ден преди началото на ваканцията.
Запитани защо са изчакали над двадесет и четири часа преди да съобщят за отсъствието на сина си, мистър и мисис Маклин отказаха всякакви коментари. Полицейският началник Ричард Бортън също се въздържа от коментари, но осведомен източник от полицейските среди сподели с нашия репортер, че отношенията на малкия Коркоран с втория му баща не са били твърде добри и се е случвало да преспи извън къщи. Въпросният източник допуска, че годишните оценки на момчето може да са изиграли съществена роля за нежеланието му да се прибере у дома. Областният училищен инспектор Харолд Меткалф отказа да разговаря за оценките на Едуард Коркоран, твърдейки, че въпросът е личен и не подлежи на обществена разгласа.
— Надявам се изчезването на това момче да не породи излишни страхове — заяви снощи полицейският шеф Бортън. — Разбирам общественото безпокойство, но искам да подчертая, че ежегодно провеждаме между тридесет и петдесет анкети за издирване на изчезнали малолетни. Повечето от тях биват открити живи и здрави само седмица след подаване на заявлението. Ако е рекъл Господ, така ще стане и с Едуард Коркоран.
Бортън отново изтъкна своето убеждение, че убийствата на Джордж Денброу, Бети Рипсъм, Черил Ламоника, Матю Клемънтс и Вероника Гроган не са дело на един и същ злодей.
— В почерка на всяко убийство има съществени различия — спомена той, но отказа да навлезе в подробности. Според думите му, местната полиция в сътрудничество с Главната щатска прокуратура все още проучва редица версии.
Запитан снощи по телефона доколко надеждни са тези версии, мистър Бортън отвърна: „Твърде надеждни“. Той обаче се въздържа да отговори дали можем да очакваме в близко време арест на някой от извършителите.
Делото по изчезването на Едуард Коркоран получава нов и неочакван обрат. Вчера късно следобед Ерхард К. Мултън, съдия от Областния съд в Дери, нареди да бъде извършена ексхумация на Дорси Коркоран, по-малък брат на изчезналото момче. Съдебното нареждане е издадено по съвместна молба на областния прокурор и областния съдебен лекар.
Дорси Коркоран, живял също при майка си и нейния съпруг на Чартър стрийт 73, е починал през май 1957 — както твърдят лекарите, при нещастен случай. Момчето било донесено в градската болница с множество счупвания, включително и на черепа. Приносител е бил пастрокът на детето Ричард П. Маклин. Той заявил, че Дорси Коркоран си играел на сгъваемата стълба в гаража и навярно е паднал отвисоко. Три дни по-късно детето починало без да идва в съзнание.
За изчезването на десетгодишния Едуард Коркоран бе съобщено миналата сряда. Запитан дали мистър или мисис Маклин са под подозрение във връзка със смъртта на по-малкия или изчезването на по-големия си син, полицейският шеф Ричард Бортън се въздържа от коментари.
Градският полицейски шеф Ричард Бортън свика вчера пресконференция, за да обяви, че Ричард П. Маклин, живеещ на Чартър стрийт 73, е бил арестуван и обвинен в убийството на доведения си син Дорси Коркоран. Момчето почина в градската болница на 31 май миналата година след „нещастен случай“.
— Докладът на съдебния лекар доказва категорично, че момчето е било пребито до смърт — заяви Бортън.
Независимо от твърденията на Маклин, че детето паднало от стълбата докато си играело в гаража, Бортън цитира заключението на областния съдебен лекар, според когото Дорси Коркоран е бил жестоко бит с някакъв тъп предмет. Запитан относно предположенията си за въпросния предмет, Бортън отговори:
— Може би чук. В момента най-важни са изводите на съдебния лекар, че детето е станало жертва на множество удари с твърд предмет, който е натрошил костите му. Раните, особено тия по черепа, нямат нищо общо с типичните увреждания при падане. Дорси Коркоран е бил пребит почти до смърт, а сетне са го захвърлили да умира в спешното отделение на общинската болница.
В отговор на питането дали докторите, които са се грижили за малкия Коркоран, не са пренебрегнали задълженията си да посочат истинската причина за смъртта, Бортън изтъкна:
— Ще им се наложи да отговарят на доста сериозни въпроси, когато мистър Маклин застане пред съда.
Помолен да изкаже мнението си как би могъл да се отрази този нов обрат върху следствието около изчезването на Едуард Коркоран, обявено от Ричард и Моника Маклин преди четири дни, полицейският шеф Бортън отговори:
— Мисля, че нещата изглеждат далеч по-сериозни, отколкото предполагахме отначало, нали?
Хенриета Дюмон, преподавателка на петите класове в Началното училище на Джаксън стрийт, твърди, че изчезналият от миналата седмица Едуард Коркоран често идвал на училище „цял в синини“. Мисис Дюмон, която учителствува в Дери още от края на Втората световна война, разказва, че около три седмици преди своето изчезване малкият Коркоран дошъл на училище „с подпухнали, почти затворени очи. Когато го запитах какво се е случило, той отвърна, че татко му го «посъветвал» задето не искал да си изяде вечерята.“
Запитана защо не е съобщила в полицията за очевидно жестокия побой, мисис Дюмон сподели:
— В дългата си учителска кариера неведнъж съм се сблъсквала с подобни неща. При първите си срещи с ученици, чийто бащи не правят разлика между побой и дисциплина, опитвах да сторя нещо. Тогавашната заместник-директорка Гуендолин Рейбърн ме посъветва да не се бъркам в тия работи. Каза ми още, че когато училищни служители се замесят в неясни истории с жестоко отношение към децата, страда репутацията на цялото училище, а това пък се отразява при разпределянето на общинските фондове. Отидох при директора и той ми нареди да забравя случая, за да не бъда наказана. Запитах дали подобно наказание ще бъде вписано в служебното ми досие. Той отвърна, че може да наказва и без писане. Схванах намека.
На въпроса дали учебната система в Дери е същата и до днес, мисис Дюмон отговори:
— Ами как ви се струва при тази ситуация? Мога да добавя, че изобщо не бих разговаряла с вас, ако не се бях пенсионирала в края на учебната година.
