Екипът, заел се с този проблем, приличаше на неопитните касоразбивачи на Рамадън от супермаркета. Засега пипаха с кадифени ръкавици, но не от някакви добри чувства. Рано или късно щяха да решат, че кадифените ръкавици не водят доникъде, а откажеха ли се от „нежното“ пипане, щяха да взривят сейфа, с което, Рейнбърд беше почти сигурен, щяха да „убият парите“, казано с цветистата фраза на Рамадън.
Вече срещна израза „лека шокова обработка“ в два доклада, а единият беше от доктор Пайнчът, чиято дума тежеше пред Хокстетър. Видя и някакъв случаен доклад, написан на толкова абсурден научен жаргон, че звучеше почти като на чужд език. Преведен, той се свеждаше до прилагането на груба сила: ако детето види баща си, подложен на достатъчно силна болка, ще се пречупи. Това, което Рейнбърд смяташе, че детето ще направи, ако види баща си окачен на електрически проводници да играе бърза полка с щръкнали коси, ще бъде да се върне спокойно в стаята си, да счупи една водна чаша и да изяде парчетата.
Но нищо не можеше да им се каже. Арсенала, както и ФБР, и ЦРУ, имаше дълга история в убиването на парите. Ако не успееш да получиш каквото искаш с чужда помощ, нахълтай с няколко картечници и малко експлозив и убий противника. Сложи малко цианиден газ в цигарите на Кастро. Шантава работа, но не можеш да им го кажеш. Те се интересуват единствено от РЕЗУЛТАТИТЕ, мамещи като мечтата за голямата печалба на игралната маса. Затова убиваха парите, а после зяпваха пред изтичащата през пръстите им купчина безполезни зелени парцалчета и започваха да се чудят какво, по дяволите, се е случило.
Другите чистачи вече започваха да прииждат, шегуваха се, потупваха се по раменете и разговаряха за спечелени предишна вечер игри, за жени, коли и пиянски изпълнения. Същите стари глупости, които ще се дрънкат до края на света, алилуя, амин. Те избягваха Рейнбърд. Никой не го обичаше. Той не играеше боулинг, не желаеше да говори за колата си и приличаше на избягал от някой филм за Франкенщайн. Притесняваше ги. Ако някой от тях го тупнеше по рамото, после щеше да лежи в гипс.
Той извади торбичка тютюн и хартийки и си сви една къса цигара. Седеше, пушеше и чакаше да стане време да слезе в жилището на момиченцето.
Общо погледнато, Рейнбърд се чувстваше по-добре и по-пълен с живот, отколкото се бе чувствал от години. Осъзнаваше го и изпитваше благодарност към Чарли. По някакъв начин, без да подозира, тя му бе върнала за малко живота — живота на човек, способен да преживява дълбоко и да се надява силно; или иначе казано, човек с интерес към живота. Хубаво е, че е упорита. Той по всяка вероятност ще се справи с нея (упорити и лесни, но не и невъзможни); ще я накара да им играе по свирката, независимо от цената; а щом свърши, ще я убие и ще гледа в очите й с надежда да улови онази искрица разбиране, онова послание, докато тя преминава в каквото я чака отвъд.
Междувременно той ще живее.
Рейнбърд смачка цигарата си и стана, готов да започне работа.
3
Буреносните облаци продължаваха да се трупат. Към три часа небето над комплекса в Лонгмънт се схлупи и почерня. Все по-внушително и убедително набираха сили и трещяха гръмотевиците. Градинарите прибраха косачките си. Масичките от вътрешните дворове на двете къщи бяха внесени. В конюшнята двама коняри се опитваха да успокоят нервните животни, които се дърпаха ужасено при всеки злокобен тътен от небето.
Бурята връхлетя към три и половина; връхлетя внезапно, като изстреляна, и с пълна ярост. Започна с дъжд, който премина в град. Вятърът духаше от запад на изток, после неочаквано се обръщаше точно в обратната посока. Проблясваха светкавици в огромни синьобели зигзази и във въздуха се понасяше аромат на разреден бензин. Ветровете се завъртяха в посока, обратна на часовниковата стрелка, и във вечерния бюлетин за времето показаха на филм вихъра, минал покрай комплекса в Лонгмънт и отнесъл по пътя си покрива на един търговски център.
