разширени от ужас очи — да, ужас, но не и изненада. Та нима не го
Лентата свърши. Точно шест метра.
От канала долетя тихичко кискане, после глух, едва ли не укоризнен шепот:
—
Нещо щракна в металния калъф на рулетката и лентата изведнъж взе да се намотава стремително, по нея се мержелееха прелитащите чертички и цифри. Към края — последните един-два метра — жълтото се преля в гъсто, влажно червено и тя изпищя и захвърли лентата, като че изведнъж се бе превърнала в жива змия.
Нова кръв бликна по чисто бялата порцеланова мивка и бавно се оттече към зейналото око на канала. Хълцайки от натегналия в стомаха й леден страх, Бевърли се приведе да вдигне рулетката. Хвана я с палец и показалец и я отнесе в кухнята. Докато крачеше, от лентата капеше кръв по протрития линолеум на коридора.
Намери сили в мисълта за онова, което би казал баща й — което би направил — ако открие, че му е изпоцапала рулетката с кръв. Естествено, той не можеше да види кръвта, но все пак мисълта помагаше.
Извади един от изпраните парцали — все още топъл като току-що изпечен хляб — и се върна в банята. Преди да почне чистенето, пъхна дебелата гумена тапа в отвора на канала, за да затвори черното око. Кръвта беше прясна и се бършеше лесно. Върна се в коридора, изчисти едрите капки по линолеума, изплакна парцала, изстиска го и го сложи настрани.
Взе нов парцал и избърса с него рулетката. Кръвта беше гъста, лепкава. На две места имаше черни, гъбести съсиреци.
Макар че кръвта покриваше само около два метра, тя избърса цялата лента, за да премахне и най- малката следа от канална слуз. След това прибра рулетката в шкафчето над мивката и понесе двата зацапани парцала към задната врата. Мисис Дойън отново крещеше по Джим. Гласът и кънтеше ясно, почти като камбана в горещия късен следобед.
В задния двор сред утъпканата пръст, бурените и въжетата за пране стърчеше ръждива кофа за изгаряне на боклуци. Бевърли метна парцалите вътре, после седна на стъпалата. Сълзите бликнаха изведнъж, с неподозирана сила, и този път тя не се и опита да ги удържи.
Отпусна ръце на коленете си, захлупи лице в тях и зарида, докато мисис Дойън викаше на Джим да се маха от улицата, да не би да иска да го претрепе някоя кола?
Дери:
Втора интерлюдия
Още двама изчезнали през миналата седмица — и в двата случая деца. Тъкмо когато започвах да се успокоявам. Едното е шестнайсетгодишно момче на име Денис Торио, другото — петгодишно момиченце, което се пързаляло с шейна зад дома си на Западен Бродуей. Истеричната майка намерила шейната, една от ония сини пластмасови летящи чинии… и нищо повече. Предната нощ бе валял сняг — около десет сантиметра. Никакви следи освен тия на детето, каза ми полицейският шеф Радмейкър, когато му се обадих. Мисля, че съм му станал крайно досаден. Е, това няма да ми прогони съня; имам си и по-тежки грижи, нали?
Питах го дали мога да видя полицейските снимки. Отказа.
Питах го дали следите не водят към някоя канализационна шахта или решетка. Последва дълго мълчание. Сетне Радмейкър каза:
— Почвам да се чудя дали не си струва да наминеш на доктор, Хенлън. Да ти прегледа главата. Детето е било отвлечено от баща си. Не четеш ли вестници?
— И Денис Торио ли е отвлечен от баща си? — запитах аз.
Ново дълго мълчание.
— Остави тая работа на мира, Хенлън — каза той. — И
После затвори.
Разбира се, че чета вестници — та нали сам ги подреждам всяка сутрин по рафтовете на библиотечната читалня. Момиченцето, Лори Ан Уинтърбарджър, било оставено при майка си след ожесточено бракоразводно дело през пролетта на 1982 година. Полицията разследва версията, че Хорст Уинтърбарджър, който вероятно работи като механик някъде във Флорида, е пристигнал в Мейн да отвлече дъщеря си. Предполага се освен това, че е паркирал колата близо до къщата, а после е повикал детето и то изтичало при него — с това обясняват липсата на чужди следи. Е, не са толкова словоохотливи около факта, че момиченцето е виждало баща си за последен път едва на двегодишна възраст. Част от ожесточените сканадали около развода се дължали на твърденията на мисис Уинтърбарджър, че съпругът й си е позволил на два пъти да блудства с детето. Тя помолила съда да му забрани всякакви посещения и молбата била приета въпреки енергичните протести на Уинтърбарджър. Радмейкър смята, че съдебното решение, което откъсвало напълно Уинтърбарджър от единственото му дете, може да го е тласнало към отвличането. Това звучи поне донякъде правдоподобно, но запитайте се сами: би ли могла малката Лори Ан да познае баща си след три години раздяла? Би ли изтичала при него? Радмейкър смята, че е възможно, макар да не го е виждала от двегодишната си възраст. Аз не вярвам. А майката твърди, че Лори Ан била научена да не разговаря с непознати — повечето деца в Дери отрано усвояват този урок. Радмейкър казва, че е помолил щатската полиция на Флорида да издири Уинтърбарджър и с това се изчерпвали задълженията му.
„Родителските права са по-скоро работа за адвокатите, отколкото за полицията“ — казал миналия петък пред репортер на „Дери нюз“ онзи надут, шкембест тъпак.
Но с Денис Торио… нещата не са толкова прости. Момче от чудесно семейство. Футболист от „Тигрите на Дери“. Пълен отличник. През лятото на 1984 година се включил в кръжока по оцеляване сред природата и проявил изключителни способности. Никакви сведения за употреба на наркотици. Имал приятелка, в която явно е бил влюбен до уши. Имал за какво да живее. Имал защо да остане в Дери поне още две години.
