след като го избраха обаче, той започна да върши нещата, които беше обещал. Когато възникна голям проблем около едно място, наречено Куба91, той действа толкова храбро, че… добре де, да кажем, че за теб би било удоволствие да яздиш редом с него. Когато всички разбраха колко сериозни са били намеренията му, шибаните копелета наеха тази откачалка, която го застреля.
— Оз-уалт.
Тя кимна, без да го поправя, мислейки си, че всъщност нямаше какво да поправя.
— И този Джонсън е поел властта, когато Кенеди е загинал?
— Да.
— Как се справи
— Когато ме отмъкна, беше малко рано да кажа, но имам чувството, че беше стар и опитен играч. „Стар хитрец“, обичахме да казваме. Разбираш ли?
— Напълно — кимна нейният дин, след което добави: — Мисля, че пристигнахме, Сузана. — С тези думи той спря луксозното такси на Хо Фат и се загледа в Le Casse Roi Russe, стиснал ръкохватките на количката.
ДВЕ
Тук Кралският друм свършваше, преливайки в широк, застлан с калдъръм преден двор, който без съмнение навремето бе охраняван толкова старателно от стражите на Пурпурния крал, както гвардията на кралица Елизабет пазеше Бъкингамския дворец. Върху паважа бе нарисувано алено око, което почти не беше избледняло с течение на времето. То не се различаваше особено добре от земята, ала Сузана предполагаше, че от горните етажи на замъка изглежда съвсем другояче, доминирайки над всичко останало в североизточна посока.
Над този външен двор, опънато между две опустели стражеви кули, се виждаше знаме, на което пишеше (с червени, бели и сини букви) следното:
Замъкът отвъд вътрешния двор (и реката, която изпълняваше ролята на крепостен ров) всъщност бе изграден от тъмночервени каменни блокове, които с годините бяха придобили почти черен цвят. Кулите се удебеляваха по такъв начин в горната си част, сякаш отричаха законите на гравитацията; ако човек ги наблюдаваше по-дълго време, очите го заболяваха. Самият замък имаше строг вид и бе лишен от каквито и да е орнаменти, с изключение на окото, гравирано над арката на главния му вход. Две от мостчетата, свързващи отделните кули, бяха рухнали, обсипвайки вътрешния двор с множество каменни отломки, но шест други си стояха непокътнати, пресичайки се на различни нива по начин, който накара Сузана да си мисли за входовете и изходите на някоя пътна детелина. Също както и при къщите, вратите и прозорците бяха необичайно тесни. Дебели черни врани бяха накацали по первазите и мостчетата, взирайки се в пътешествениците с блестящите си очички.
Сузана се смъкна на земята, готова всеки миг да извади револвера на Роланд, който бе затъкнат в колана й, и пропълзя до своя дин, който се взираше в голямата порта от тяхната страна на рова. Тя бе отворена и зад нея се виждаше изгърбен каменен мост, простиращ се над реката, широка най-малко дванайсетина метра. Тъмните й води отделяха неприятна миризма и там, където се завихряха около назъбените черни скали, пяната бе жълтеникава вместо бяла.
— Какво ще правим сега? — попита безногата жена.
— За начало предлагам да чуем какво ще ни кажат тези хора — рече Стрелеца и посочи към портата в далечния край на покрития с калдъръм преден двор на замъка. Крилата й бяха разтворени и сега там се появиха двама мъже — съвсем нормални мъже, а не някакви високи и възслаби панаирджийски изроди, както бе очаквала. Когато прекосиха половината двор, зад тях изникна още един човек и забърза по петите им. Никой от тримата не беше въоръжен и щом първите двама наближиха моста, Сузана забеляза, че си приличат като еднояйчни близнаци. Този зад тях изглеждаше по същия начин — бял мъж, сравнително висок, с дълга черна коса. Значи тризнаци — двама за съвет и един за късмет, както се казваше. Бяха облечени с дънки и дебели якета, за които жената веднага им завидя. Първите двама носеха големи плетени кошове с кожени дръжки.
— Представи си ги с бради и очила и ще изглеждат досущ като Стивън Кинг, когато с Еди го видяхме за пръв път — каза тихо Роланд.
— Наистина ли? Сигурен ли си?
— Да. Помниш ли какво ти казах?
— Да оставя говоренето на теб.
— И другото — че преди победата идва изкушението. Запомни и това.
— Ще го запомня. Роланд, боиш ли се от тях?
— Мисля, че няма защо да се страхуваме от тези тримата. Ала бъди готова да стреляш.
— Не ми изглеждат въоръжени — рече тъмнокожата жена, но не биваше да забравя плетените кошове — вътре можеше да има какво ли не.
— Въпреки това бъди готова.
— Можеш да разчитащ на мен — отвърна му тя.
ТРИ
Шумът на речните води не можеше да заглуши тракането на ботушите на непознатите; те стигнаха до най-високата точка на моста и спряха там, оставяйки кошовете на земята. Третият мъж се спря в началото на моста, сключвайки благоприлично длани пред гърдите си. Сузана изведнъж долови аромата на печеното месо, което без съмнение се намираше в някой от кошовете. Определено не беше опърлено прасе. Миризмата й напомняше на смес от телешко и пилешко и бе божествена. Устата й започна да се пълни със слюнка.
— Хайл, Роланд от Гилеад! — изрече тържествено тъмнокосият мъж вдясно. — Хайл, Сузана от Ню Йорк! Хайл, Ко от Средния свят! Дълъг живот и приятни нощи!
— Единият е грозник, ала другите двама го задминават.
— Не му обръщайте внимание — каза десният двойник на Стивън Кинг.
— Не му обръщайте внимание! — подигравателно повтори другият, изкривявайки лицето си в грозна гримаса, която му придаде наистина смешен вид.
— Да ви се връща двойно! — каза Роланд, отговаряйки на по-учтивия от двамата. Той подгъна крак и се поклони небрежно, а Сузана направи реверанс според обичаите на Кала, разпервайки въображаемата си рокля. Ко приседна до левия крак на Стрелеца и се загледа съсредоточено в двамата двойници на моста.
— Ние сме уфи — каза десният мъж. — Знаеш ли какво е това, Роланд?
— Да — отвърна Стрелеца, след което се обърна към Сузана: — Това е стара дума за… всъщност
