След това мисис Дюмон добави:
— Откакто се случи нещастието, всяка вечер коленича и се моля на Бога за едно — Еди Коркоран просто да е събрал куража да избяга от онова чудовище, което дръзва да се нарича баща. Моля се да прочете във вестниците или да чуе по радиото, че Маклин е арестуван, та да се върне.
В кратък телефонен разговор Моника Маклин разпалено отхвърли обвиненията на мисис Дюмон.
— Рич никога не е удрял нито Дорси, нито Еди — заяви тя. — Казвам ви го сега, а като умра и се изправя пред Трона на Страшния съд, ще погледна Господ право в очите и ще Му повторя същото.
Възпитателка от местната детска градина, която не желае да споменаваме името й, сподели вчера с нашия репортер, че малкият Дорси Коркоран дошъл на занимания с жестоко навехнати пръсти на дясната ръка само няколко дни преди да загине при „нещастен случай в гаража“.
— Толкова го болеше, че горкото детенце не можеше да си оцвети плаката в часа по рисуване — каза възпитателката. — Когато запитах Дорси какво се е случило, той отговори, че татко му (пастрокът Ричард П. Маклин) го хванал за пръстите и ги извил, защото бил минал по току-що измития под. „Татко трябваше да ме посъветва, щото съм лош“ — тъй каза детето. Доплака ми се като гледах горките малки пръстчета. Наистина много му се искаше да си оцвети плаката като другите деца, затова му дадох детски аспирин и го оставих да си рисува докато четях на останалите приказка. Много обичаше да оцветява — това му бе любимото занимание — и се радвам, че през онзи ден му доставих поне мъничко радост. Когато умря, и през ум не ми мина, че може да не е било нещастен случай. Доколкото си спомням, отначало предположих, че е паднал, защото не е можел да се държи добре с онази ръка. А всъщност навярно просто не вярвах, че възрастен мъж е способен да стори подобно нещо с невинно детенце. Вече знам. И Бог ми е свидетел, съжалявам, че знам.
Все още не е открит по-големият брат на Дорси Коркоран, десетгодишният Едуард. От килията си в областния затвор Ричард Маклин продължава да отрича каквато и да било съпричастност в смъртта на по- малкия си заварен син и изчезването на по-големия.
разполага с непоклатимо алиби според осведомен източник
Все още никакви следи от Едуард Коркоран
По драматичен начин се развиха събитията в Областния съд по време на процеса срещу Ричард Маклин, обвинен в убийство на доведения си син Дорси Коркоран, когато Маклин се сломи под безмилостния кръстосан разпит на областния прокурор Брадли Уитсън и призна, че е пребил четиригодишното дете до смърт с безоткатен чук, който след това заровил в зеленчуковата градина на жена си, преди да отнесе детето в спешното отделение на общинската болница.
Зашеметена и безмълвна, публиката в съдебната зала слушаше разказа на хълцащия Маклин, който предварително бе признал, че биел двамата си доведени синове „от време на време, когато си го заслужават, за тяхно добро“.
— Сам не зная какво ме прихвана. Видях го, че пак се катери по оная проклета стълба, грабнах чука от скамейката и просто запердаших където ми падне. Не исках да го убивам. Бог ми е свидетел, и през ум не ми е минавало да го убивам.
— Каза ли нещо детето преди да загуби съзнание? — запита Уитсън.
— Каза: „Спри, татко, извинявай, обичам те“ — отвърна Маклин.
— А вие спряхте ли?
— По някое време — каза Маклин. След това се разрида тъй истерично, че съдията Ерхард Мултън бе принуден да прекъсне заседанието.
Пастрокът му, излежаващ десетгодишна присъда (с право на помилване след първите две години) в щатския затвор Шоушанк заради убийството на четиригодишното му братче Дорси, продължава да твърди, че няма представа къде е Едуард Коркоран. Майката, която е завела дело за развод срещу Ричард П. Маклин, заяви, че според нея човекът, с когото скоро ще се раздели, лъже през цялото време.
Лъже ли?
— Лично аз не мисля така — казва отец Ашли О’Брайън, който се грижи за затворниците-католици в Шоушанк. Скоро след влизането си в затвора Маклин се обърнал към католическата вяра и отец О’Брайън му е посветил голяма част от времето си. — Той искрено съжалява за своята простъпка — продължава отец О’Брайън и добавя, че когато в началото го запитал защо иска да стане католик, Маклин отвърнал: „Чух, че при католиците имало акт на покаяние, а аз трябва много да се разкайвам, инак като умра ще ида в ада“.
— Той разбира какво е извършил с невръстното дете — обясни отец О’Брайън. — Ако е сторил нещо и на по-голямото момче, то очевидно не си го припомня. Убеден е, че що се отнася до Едуард, ръцете му са чисти.
Доколко са чисти ръцете на Маклин по отношение на доведения му син Едуард? Този въпрос продължава да вълнува гражданите на Дери, но във всеки случай бе убедително доказано, че осъденият няма нищо
