Тъмната кула

древна. Той иска да каже, че са от онези същества, които могат да променят облика си. — Сетне добави шепнешком, за да не го чуят посрещачите им: — Съмнявам се, че това е вярно.

— Ала е така — обади се този вдясно.

— Лъжците съзират навсякъде лъжци — заключи онзи вляво и завъртя синьото си око по изключително циничен начин. Само едното. Тъмнокожата жена не беше виждала такова нещо.

Двойникът на Стивън Кинг зад тях продължаваше да стои безмълвен, сключил длани пред гърдите си.

— Можем да приемем каквато си форма искаме — продължи мъжът вдясно, — но имаме заповеди да изглеждаме като някого, когото познавате и на когото се доверявате.

— Ако си мислите, че се доверявам много на Стивън Кинг, жестоко се заблуждавате — изтъкна Роланд. — Той е непредвидим и досаден като козел, който ще ти изяде панталоните.

— Направихме най-доброто, на което сме способни — увери го десният двойник на писателя. — Можехме да приемем облика на Еди Дийн, ала сметнахме, че ще бъде прекалено болезнено за дамата.

— Имам чувството, че тая „дама“ е готова да се изчука и с въже, стига да го накара да остане изправено между краката й — отбеляза левият Стивън Кинг и се изхили.

— Абсолютно неуместно! — обади се най-накрая мъжът със сключените длани. Говореше с благия тон на арбитър на училищен диспут. Сузана почти очакваше да накаже Кинг Мръсната уста, изпращайки го за пет минути в килията за изтезания. Изобщо нямаше да възрази — и без това забележките му й напомняха за Еди.

Роланд обаче не обърна никакво внимание на второстепенните действия, които се разиграваха на сцената.

— Може ли всеки от вас да приеме различна форма? — обърна се той към Кинг Благата уста. Безногата жена чу как спътникът й преглъща звучно, преди да зададе въпроса си, и си даде сметка, че не беше единствената, която се мъчеше да се сдържи пред неустоимия аромат на храната в кошовете. — Може ли например един от вас да бъде сай Кинг, другият — сай Кенеди, а третият — сай Никсън?

— Добър въпрос — рече Кинг Благата уста.

— Тъп въпрос — подметна двойникът на писателя вляво. — Няма нищо общо с темата. Ама и аз съм един! Има ли изобщо екшън герой, който да не страда от дефицит на интелект?

— Принц Хамлет от Дания — обади се Кинг Арбитъра зад тях.

— Но тъй като е единственият, който ми идва наум за момента, навярно се отнася за изключението, което само потвърждава правилото.

Мръсната уста и Благата уста се обърнаха към него. Когато се увериха, че спътникът им няма какво да добави, отново се завъртяха към Роланд и Сузана.

— Тъй като всъщност представляваме едно същество — започна Благата уста — и възможностите ни са ограничени, отговорът е отрицателен. И тримата можем да сме Кенеди или Никсън, но…

— „Мармалад вчера, мармалад утре, но никога — мармалад днес92“ — заключи Сузана. Нямаше никаква представа защо се сети точно за това (още по- малко пък защо реши да го каже на глас), ала Кинг Арбитъра възкликна:

— Именно! — и й кимна почтително с глава.

— Да караме по-бързо! — процеди двойникът на Кинг отляво.

— Не мога да гледам тези предатели на Властелина на Аленото, без да повърна!

— Добре — каза спътникът му. — Макар че да ги наричаш „предатели“, ми се струва малко нечестно, особено ако прибавим и ка към уравнението. Понеже имената, с които сме се кръстили, ще бъдат непроизносими за вас…

— Като съперника на Супермен — господин Мксизптлък — подметна Мръсната уста.

— … можете да използвате онези, с които ни наричаше Изгубения (когото вие назовавате Пурпурния крал). Аз съм егото или азът, грубо казано, и съм Фиймало. Този до мен е Фумало. Той е нашето „то“ или подсъзнанието…

— Значи този зад вас трябва да е Файмало — прекъсна го Сузана. — Той вашият свръхаз ли е?

— Ох, просто брилянтно! — възкликна Фумало. — Хващам се на бас, че можеш дори да кажеш „суперего“, така че да не се римува с „ебе го“. — Той се наведе напред и я дари с всезнаеща усмивка. — Нали така, късокрака черна птицо от Ню Йорк?

— Не му обръщайте внимание — каза Фиймало. — Винаги се е чувствал застрашен от жените.

— Може ли да се каже, че вие сте съзнанието, подсъзнанието и суперегото на Стивън Кинг? — попита Сузана.

— Какъв добър въпрос! — Фиймало беше очарован.

— Какъв тъп въпрос! — Фумало беше отвратен. — Майка ти и баща ти имали ли са деца, Черна птицо?

— По-добре не се захващайте с мен, защото ще изкарам на бял свят Дета Уокър и ще ви затворя устата — спокойно заяви тъмнокожата жена.

В този момент Кинг Арбитъра отново благоволи да се намеси:

— Нямам нищо общо със сай Кинг, освен това, че си присвоих някои негови физически характеристики, и то за кратко. Прекрасно съзнавам, че това е цялото време, което можете да ми отделите. Ни най-малко не се интересувам от каузата ви и нямам никакво намерение да си тръгвам оттук, за да ви помагам, ала същевременно си давам сметка, че вие двамата до голяма степен сте отговорни за напускането на Изгубения. Той ме превърна в затворник и се отнасяше с мен като с дворцов шут — че даже и по-зле, сякаш му бях дресирана маймунка, — ето защо изобщо не съжалявам, че се махна от замъка. Ще ви помогна, стига да мога — поне мъничко, — но в никакъв случай няма да тръгна с вас. Наговорих ви това, „за да си изясним нещата“, както навярно би казал вашият покоен приятел Еди Дийн.

Сузана се опита да остане невъзмутима при тези думи, ала не можа. Болеше.

Както и преди Фиймало и Фумало се бяха обърнали към Файмало, докато говореше. Сега отново се завъртяха към Роланд и Сузана.

— Искреността е най-добрата политика — изрече почтително Фиймало. — Сервантес.

— Лъжците просперират — отвърна му Фумало с цинична усмивка. — Анонимен източник.

— Имаше времена, когато Изгубения ни караше да се разделяме на петима или дори седмина, и то не заради нещо друго, а защото знаеше, че боли — сподели десният двойник на Стивън Кинг. — Нямаше как да избягаме от замъка, защото го бе обградил със смъртоносни заграждения.

— Мислехме си, че ще ни убие, преди да си тръгне — каза Фумало без следа от предишния си цинизъм. На лицето му бе изписано вглъбеното и замислено изражение на човек, който си припомня бедствие, от което се е измъкнал на косъм.

Фиймало:

— Той наистина уби страшно много хора. Обезглави министър- председателя.

Фумало:

— Който страдаше от сифилис в напреднал стадий и изобщо не разбра какво се случва с него. Едно прасе в кланицата има по-голяма представа за това, което ще му се случи.

Фиймало:

— Накара целия кухненския персонал и всички прислужнички да се строят пред него…

Фумало:

— А те му бяха предани до смърт — всички, без изключение…

Фиймало:

— И ги накара да изгълтат отровата, която им даде. Можеше да ги убие и докато спят, ако толкова искаше смъртта им…

Фумало:

— Ала явно това не му е било достатъчно.

Фиймало:

— Отрова за плъхове. Те се давеха с големите кафяви парчета и умираха в гърчове пред него, докато той седеше на трона си…