Тъмната кула

Това шибано копеле.

Това шибано вампирско копеле.

Ко скочи към него и го захапа за левия крак, точно над коляното.

— Двайсет и пет, шейсет и четири, деветнайсет, ха! — извика весело домакинът им и ритна рунтавелкото настрани, чевръст и подвижен като Фред Астер. Зверчето прелетя през помещението, удари се в отсрещната стена и събори табличката с надпис „ГОСПОД ДА БЛАГОСЛОВИ ДОМА НИ“. Джо отново се обърна към Роланд.

— Мисля си — започна той, — че на жените им трябва причина, за да правят секс. — Преобразеният старец стъпи с единия си крак върху гърдите на Стрелеца — също като ловец на едър дивеч с трофея си, помисли си тъмнокожата жена. — Докато на мъжете, от друга страна, им трябва само място! Дзън! — Очите му отново за малко да изскочат от черепа му. — Господ е дал на мъжете и мозък, и пишка, но количеството кръв в телата им стига само за едното или другото — никога и за двете едновре…

Той не чу нито приближаването й, нито как се изкатери върху креслото, за да застане на необходимата височина; беше погълнат от онова, което правеше. Сузана сключи ръце в юмрук, вдигна го до дясното си рамо и замахна силно, след което го стовари с цялата си сила върху главата на Джо. Ударът бе достатъчно мощен, за да го нокаутира, ала от сблъсъка с черепната кост ръцете й пламнаха от раздираща болка.

Домакинът им се олюля, разпери ръце за равновесие и се огледа недоумяващо. Горната му устна се надигна, оголвайки зъбите му — съвсем обикновени зъби, а и защо не? Той не беше от онези вампири, които се прехранват с кръв — в края на краищата това бе Емпатика. Лицето му обаче се променяше — потъмняваше, сгърчваше се и се превръщаше в нещо, което вече не бе човешко. Това бе лицето на безумен клоун.

— Ти — процеди той, ала преди да продума нещо друго, Ко отново се втурна към него. Този път нямаше нужда да използва зъбите си, понеже съществото пред Сузана се олюляваше. Ето защо рунтавелкото просто се шмугна под глезена му и Дондейл полетя надолу, а ругатните му секнаха в мига, в който главата му се удари в пода. Навярно щеше да изгуби съзнание, ако чергата, покриваща дървените дъски, не беше притъпила удара. Вместо това обаче той веднага седна, оглеждайки се замаяно наоколо.

Тъмнокожата жена коленичи до Стрелеца, който също се опитваше да се изправи, макар и не особено успешно. Тя сграбчи ръкохватката на револвера му, ала мъжът я хвана за китката, преди да е успяла да го измъкне. Инстинкт, разбира се — трябваше да го предвиди, — но това не й попречи да почувства внезапен прилив на паника, когато сянката на Дондейл се извиси над тях.

— Мръсна кучко, сега ще те науча да не прекъсваш друг път шоумен, когато изнася предст…

— Роланд, пусни го! — изкрещя жената и Стрелеца се подчини.

Преобразеният старец се хвърли към нея, възнамерявайки да изблъска оръжието, ала тя бе по-бърза от него. Сузана се претъркули настрани и вместо върху нея, Дондейл падна върху Роланд. В същия миг нейният дин изхъхри измъчено, изгубвайки и последните глътки въздух, които бе успял да си поеме. Като дишаше трескаво, тя се надигна на една ръка и насочи револвера към съществото, под чиито дрехи бе започнала някаква ужасна метаморфоза. Дондейл вдигна ръце във въздуха, ала в тях нямаше никакво оръжие — естествено, нали не убиваше с тях. Междувременно чертите на лицето му бяха започнали да се сливат в едно цяло, превръщайки се в нещо като белези върху животинска кожа или черупка на насекомо.

— Спри! — изпищя създанието с глас, наподобяващ бръмчене на цикада. — Искам да ти кажа онзи виц за архиепископа и хористката!

— Чувала съм го — отвърна Сузана и го простреля два пъти. Куршумите се забиха в черепа му малко над мястото, където се намираше дясното му око, и потънаха в мозъка му.

ДВЕ

Роланд се мъчеше да се изправи на крака. Косата му бе залепнала за подутото му лице. Тъмнокожата жена се опита да го хване за ръката, ала той залитна и я повлече със себе си към входната врата на къщичката, която вече изглеждаше мрачна и неприветлива на Сузана. Тя забеляза останките от храна върху чергата и голямото влажно петно върху стената. Дали тези неща бяха тук и преди? И, всемогъщи Боже в небесата, какво ли всъщност бяха яли на вечеря? Тя реши, че не иска да знае, стига да не й станеше лошо. Стига да не беше отровно.

