Тъмната кула

„ПОКАЖЕТЕ ОРАНЖЕВ ПРОПУСК, СИНИЯТ ПРОПУСК Е НЕВАЛИДЕН“ на стената?

Нейният дин кимна, макар и да не бе разбрал всички думи. Бе разпознал прохода, по който тръгваха Вълците при всеки свой набег, по наличието на двата сиви коня, застинали до стената, и една от озъбените маски. От погледа му не бе убягнала и саморъчно изработената от гума мокасина, принадлеждаща най- вероятно на Тед или на Динки; Шийми Руиз без съмнение бе погребан със своите.

— И така — започна Стрелеца, — колко души слязохте от влака?

— Пет, без Шийми — отвърна му тя. — Аз, Тед, Динки, Дани Ростов и Фред Уъртингтън — помниш ли го?

Роланд кимна. Мъжът с вид на банкер.

— Разведох ги из Когана — каза събеседничката му — и им показах доста неща. Леглата, където изтръгваха мозъчетата на децата и където Мия роди своето чудовище; еднопосочната врага между Федик и „Дикси Пиг“ в Ню Йорк, която все още функционира; апартамента на Найджъл.

Стрелеца кимна.

— Тед и приятелите му бяха поразени от ротондата с множеството врати, особено от онази, водеща към Далас 1963 година, когато е бил убит президентът Кенеди. Два етажа по-надолу открихме друг портал, отвеждащ в театър „Форд“, където е бил убит президентът Линкълн през 1865. Имаше дори и плакат за пиесата, която са играли, когато Бут го застрелва. „Нашият американски братовчед“. Що за хора биха искали да отидат и да гледат такова нещо?

Роланд си каза, че навярно доста хора биха проявили подобни желания, ала си замълча.

— Всичко е много старо — продължи Сузана. — И много нагорещено. И много страшно, ако трябва да кажа истината. Повечето машини са спрели да работят и навсякъде има локви вода, мазут и бог знае още какво. Някои от тях излъчват слабо сияние и според Динки това се дължи на радиоактивното им съдържание. Хич не искам да ми окапе косата и нещо да започне да ме разяжда отвътре. Имаше и врати, покрай които се чуваха онези ужасни камбанки… тези, които карат зъбите ти да изтръпнат.

— Тодашните камбанки.

— Мдам. И съществата зад някои от вратите. Слузести същества. Не помня кой ми разказа за създанията в тодашния мрак — ти или Мия?

— Сигурно аз — рече. Боговете знаеха, че беше така.

— В онази пропаст отвъд пределите на Федик също живеят кошмарни създания. Мия ми каза. „Чудовища, които лъжат, мамят, увеличават броя си и търсят начини да се измъкнат оттам“, гласяха думите й. Тогава Тед, Динки, Дани и Фред се хванаха за ръце и направиха това, което Тед нарече „малка добромисъл“. Можех да го почувствам, въпреки че не бях част от техния кръг, и ми бе приятно да го усетя, защото там долу си беше наистина страшниучко. — Тя се загърна още по-плътно в одеялата. — Нямам никакво желание да се връщам отново там.

— Но си убедена, че трябва.

— Под замъка има проход, който минава дълбоко под него и излиза от другата страна, в Дискордия. Тед и приятелите му определиха местонахождението му, като уловиха някои стари мисли — „мисли-призраци“, както каза Тед. Фред имаше парче тебешир в джоба си и го отбеляза за мен, но въпреки това ще ми е трудно да го открия. Онова там долу е като лабиринта от стария гръцки мит, в който бродело онова подобно на бик същество. Предполагам, че ще съумеем да го открием отново…

Стрелеца се наведе и погали острата козина на Ко.

— Ще го намерим — кимна. — Този момък ще проследи дирята ни. Нали, Ко?

Рунтавелкото го погледна с обрамчените си в златисто очи, но нищо не каза.

— Както и да е — продължи жената. — Тед и останалите докоснаха съзнанията на съществата, живеещи в бездната извън града. Не искаха да го правят, но го сториха. Тези чудовищни твари не са нито на страната на Пурпурния крал, нито против него — те са сами за себе си, — но могат да мислят. И са телепати. Знаеха, че сме тук и след като веднъж вече установихме контакт, нямаха нищо против едно съвещание. Тед и приятелите му казаха, че тези създания са си пробивали път през катакомбите под Експерименталната станция от много дълго време и че съвсем малко им остава, докато излязат навън. А стане ли това, ще могат да отидат където си поискат.

