руините на древни поселища, изоставени от обитателите им, когато светът се беше променил. —
— Господи, не — промълви тя. — Моля те, Господи, нека и двамата се върнат живи и здрави! Няма да мога да понеса още една смърт.
Ала Господ остана глух за молитвата й, Джейк беше мъртъв, а Тъмната кула се издигаше както винаги в края на Кан’-Ка Но Рей, хвърляйки сянката си върху милион пеещи рози, докато лятното слънце обливаше с палещите си лъчи праведниците и грешниците, бродещи по улиците на Ню Йорк в този ранен час.
Ще ми кажете ли „алилуя“?
Благодаря, сай.
Хайде сега някой да извика „Господ-Бомб амин!“
ДВЕ
Госпожа Тасенбаум остави мерцедеса в „Сър Спийди-Парк“ на Шейсет и трета улица (знакът на тротоара показваше рицар в пълно бойно снаряжение, седнал зад волана на лъскав кадилак, с копие, стърчащо през предното стъкло), където целогодишно имаха с Дейвид две места. Апартаментът им беше наблизо и Айрийн попита Роланд дали би искал да отидат там, за да се приведе в по-добър вид… макар че трябваше ла признае, че спътникът й не изглеждаше никак зле. Тя му бе купила нови дънки и бяла риза с копчета на яката, чийто ръкави гой веднага бе навил до лактите, гребенче и толкова силен гел за коса, че съставът му навярно напомняше повече налепило, отколкото на козметичен продукт. Когато непокорният му перчем бе сресан назад, пред очите й се разкри мъжествено лице с изненадващо красиви черти — според нея спътникът й приличаше на отроче на квакер и индианка от племето черокн. Торбата с оризиите се полюшваше на рамото му, а револверът заедно с кобура и патрондаша също беше пъхнат там, увит в тениската е дните на стародавния Бриджтън.
Ала Роланд поклати глава.
— Оценявам предложението, но трябва колко го се може по-скоро да си свърша работата и да се върна там, където ми е мястото — рече, докато гледаше забързаните тълпи по тротоарите. — Ако такова място изобщо съществува.
— Можеш да останеш в апартамента ми няколко дни, докато се възстановиш — не се отказваше Айрийн. — Аз ще ти правя компания. —
Той кимна.
— Благодаря ти, ала там ме чака една жена, при която трябва да се върна колкото се може по-скоро. — Това му прозвуча като лъжа, и то съшита с бели конци; след всичко, което се бе случило, част от него си мислеше, че Сузана Дийн се нуждае от присъствието му толкова, колкото някое ба-боу има нужда от отрова за плъхове в млякото си. Айрийн Тасенбаум обаче прие лъжата му. Част от нея всъщност искаше да се върне при съпруга си. Бе му се обадила предната вечер (от уличен телефон на около километър и половина от мотела, просто за всеки случай) и както изглеждаше. Дейвид Ссймур Тасенбаум май отново проявяваше интерес към нея. В сравнение със срещата й с Роланд вниманието на съпруга й бе нещо като утешителна награда, но пак бе по-добре от нищо, за Бога. Загадъчният синеок странник съвсем скоро щеше да изчезне от живота й, а тя щеше да поеме към Северна Нова Англия, където трябваше да даде обяснения за случилото се през последните денонощия. Част от нея скърбеше за предстоящата загуба, ала нима през последните четирийсет часа не бе имала достатъчно приключения, че да й държат влага до края на живота й? Или неща, върху които да помисли? Светът например — имаше чувството, че е по-тънък, отколкото си бе представяла някога. А реалността й изглеждаше по-широка.
— Добре съгласи се жената. — Най-напред да отидем на Второ Авеню и Четирийсет и шеста улица, нали?
— Да. — Сузана не успя да им разкаже по-подробно за приключенията си, след като Мия бе поела контрола върху тялото, което споделяха, но Стрелеца знаеше, че на мястото на предишния запустял парцел се издига висока сграда — от тези, които Иди, Джейк и Сузана наричаха „небостъргачи“ — и че вътре най- вероятно се помещаваше корпорация „Тет“. — Ще ни трябва ли так-си?
— Ако ти и твоят рунтав приятел можете да извървите седемнайсет къси преки и две-три от дългите, мисля, че можем да стигнем дотам и пеша — заяви спътницата му, — Аз лично нямам нищо против да се поразходя.
Роланд нямаше никаква представа колко дълги са дългите преки и колко къси — късите, но изгаряше от желание да провери дали болката в десния му хълбок бе отминала напълно. Сега тя измъчваше Стивън Кинг — заедно с болката от счупените ребра и пукнатия череп. Всичко си бе дошло на мястото.
— Да тръгваме — рече Стрелеца.
ТРИ
Петнайсет минути по-късно той стоеше пред огромната тъмна постройка, стърчаща към лятното небе, опитвайки се да попречи на долната си челюст да се откачи и да виене до гърдите му. Не беше Тъмната кула, поне не
Дори и тук чуваше пеещите гласове — въпреки оглушителната какофония на уличното движение. Спътницата му трябваше да го извика три пъти по име и да задърпа ръкава му, за да привлече вниманието му. Когато Роланд неохотно се обърна към нея, забеляза, че тя се взираше не в сградата от другата страна на улицата (Айрийн бе израснала съвсем близо до Манхатън и небостъргачите отдавна бяха престанали да я впечатляват), а в малкия парк, който се намираше съвсем наблизо. В погледа й се четеше неизмеримо възхищение.
— Не е ли прекрасно? — промълви сай Тасенбаум. — Минавала съм поне сто пъти покрай това място и никога досега не съм го забелязвала. Виждаш ли фонтана? Ами скулптурата на костенурката?
Много добре я виждаше. И въпреки че Сузана не им бе разказала тази част от историята. Стрелеца знаеше, че тя е била тук — заедно с Мия, ничията дъщеря — и е седяла на най-близката пейка до костенурката. Почти можеше да я види.
— Бих искала да отида там — започна плахо госпожа Тасенбаум. — Може ли? Имаме ли време?
— Да — рече Роланд и я последва през малката портичка от ковано желязо.
ЧЕТИРИ
В малкия парк бе спокойно, макар и не съвсем тихо.
— Чуваш ли песента? — попита шепнешком сай Тасенбаум. — Сякаш някакви хора пеят, само дето не мога да ги видя.
— Абсополютно гъзоверно — отвърна Роланд и мигом съжали, че бе използвал точно тази фраза. Беше я научил от Еди и в мига, в който я каза, сърцето го заболя. Той се приближи до костенурката и застана на едно коляно, за да я разгледа по-обстойно. Беше се отчупило парченце и така се създаваше впечатлението, че й липсва един зъб. На корубата й, белязана от драскотина във формата на въпросителен знак, се виждаха някакви избелели розови букви.
— „КОСТЕНУРКАТА огромна погледни“ — изрече Роланд. Знаеше какво пише и без да се налага да го чете.
— Какво означава това?
Стрелеца се изправи.