Роланд от Гилеад бутна вратата. Вятърът я изтръгна от ръцете му и я блъсна с всичка сила във външната стена на постройката. Стрелеца направи две крачки в бушуващата виелица, след което се наведе, подпрял длани на коленете си, и повърна. Спътницата му видя как вятърът моментално поде струята и я отнесе нейде в мрака. Когато нейният дин се върна, ризата и половината му лице бяха покрити със сняг. В къщурката бе ужасно горещо; това бе поредното нещо, което триковете на Дондейл бяха скрили от тях. Сузана забеляза стария терморегулатор, закачен на стената — марка „Ханиуел“, не много по-различен от този в нейния нюйоркски апартамент — и се приближи до него. Бе настроен да поддържа температура от двайсет и седем градуса. Жената го нагласи на двайсет градуса, след което се обърна да огледа помещението. Камината се оказа два пъти по-малка в сравнение с първоначалното й впечатление, ала бе натъпкана с толкова много дърва, че бумтеше като стоманолеярна. В момента не можеше да направи нищо по този въпрос, ала ако не го захранваха с допълнително гориво, огънят постепенно щеше да утихне.

Мъртвото същество на пода бе излязло наполовина от дрехите си. Приличаше на огромна хлебарка с уродливи крайници — подобия на човешки ръце и крака, — които стърчаха от ръкавите на ризата и крачолите на дънките. Гърбът на ризата се беше разкъсал по средата и онова, което се виждаше в прореза, бе нещо като лъскава черупка, върху чиято повърхност сякаш бяха отпечатани рудиментарни човешки черти. Сузана не вярваше, че може да има нещо по-отвратително от Мордред в паякообразния му облик, ала тази твар определено го задминаваше. Слава Богу, че беше мъртва.

Спретнатата, добре осветена къщурка — която сякаш бе излязла от някоя приказка, — сега представляваше сумрачна и задимена селска колиба. Електрическите лампи не бяха изчезнали, но изглеждаха стари и захабени от употреба също като в някой долнопробен хотел. Килимчето бе лекьосано и почерняло от мръсотия, а на места беше толкова разнищено, сякаш някой го беше дъвкал.

— Роланд, добре ли си?

Стрелеца я погледна, след което бавно пристъпи към нея и падна на колене. За момент Сузана си помисли, че му е прилошало и се разтревожи не на шега, ала щом осъзна истинската причина за поведението му, се обезпокои още повече.

— Стрелецо, бях омаян — каза мъжът с дрезгав, треперещ глас. — Бях заслепен като дете и моля за прошка.

— Роланд, кво си мислиш, че прайш? Я ста’ай! — Това беше Дета, която винаги излизаше на преден план, когато Сузана се чувстваше притеснена. „Цяло чудо е, че не казах «Я ста’ай, духач смотан!»“, помисли си тъмнокожата жена и трябваше да потисне истеричния смях, който я бе напушил. Стрелеца едва ли щеше да я разбере.

— Моля за извинение — повтори Роланд, без да я поглежда.

Тя затърси в съзнанието си думите, които трябваше да каже, и въздъхна облекчено, когато ги откри. Не можеше да го гледа коленичил така.

— Стани, стрелецо, давам ти прошка на драго сърце. — Замлъкна за момент, след което добави: — Ако спася живота ти още девет пъти, може и да станем квит.

— Доброто ти сърце ме кара да се срамувам от моето — рече нейният дин и се изправи на крака. Ужасният пурпурен цвят избледняваше от лицето му. Той погледна нещото на килима — гротескно- уродливата му сянка потрепваше върху отсрещната стена, — а сетне огледа схлупеното помещение с мъждукащите електрически крушки.

— Не се притеснявай за храната — рече Стрелеца, сякаш бе прочел мислите й и бе съзрял най-големия й страх. — Той никога не би отровил това, което възнамерява да… изяде.

Сузана му подаде револвера с дръжката напред. Мъжът го пое и презареди двете празни гнезда, преди да го напъха обратно в кобура си. Вратата на къщичката продължаваше да зее отворена и вятърът навяваше сняг. В антрето, където висяха самоделните им кожени палта, вече се бе образувала неголяма