Роланд се замисли над това, докато се люлееше на изтърканите токове на вехтите си ботуши. Надяваше се, че двамата със Сузана ще се махнат оттук, преди чудовищата да излязат навън… и че това ще се случи преди появата на Мордред. Паяколакът срещу древните същества от дълбините на земята — нямаше ли да е страхотна гледка?

Той даде знак на Сузана да продължи.

— Чухме тодашните камбанки и от някои от проходите — разказа тя. — Не зад вратите, а от тунелите, където няма никакви врати, които да ги задържат! Разбираш ли какво значи това?

Много добре разбираше. Ако тръгнеха по грешния коридор — или ако Тед и приятелите му бяха сгрешили за отбелязания от тях проход, — той, Сузана и Ко не само че нямаше да излязат от другата страна на замъка „Дискордия“, ами щяха да изчезнат завинаги.

— Не искаха да ме оставят там — рече безногата жена. — Отнесоха ме чак до лечебницата, преди да продължат по пътя си, за което съм им страшно благодарна. Не очаквах, че ще намеря обратния път сама, ала явно съм успяла.

Нейният дин я прегърна през рамото, притискайки я към себе си.

— Какъв беше планът им? — поинтересува се той. — Да минат през вратата, използвана от Вълците?

— Да, тази в края на коридора с ОРАНЖЕВИЯ ПРОПУСК — потвърди Сузана. — Ще излязат на същото място, където излизаха и Вълците, след което прекосяват река Уай и отиват в Кала Брин Стърджис. Жителите на Кала ще ги приемат, нали?

— Да.

— И след като чуят цялата история, няма да ги… линчуват или нещо подобно?

— Сигурен съм в това — заяви Стрелеца. — Хенчик веднага ще разбере, че казват истината, и ще се застъпи за тях, дори и никой друг да не го стори.

— Те се надяват, че Пещерата на портала ще ги върне обратно в Америка — въздъхна тъмнокожата жена. — Надявам се, че вратата ще проработи за тях, макар и силно да се съмнявам в това.

Роланд също се съмняваше. Четиримата от тях владееха могъщи сили, а и Тед беше човек с изключителна воля, който умееше да се справя с най-различни критични ситуации. Манихейците също бяха могъщи по свой начин, а славата им на големи пътешественици между световете се носеше навсякъде. Стрелеца си каза, че рано или късно сай Бротиган и неговите приятели най-вероятно ще успеят да се върнат в Америка. Зачуди се дали да каже на Сузана, че това ще се случи, ако ка пожелае, ала сетне се отказа. В момента ка не беше любимата й дума и едва ли можеше да я обвинява за това.

— Сега ме чуй много добре и помисли добре, Сузана. Думата „Дондейл“ говори ли ти нещо?

Ко погледна нагоре с блеснали очи.

Жената се замисли.

— Имам чувството, че съм го чувала някъде — намръщи се тя, — но не мога да се сетя нищо повече. Защо?

Тогава Стрелеца й каза това, в което вярваше; че когато Еди е лежал на смъртния си одър, е бил озарен от видение за някакво същество… място… или човек. Нещо, наречено Дондейл. Еди бе предал това на Джейк, Джейк го бе предал на Ко, а той го беше предал на Роланд.

Сузана смръщи вежди.

— Ами ако думата изобщо не е тази? — попита скептично тя.

— Като деца играехме на една игра, наречена „развален телефон“. Сядахме един до друг, първото хлапе си намисляше някаква дума или фраза и я прошепваше на другарчето си. Само веднъж — без никакво повтаряне. Следващото дете предаваше нататък думата — или по-скоро онова, което си мислеше, че е чуло — и така до края на редичката. Когато стигнеше до последното хлапе, в повечето случаи тя нямаше нищо общо с първоначално измислената фраза и падаше голям смях. Само дето ако сега сме объркали нещо, едва ли ще ни е до смях.

— Ами — рече Стрелеца — да се надяваме, че сме я чули правилно. Може пък да не означава нищо —