благодарение на Ко — изскочи от дънките му. Рунтавелкото, който все нямаше късмет, когато ставаше въпрос за пътувания между световете (последния път за малко да го сгази едно такси) се изсули навън. Почти всеки друг би бил неспособен да предотврати това падане, но не и Джейк. Ка бе искала това зверче толкова силно, че бе преминала през толкова препятствия, за да го доведе при Роланд. Ръцете на момчето се изстреляха с такава бързина, че за миг станаха почти невидими. Когато се появиха отново, едната му длан бе скрита под рунтавата козина на врата на Ко, а другата придържаше задника му. Джейк положи приятеля си на асфалта и рунтавелкото излая кратко и отсечено; това означаваше
— Хайде — подкани го Роланд. — Трябва да побързаме.
Момчето го последва по нагорещения асфалт. Както винаги Ко веднага зае обичайното си място до лявата пета на Джейк. Когато се приближиха до магазина, видяха, че на вратата виси табелка с надпис „ОТВОРЕНО Е, ТАКА ЧЕ ЗАЩО НЕ ВЛЕЗЕТЕ ДА ХВЪРЛИТЕ ЕДНО ОКО?“, също както през 1977. На витрината вляво от вратата бе залепено следното обявление:
Ала вдясно от вратата се виждаше и друго, доста по-странно обявление:
Джейк изведнъж се сети за Хариган — уличния проповедник от ъгъла на Второ Авеню и Четирийсет и шеста улица — и се запита коя ли от тези две църкви би го привлякла повече. Навярно разумът му би го