Арсенала издържа по-голямата част от бурята добре. Градушката счупи два прозореца, а силният вятър вдигна парапета от старомодната малка куличка на отсрещната страна на езерцето и го захвърли на петдесет метра, но други поражения нямаше (като се изключат изпочупените клони и някои повреди по цветните лехи — главно работа за градинарите). Кучетата пазачи бясно тичаха между двете огради в разгара на бурята, но бързо се успокоиха, щом тя започна да затихва.
Големите поражения бяха нанесени от електрическата буря, дошла след градушката, дъжда и вятъра. Части от Източна Вирджиния останаха без електричество до полунощ, поради падналите гръмотевици върху електростанциите „Роуантрий“ и „Бриска“. Областта, обслужвана от електростанция „Бриска“, включваше и главната квартира на Арсенала.
В своя кабинет Кап Холистър с раздразнение вдигна глава, щом лампите изгаснаха и плътното, дискретно бръмчене на климатичната инсталация замря. Минаха около пет секунди в призрачен полумрак, предизвикан от спирането на тока и от тежките буреносни облаци — достатъчно дълго, та Кап да прошепне беззвучно: „Проклятие!“ и да се почуди какво, по дяволите, става с аварийната им електрозахранваща система.
Той погледна през прозореца и видя, че светкавиците проблясват почти без прекъсване. Същата вечер един от часовите щеше да каже на жена си, че е видял огромно колкото два подноса електрическо огнено кълбо да подскача от външната ограда със слабото напрежение към вътрешната с по-силното и обратно.
Кап се пресегна към телефона, за да попита какво става с тока… и в този момент лампите пак светнаха. Климатичната инсталация поднови бръмченето си и вместо да вдигне слушалката, Кап си взе молива.
Тогава токът отново спря.
— По дяволите! — изруга Кап, хвърли молива и в крайна сметка вдигна слушалката, подканяйки тока да дойде, преди да е успял да сдъвче някого. Токът не отвърна на предизвикателството.
Двете грациозни къщи с лице една към друга над вълнистата морава — и в целия комплекс на Арсенала под тях — се обслужваха от електрозахранването на Източна Вирджиния, но разполагаха и с две аварийни системи на дизелови генератори. Едната беше за „жизненоважните функции“ — електрифицираните огради, компютърните терминали (едно спиране на тока можеше да струва невероятно много, изразено в компютърно време) и малката болница, а втората — за по-маловажни функции на комплекса — осветлението, климатичните инсталации, асансьорите и всичко останало. Тя трябваше и да допълни първата, ако покажеше признаци на претоварване, но основната система нямаше да се включи, ако това станеше със спомагателната. На 19-и август и двете системи са претовариха. Резервната допълни основната точно както беше запланувано от проектантите на енергийното захранване (макар всъщност те изобщо да не бяха мислили, че основната система някога ще се претовари) и в резултат тя оперира цели седемдесет секунди повече. После генераторите и на двете изгоряха един след друг, като залп от фойерверки. Само дето тези фойерверки струваха около осемдесет хиляди долара парчето.
По-късно едно формално следствие лепна смехотворната и великодушна присъда „техническа авария“, макар че по-точно би било да се нарече „алчност и продажност“. През 1971-а, когато били инсталирани аварийните генератори, един сенатор, осведомен за границата на приемливо ниските цени за спечелване на поръчката на тази малка операцийка (както и за стойността от шестнайсет милиона долара на друг строеж на Арсенала), я пошушнал на зет си, електроинженер по професия. Той решил, че може много лесно да предложи най-ниската цена чрез някоя и друга измама.
Това бе една обикновена услуга в среди, които се крепят на услуги и сведения от „под масата“, излязла наяве само защото се оказа първата брънка от веригата, довела накрая до разрушенията и човешките жертви. От построяването й аварийната система се използвала само частично. При тази първа по-важна проверка, по време на бурята, извадила от строя електростанцията „Бриска“, тя се провали изцяло. Междувременно, разбира се, електроинженерът вече се бе придвижил напред и нагоре: той участваше в строежа на многомилионен крайбрежен курорт в Коуки Бийч, на Сейнт Томас.
Арсенала получи ток едва след оправянето на електростанцията „Бриска“ — с други думи, заедно с останалата част на Източна Вирджиния — към полунощ.
Дотогава следващите брънки от веригата събития бяха изковани. В резултат на бурята и късото съединение настъпиха важни промени както за Анди, така и за Чарли Макджий, макар че никой от тях нямаше и най-малка представа какво се бе случило на другия.
След петте месеца застой, нещата отново се задвижиха.
