който се криеше в съзнанието й.
Ала дори това нямаше да е достатъчно, за да я задържи на мястото й. Решаващ се оказа споменът за деня, когато бяха видели враната със зеленото водорасло в клюна. Враната, която правеше
Изведнъж тъмнокожата жена осъзна онова, което Стрелеца навярно бе разбрал ако не веднага, то малко след като тримата двойници на Стивън Кинг се бяха появили пред тях; цялата тази работа сериозно намирисваше. Не знаеше какво точно имаше в тези плетени кошове, ала дълбоко се съмняваше, че е храна и дрехи.
Тя внезапно се успокои.
— Е? — попита търпеливо Файмало. — Няма ли да дойдете и да вземете даровете, които съм ви приготвил? Трябва да дойдете, ако искате, защото аз не мога да се приближа повече — точно там, където стоят Фиймало и Фумало, минават смъртоносните ограждения на Краля. Вие можете да я преминете, но ние — не.
— Благодарим ти за любезността, сай, но се боя, че ще ти откажем — рече Роланд. — Имаме си храна, а дрехите ни чакат малко по-нататък, макар и още да са на гърбовете на дивеча, който ще си уловим. Пък и в интерес на истината не е чак толкова студено.
— Така е — съгласи се Сузана, усмихвайки се на трите еднакви — и еднакво озадачени — лица. — Хич даже.
— Ние продължаваме — заяви Стрелеца и се поклони още веднъж над подгънатия си крак.
— Казваме ви благодаря и ви желаем всичко добро — добави безногата жена и отново разпери въображаемите си поли.
Двамата стрелци се обърнаха и в същия миг Фиймало и Фумало, които продължаваха да стоят коленичили на един крак, бръкнаха в кошовете пред тях.
Сузана нямаше нужда от наставления какво да прави. Тя издърпа светкавично револвера от колана си и застреля този вляво — Фумало — в момента, в който той измъкваше някакво сребристо оръжие с дълга цев от плетения кош. От дулото му висеше нещо подобно на шал. Роланд също извади своя шестострел от кобура си и натисна спусъка с мълниеносна бързина. Враните над тях се разхвърчаха във въздуха, моментално затъмнявайки небето. Фиймало, който държеше друго от сребърните оръжия, се строполи бавно върху коша с храна — на лицето му бе изписано недоумяващо изражение, а в средата на челото му чернееше дупка от куршум.
ПЕТ
Файмало остана там, където се намираше — на другия край на моста. Дланите му продължаваха да бъдат сключени пред гърдите му, ала той вече не изглеждаше като Стивън Кинг. Лицето му беше жълтеникаво като на старец, който умира бавно и мъчително от някаква ужасна болест. Малкото коса, която му бе останала, бе сива и проскубана, а черепът му представляваше люспеста градина от екземи. Бузите, брадичката и челото му бяха осеяни с пъпки и циреи, от които течеше или гной, или кръв.
— Какво си ти всъщност? — попита Роланд.
— Човек, също като вас — отвърна примирено Файмало. — Рандо Тотфул96 беше името ми през годините, в които служех като министър-председател на Пурпурния крал. Някога обаче бях добрият стар Остин Корнуел от Ню Йорк. Не от Ключовия свят за мое съжаление, а от друг. По едно време управлявах Ниагарския парк, а преди това имах успешна кариера в областта на рекламата. Навярно ще ви е интересно да узнаете, че съм работил и за „Ноз-а-ла“, и за „Такуро Спирит“.
Ала Сузана не обърна никакво внимание на това странно и неочаквано резюме.
— Явно в крайна сметка не е обезглавил дясната си ръчичка — подхвърли тя. — Какви бяха тия трима стивънкинговци?
— Просто
— Имаше ли нещо вярно в това, което ни каза? — попита безногата жена.
Старческите му очи я изгледаха с празно изумление.
— Всичко беше вярно — каза той и пристъпи напред по моста, където други двама старци — негови отдавнашни помощници, каза си Сузана — лежаха проснати на камъните. — Всичко, с изключение на една лъжа… и това. — При тези думи той срита кошовете, така че съдържанието им се изсипа навън.
Ужасена, тъмнокожата жена изкрещя. Ко мигновено застана пред нея, разперил късичките си крачка и навел ниско озъбената си муцуна.
— Всичко е наред — промълви тя с разтреперан глас. — Просто малко се… стреснах.
Плетеният кош, който изглеждаше пълен с най-различни печени меса, всъщност съдържаше разложени човешки крайници — опърлено прасе, както се оказа в крайна сметка, и то в ужасно състояние; плътта бе синьо-черна и гъмжеше от личинки.
Що се отнася до другия кош, там нямаше никакви дрехи. След като Файмало го прекатури, пътешествениците зърнаха лъскаво кълбо умиращи змии. Блещукащите им очи бяха помътнели, а раздвоените им езици се стрелкаха апатично напред-назад; някои дори бяха престанали да се движат.
— Щяхте да ги съживите мигновено, ако ги бяхте допрели до кожата си — каза Файмало с явно съжаление в гласа си.
— Не си очаквал, че това ще се случи, нали? — попита Роланд.
— Не — призна старецът и приседна на моста, въздишайки тежко. Една от змиите се опита да пропълзи в скута му, ала той я отблъсна назад с нетърпелив и същевременно небрежен жест. — Но ми беше заповядано да направя така.
Сузана се загледа в труповете на другите двама със смесица от любопитство и страх. Фиймало и Фумало — сега просто двама мъртви старци — се разлагаха с неестествена бързина; съсухрената им, подобна на пергамент кожа хлътваше към костите, а от зейналите пори сълзеше зловонна гной. Докато ги наблюдаваше, очните ябълки на Фиймало щръкнаха като двоен перископ, придавайки учуден вид на покойника. Част от змиите се загърчиха около разлагащите се трупове, а останалите се напъхаха в коша с личинките, търсейки по-топли местенца, където да се свият. Все пак процесът на разложение бе свързан с отделяне на определена топлина и Сузана си каза, че навярно и тя би се почувствала изкушена от гниещите меса, ако беше змия например.
— Ще ме убиете ли? — попита Файмало.
— Не — поклати глава Стрелеца, — защото задълженията ти не са привършили. Скоро ще имаш още един посетител.
Министър-председателят на Пурпурния крал погледна нагоре, а във воднистите му очи проблесна искрица интерес.
— Твоят син?
— Моят и на господаря ти. Ще му предадеш ли нещо от мен?
— Ако съм жив, можеш да разчиташ на това.
— Кажи му, че съм стар и хитър, докато той е само млад. Кажи му, че ако се откаже, може да поживее още известно време, ала ще трябва да се задоволи само с мечтите си за отмъщение… макар че не зная да съм му сторил нещо, заради което да ми отмъщава. И му кажи, че ако продължи по пътя си, ще го убия, както възнамерявам да убия и Червения му баща.
— Ти или слушаш и не чуваш, или чуваш и не щеш да възприемеш — каза Файмало. Сега, след като собствената му хитрост бе разкрита (уфът се оказа пенсиониран автор на реклами от Ню Йорк), той изглеждаше сломен и грохнал. — Не можеш да убиеш създание, което вече се е самоубило. Нито пък можеш да влезеш в Тъмната кула, защото има само един вход, а балконът, където е затворен Изгубения, е над него и осигурява идеална позиция за обстрел. Пурпурният крал има предостатъчно оръжия — само сничовете му
