Щом огънят пламна, мъжът отстъпи няколко крачки назад, падна на колене и сключи длани.
— Пак ли ще се молиш? — попита го безногата жена.
— Човек не може да забрави лесно нещата, които е научил в детството си — отвърна й той, затвори очи за няколко секунди, а сетне доближи събраните си ръце до устата си и ги целуна. Единствената дума, която го чу да казва, беше
СЕДЕМ
Изплетоха въжета от трева, също както бе направил и Мордред, и провесиха първия елен — водача на стадото, който Сузана бе обезглавила — за задните крака от по-ниските клони на върбата. Роланд разпори корема му с ножа си и извади червата, след което затършува из вътрешностите му и изтръгна два слузести червени органа, които жената взе за бъбреци.
— Това е за треска и кашлица — рече той и отхапа от единия, сякаш беше ябълка. На Сузана й се повдигна и тя се загледа в потока, докато нейният дин приемаше лекарството си. Когато най-накрая се осмели да се обърне, го видя да изрязва кръгчета около местата, където задните крака на животното се съединяваха с тялото му.
— По-добре ли си? — попита смутено тя.
— Ще бъда — увери я нейният дин. — Сега ми помогни да сваля кожата на този юнак. Първият ще ни трябва с козината, понеже ни е нужен съд за кашата. Сега гледай внимателно.
Той пъхна пръстите си под мястото, където кожата все още бе прилепнала към тялото благодарение на тънкия пласт мазнини и мускули, хвана я здраво и дръпна рязко. Кожата се отдели с лекота почти до средата на туловището му.
— Сега направи същото от другата страна, Сузана.
Да пъхне пръстите си под кожата се оказа единствената трудна част. Този път те дръпнаха заедно и когато я обелиха до предните крака, тя смътно наподобяваше риза. Роланд я сряза с ножа си, след което се зае да изкопае дупка в земята — не много близо до горящия огън, но пак под укритието на дърветата. Жената му помогна, наслаждавайки се на начина, по който потта се стичаше по лицето и тялото й. Ямата, която издълбаха, бе шейсетина сантиметра широка и четирийсетина — дълбока. Стрелеца я покри с кожата, отъпквайки я грижливо.
През този следобед одраха осемте други елена, които бяха убили. Беше важно да го направят колкото се може по-бързо, защото изсъхването на подкожния слой мазнина и мускули щеше да затрудни значително работата им. Стрелеца поддържаше огъня добре разпален, а Сузана периодично вадеше пепел и въглени от него, оставяше ги да изстинат достатъчно, за да не прогорят дупки в покритата с кожата яма, и ги изсипваше в изкопа. Към пет следобед гърбът и ръцете на тъмнокожата жена вече я боляха жестоко, но тя стисна зъби и продължи да работи. Лицето, вратът и ръцете на Роланд бяха почернели от саждите.
— Приличаш на актьор от някоя панаирджийска трупа, който трябва да играе негър — подметна тя. — Растъс Куун например.
— Кой е този?
— Посмешище на белите. Смяташ ли, че Мордред е някъде тук и ни наблюдава? — През целия ден тя бе нащрек за момчето-паяк.
— Не — каза Роланд, спирайки се да си отдъхне. Отметна косата от челото си, при което увеличи петната си с още едно. Изглеждаше като някой от каещите се на Пепелявата сряда98. — Мисля, че е отишъл на лов.
— Мордред е гладен — каза жената, а сетне добави: — Можеш да докоснеш съзнанието му, нали? Поне дотолкова, че да разбереш дали е тук или не.
Стрелеца се замисли над думите й, след което каза простичко:
— Аз съм му баща.
ОСЕМ
Когато се мръкна, вече разполагаха с огромна купчина еленови кожи и одрани, обезглавени туловища, които със сигурност щяха да почернеят от мухи при по-топло време. Този път си устроиха грандиозно угощение с цвърчащи пържоли от прясно еленско месо, ала въпреки кулинарните наслади Сузана не спираше да си мисли за Мордред, който навярно седеше нейде в тъмното и гризеше вечерята си сурова. Дори да имаше кибрит, момчето не беше глупаво — със сигурност знаеше, че ако стрелците видеха друг огън, щяха мигновено да го нападнат. А тогава… бум-бум-бум, сбогом, Спайдър-бой. Изведнъж Сузана осъзна, че изпитва състрадание към него, и си каза да внимава. Синът на Пурпурния крал едва ли щеше да прояви милосърдие към тях, ако му паднеха в лапичките.
Щом се нахраниха, Роланд избърса мазните си пръсти в ризата си и каза:
— Беше невероятно вкусно.
— Абсолютно прав си.
— Хайде сега да извадим мозъците. После ще спим.
— На смени ли? — повдигна вежди безногата жена.
— Защо не? Доколкото зная, мозъците яко ги е бъз от повече хора и затова ще ги вадим на смени.
За миг тя беше прекалено изненадана да чуе един от лафовете на Еди
от устата на Роланд, за да разбере, че Стрелеца се беше пошегувал. Доста дървено, но поне с добри намерения. Тя се засмя малко пресилено и каза:
— Много смешно, Роланд. Знаеш какво имах предвид.
Нейният дин кимна.
— Ще спим на смени и ще стоим на пост, да. Мисля, че така ще е най-добре.
Времето и еднообразната работа си казаха своето — беше видяла прекалено много намотани черва, за да се гнуси от някакви си мозъци. Разбиваха главите, а сетне използваха ножа на Роланд (острието му се беше изтъпило), за да отварят черепите. След като извадеха мозъците, ги отделяха грижливо настрана, сякаш бяха огромни сиви яйца. Когато и последният елен бе обезмозъчен, пръстите на Сузана бяха толкова разранени и подути, че едва можеше да ги сгъва.
— Лягай и спи — нареди й Стрелеца. — Аз ще поема първата смяна.
Тя не се възпротиви — знаеше, че пълният й корем и приятната топлина от огъня щяха да доведат съня съвсем скоро. Знаеше и нещо друго — че на другата сутрин щеше да е така схваната, че дори седенето щеше да е трудно и болезнено. Сега обаче изобщо не й пукаше за това. Бе преизпълнена с чувство на задоволство, което отчасти се дължеше на топлата храна, ала най-вече на усилната работа през деня и на усещането, че вече не се носеха по течението, а
Изведнъж си даде сметка, че наоколо е необичайно тихо. Не се чуваха никакви звуци освен фученето на вятъра, шепота на суграшицата (която очевидно отслабваше) и прашенето на благословения огън.
— Роланд?
Той я изгледа от мястото си до огъня, вдигнал въпросително вежди.
— Спрял си да кашляш.
Мъжът се усмихна и кимна. Усмивката му бе последното нещо, което видя, преди да затвори очите си, ала Еди беше този, когото сънува.
ДЕВЕТ
Останаха три дни в лагера до потока и през това време Сузана научи повече за изработването на облекла от естествена кожа, отколкото някога бе предполагала (и доста повече от онова, което всъщност й се искаше да знае).
