пламтеше разполовената от мълнията ела. Мъжът на Сузана усети мириса на смола и чу пращенето на горящата дървесина. Почти се бяха приближили до източника на сиянието. Еди успя да зърне езерото Кезар отвъд него, след което някаква огромна сила го сграбчи и го захвърли през студения дъжд към ослепителния блясък. