Тъмната кула

— Така е — съгласи се Файмало, — но помисли малко, Роланд. Ти не можеш да го убиеш с тях, ала е напълно възможно той да ги измъкне от теб, защото умът му е коварен, а ръцете му са дълги. И ако успее да стори това… Представете си един мъртъв и обезумял крал, застанал на върха на Тъмната кула с револверите, изработени от меча на Артур Елд! Той ще може да властва над нея, но си мисля, че като вземем предвид безумието му, по-скоро ще избере да я срине. И вече нищо няма да му попречи да направи това, без значение дали Лъчите я крепят или не.

Файмало ги изгледа мрачно от мястото си в далечния край на моста.

— И тогава — рече той — всичко ще потъне в мрак.

ЧЕТИРИ

По време на продължителната тишина, която се възцари между тях, всички присъстващи се замислиха над тези думи. После Фиймало каза с такъв тон, сякаш се извиняваше:

— Навярно цената няма да е толкова висока, ако вземем предвид само този свят, който наричаме Ключовия свят на Кулата, тъй като Тъмната кула съществува тук не като роза (както в повечето светове), не като безсмъртен тигър (както е в някои светове) и не като бродещо мечо-куче (както е в поне един свят)…

— Това хибрид между куче и мечка ли е? — попита изумено Сузана.

— Лейди, имаш въображение колкото една загоряла тенджера — презрително каза Фумало.

Фиймало обаче не им обърна никакво внимание.

— В този свят Кулата е самата себе си. В света, където ти, Роланд, си бил напоследък, повечето видове не са се изродили и животът е добър. Все още има енергия и надежда. Би ли рискувал да разрушиш този свят, както и другите, които сай Кинг е докоснал с въображението си и чиято същина е извлякъл? Защото не той ги е създал, както навярно знаеш. Можеш да надникнеш в утробата на Ган, ала това не те прави Ган, макар че много творци си въобразяват точно това. Би ли рискувал?

— Само питаме; изобщо не се опитваме да те убедим — рече Файмало. — Истината е проста, Стрелецо — твоята мисия вече е единствено твоя мисия. След като преминеш отвъд този замък и навлезеш в Белите земи, ти и твоите приятели отивате отвъд ка. А всъщност няма особена нужда да правите това. Всичко, през което преминахте, бе необходимо, за да спасите Лъчите и по този начин да осигурите вечното съществуване на Кулата, оста, около която всички светове и целият живот се върти. Справихте се успешно с тази задача. Ако обърнете гръб на Кулата сега, мъртвият Пурпурен крал ще остане завинаги впримчен там, където се намира.

— Това ти го казваш — обади се Сузана с тон, който повече прилягаше на Фумало.

— Без значение дали думите ви са верни или не — каза Роланд, — възнамерявам да продължа. Защото съм се зарекъл.

— На кого си се зарекъл? — избухна Файмало. За пръв път, откакто бе застанал пред тях, той раздели дланите си и ги използва, за да отметне косата от челото си. Този незначителен жест изрази разочарованието му по достатъчно красноречив начин. — Защото няма никакво пророчество за подобен обет — мога да ти гарантирам това!

— Няма и да има — отвърна невъзмутимо Стрелеца. — Зарекъл съм се пред себе си и смятам да изпълня клетвата си.

— Този човек е побъркан като Изгубения Червен — отбеляза Фумало, явно впечатлен от това.

— Добре — каза Файмало, въздъхна и отново преплете пръсти. — Направих всичко, което можах. — След което кимна на другите две трети от себе си, които го гледаха внимателно.

Двамата двойници на Стивън Кинг застанаха на едно коляно — Фиймало прегъна дясното, а Фумало — лявото. Сетне вдигнаха капаците на плетените кошове, които бяха донесли, и ги сложиха на земята. Това напомни на Сузана за момичетата от телевизионните състезания, които показват наградите на участниците.

В единия кош имаше изобилие от храна — печено пиле и свинско, телешки бутове и огромни парчета шунка. Тъмнокожата жена усети как стомахът й се разширява, сякаш искаше да погълне всичко това, и с неимоверни усилия на волята успя да потисне стенанието, надигащо се в гърлото й. Устата й преливаше от слюнка и тя вдигна ръка, за да се избърше. Тримата двойници на Кинг със сигурност знаеха как се чувства, ала поне можеше да ги лиши от удоволствието да гледат как сребристото доказателство за глада й се стича по устните и брадичката й. Ко излая силно, но не помръдна от мястото си до левия крак на своя дин.

Другият кош бе пълен с дрехи — най-отгоре се виждаха два дебели вълнени пуловера, един зелен и един червен. Коледни цветове.

— Има още и топло памучно бельо, боти с пухкава подплата и ръкавици — каза Фиймало. — В Емпатика е страшен студ по това време на годината, а на вас ви предстоят месеци път.

— В края на града ви оставихме и една лека алуминиева шейна — добави Файмало. — Можете да я натоварите на количката си, а след като достигнете до заснежените земи, да я използвате по предназначение.

— Сигурно се чудите защо правим всичко това, след като не одобряваме пътуването ви — каза Фиймало. — Истината е, че сме ви благодарни, задето останахме живи…

— Наистина си мислехме, че е свършено с нас — прекъсна го Фумало. — Както би казал Еди, „мачът е ясен“.

От тези думи също я заболя… но не толкова, колкото от вида на храната или дрехите… Как й се искаше да грабне един от тези пухкави пуловери и да го облече! Сигурно щеше да й стигне чак до средата на бедрата.

— Реших да поговоря с вас и да се опитам да ви разубедя — рече Файмало — единственият, който говореше за себе си в първо лице единствено число, отбеляза тъмнокожата жена. — И ако не успея, поне да ви дам провизиите, от които се нуждаете, за да продължите напред.

— Не можете да го убиете! — избухна Фумало. — Не разбираш ли това, дървена главо такава! Най- много да направите някоя прибързана глупост и да паднете в мъртвешките му ръце! Как можеш да си толкова загу…

— Стига! — прекъсна го Файмало с благ тон и левият двойник на Стивън Кинг веднага се усмири. — Той вече е взел решението си.

— Какво ще правите — попита Роланд, — след като ние продължим по пътя си?

Тримата вдигнаха едновременно рамене, след което Файмало — така нареченият „свръхаз“ на уфите — рече:

— Ще чакаме. Ще чакаме да видим дали матрицата на битието ще продължи да съществува или не. Междувременно ще се опитаме да почистим Le Casse и да да върнем предишния му блясък. Може отново да стане красив. С това според мен съвещанието ни приключи. Вземете даровете си заедно с нашите благодарности и най-добри пожелания.

— Дадени неохотно, ала нейсе — процеди Фумало и се усмихна. Усмивката му бе смущаваща и неочаквана.

Сузана беше готова да се втурне към кошовете. Колкото и да бе гладна за прясна храна (за прясно месо), всъщност пуловерите и топлото бельо я изкушаваха най-много. Въпреки че провизиите им вече се топяха (и най-вероятно щяха да се стопят окончателно, преди още да прекосят онова място, което уфите наричаха Емпатика), в луксозното такси на Хо Фат все още се намираха консерви с риба тон, печен боб и телешка яхния с царевица и те бяха сити. Студът обаче беше нетърпим. Той проникваше все по-надълбоко в тялото й, сякаш искаше да сграбчи сърцето й в ледените си пръсти.

Две неща я възпряха. Едното бе осъзнаването, че една-единствена стъпка напред щеше да унищожи и малкото, което бе останало от нейната воля; тя щеше да се юрне към средата на моста, да падне на колене пред този дълбок кош и да започне да рови вътре като хищна домакиня на годишната разпродажба на „Филене“95. След като направеше тази първа стъпка, нищо нямаше да я спре. А да загуби волята си нямаше да е най-лошото; така щеше да изгуби и самоуважението, което Одета Холмс се бе мъчила да си изгради през целия си живот въпреки пречките от страна на саботьора,