Майк отпи глътка вода и им подаде нова снимка. Не полицейска, а пак ученическа. Усмихнато тринайсетгодишно момче, облечено с новички дрехи, беше скръстило кротко в скута си чисти ръце с грижливо изрязани нокти… но в очите му блестяха дяволити искрици. Негърче.
— Джефри Холи — каза Майк. — На 13 май. Една седмица след убийството на малкия Кауън. Изкормен. Намериха го в Баси парк, близо до Канала… Девет дни по-късно, на 22-ри, трупът на петокласника Джон Фиъри бе открит на Нийбълт стрийт…
Еди нададе остър, пресеклив писък. Посегна с разтреперана ръка за инхалатора и го събори от масата. Шишенцето се търкулна към Бил, който го вдигна. Еди бе прежълтял. Дъхът болезнено свистеше в гърлото му.
— Дайте му нещо за пиене! — изрева Бен. — Дайте му нещо…
Но Еди поклати глава. Пъхна инхалатора в гърлото си и натисна спусъка. Гърдите му конвулсивно подскочиха, докато се мъчеше да поеме огромна глътка въздух. Пак стисна инхалатора и се облегна назад задъхан, с притворени очи.
— Ще се оправя — изпъшка той. — Само минутка и пак съм в компанията.
— Еди, сигурен ли си? — запита Бевърли. — Може би трябва да полегнеш…
— Ще се оправя — свадливо повтори той. — Просто… се стреснах. Разбирате ме. Стреснах се. Съвсем бях забравил за Нийбълт стрийт.
Никой не отговори; беше излишно. Бил помисли:
Това бе свръх човешките сили — да възприемат наведнъж целия изблик на необяснима жестокост, насочена кой знае защо пряко срещу шестимата в тази зала… поне така подсказваше снимката на Джордж.
— И двата крака на Джон Фиъри бяха откъснати — продължи тихичко Майк, — но съдебният лекар казва, че е станало след смъртта. Изглежда, че е умрял от страх в буквалния смисъл на думата. Намерил го пощенският раздавач, който забелязал изпод верандата да се подава ръка…
— Било е на номер 29, нали? — запита Рич и Бил го стрелна с очи. Рич отвърна на погледа, кимна лекичко и пак се завъртя към Майк. — Нийбълт стрийт двайсет и девет.
— О, да — потвърди Майк все със същия спокоен глас. — Било е на номер 29. — Той отпи още глътка вода. — Добре ли си, Еди?
Еди кимна. Дишаше по-леко.
— Един ден след като откриха Фиъри, Радмейкър арестува предполагаемия убиец — продължи Майк. — Между другото, същия ден в уводна статия на „Дери нюз“ поискаха оставката му.
— Само след осем убийства? — подметна Бен. — Какви прибързани хора.
Бевърли запита кой е бил арестуван.
— Един тип, който живееше в барачка край шосе № 7 — далече от града, почти в землището на Нюпорт. Същински отшелник. Палеше си печката със съчки от гората, а покривът му беше от крадени керемиди и вехти автомобилни тасове. Името му е Харолд Ърл. Сигурно през целия си живот не е виждал двеста долара накуп. Когато откриха убитото момче, някакъв минаващ шофьор го зърнал да стои пред барачката си и да зяпа небето. Дрехите му били целите в кръв.
— Щом е тъй, може би… — обнадежди се Рич.
— Под сайванта му имало три одрани елена — прекъсна го Майк. — Бракониерствувал из горите. Кръвта по дрехите му се оказа животинска. Радмейкър го попитал дали е убил Джон Фиъри и според моя човек Ърл казал: „Ам’че да, сума ти народ съм изтрепал. Най-вече през войната.“ Освен това разправил, че нощем виждал разни работи из гората. Понякога срещал сини светлинки, които се реели ниско над земята. Наричал ги „мъртвешки лампички“. Бил виждал и Снежния човек. Пратиха го в Бангорската психиатрична клиника. Според медицинските изследвания, от черния му дроб не е останало кажи-речи нищо. Пиел е разредител за боя…
— Боже мой — прошепна Бевърли.
— … и страдал от халюцинации. Полицията се заинати и допреди три дни Радмейкър продължаваше да смята Ърл за най-вероятния извършител. Беше пратил осем души да копаят около колибата и да търсят липсващите глави, или абажури от човешка кожа, или Бог знае какво.
Майк помълча с наведена глава, после продължи. Гласът му изтъняваше.
— Все отлагах и отлагах. Но когато видях тая последна снимка, посегнах към телефона. Бог ми е свидетел, съжалявам, че не ви повиках по-рано.
— Дай да я видим — рязко каза Бен.
— Жертвата пак беше петокласник — поясни Майк. — Съученик на Фиъри. Откриха го край Канзас стрийт, недалече от мястото, където Бил си криеше колелото, когато ходехме в Пущинака. Името му е Джери Белууд. Разкъсан на парчета. Неговите… неговите останки бяха намерени в подножието на дългата циментова стена, изградена преди двайсет години почти край цялата Канзас стрийт за борба с ерозията. Полицейската снимка на част от стената над трупа на Белууд е направена само половин час след откриването му. Ето я.
Той връчи снимката на Рич Тозиър, който се взря и я подаде на Бевърли. Тя хвърли кратък поглед, навъси се и протегна ръка към Еди, който се загледа унесено, преди да предаде фотографията на Бен. Бен я прехвърли на Бил, почти без да поглежда.
По бетонната стена се разтегляха едри букви:
Бил мрачно надигна очи към Майк. Допреди малко беше объркан и изплашен; сега усещаше първите тръпки на прииждащ гняв. И това го радваше. Гневът не е кой знае колко приятно чувство, но все е за предпочитане пред стъписването и вледеняващия страх.
— Правилно ли се досещам с какво е написано?
— Да — каза Майк. — С кръвта на Джери Белууд.
5. Бибипкане за Ричи
Майк прибра фотографиите. Очакваше Бил да поиска ученическата снимка на Джордж, но Бил премълча. Когато снимките изчезнаха във вътрешния му джоб, всички — включително и Майк — въздъхнаха от облекчение.
— Девет деца — тихо изрече Бевърли. — Не мога да повярвам. Искам да кажа… разбирам го, но не мога да
— Не е съвсем така — каза Майк. — Хората са гневни, хората се боят… или поне така изглежда. Наистина няма начин да разбереш кои са искрено развълнувани и кои се преструват.
—
— Бевърли, помниш ли как някога онзи човек просто си сгъна вестника и се прибра, докато ти крещеше за помощ?
За миг сякаш нещо изплува пред нея и по лицето й се разля ужасът на разбирането. Сетне остана само недоумение.
— Не… кога е било, Майк?
— Няма значение. Ще си спомниш. Засега мога само да кажа, че всичко в Дери върви според предвижданията. Изправени пред поредица от чудовищни убийства, хората реагират както се полага, а мнозина вършат точно каквото вършеха и през 1958, когато загиваха и изчезваха деца. Пак заседава Комитет за спасение на децата, само че вече не в гимназията, а в началното училище. В града са пристигнали шестнайсет детективи от екипа на щатската прокуратура и група агенти на ФБР — не знам колко са, а макар че Радмейкър се прави на много важен, сигурно и той не знае. Пак въведоха полицейски час…
— О, да. Полицейският час. — Бен се почеса по врата бавно и съсредоточено. — Големи чудесии бяха с него през 58-ма. Това поне помня.
