше се Роми ван Гелдър. Както бършеше праха върху телевизора, изведнъж изпищя. Втурнах се към нея и попитах какво й е. Тя изпусна парцала, притисна длан към очите си и извика, че е ослепяла… но вижда страховити цветове. Веднага щом я изведох в коридора, виденията престанаха, а когато стигнахме до асансьора в дъното на коридора, зрението на момичето вече започваше да се връща.
— Господин Олин, разказвате ми тези истории, за да ме изплашите, нали? За да ме накарате да се откажа от намерението си.
— Грешите. Известна ви е „историята“ на стаята, започваща със самоубийството на първия ни гост, който е бил настанен в нея.
Майк наистина знаеше всички подробности. Кевин О’Мали, търгуващ с шевни машини, се самоубил на 13 октомври 1910 година, като скочил от прозореца, оставяйки сирачета седемте си деца.
— Петима мъже и една жена са скочили от единствения прозорец в стая 1408, господин Енслин. Три жени и един мъж са се отровили със свръхдоза сънотворни таблетки — двама са били намерени в леглото, двама в банята — единият бил във ваната, другият седял на тоалетната. През 1970 година един човек се обесил в дрешника…
— Хенри Сторкин — прекъсна го Майк. — Само, че в този случай смъртта може би е настъпила по непредпазливост… поради „еротична асфиксия“.
— Може би. Да не забравяме Рандолф Хайд, който прерязал вените си, после — за по-сигурно — отрязал и половите си органи. Този случай не може да бъде наречен „еротична асфиксия“, нали? Господин Енслин, щом не се отказвате от намерението си, макар да знаете, че в продължение на двайсет и шест години в тази стая са се самоубили дванайсет души, разказът за сърдечните трепети и истеричните пристъпи на няколко камериерки едва ли ще ви разколебае.
„Сърдечни трепети и истерични пристъпи“ — мислено повтори Майк, питайки се дали може да използва фразата в новата си книга.
— И още нещо — само няколко „двойки“ камериерки, които през годините са поддържали хигиената в стаята, са се осмелявали да влязат там повече от един път — добави управителят и на един дъх изпи уискито си.
— С изключение на французойките близначки.
— Да, това не се отнася за Вероник и Селест — кимна Олин.
Енслин не проявяваше особен интерес към момичетата от персонала и техните „сърдечни трепети и истерични пристъпи“. Изреждането на нещастните случаи го подразни… все едно управителят го мислеше за глупак, който е пропуснал да забележи не самите факти, а тяхното значение. Всъщност ставаше въпрос за случайно съвпадение. Вицепрезидентите и на Ейбрахам Линкълн, и на Джон Кенеди носеха името Джонсън;
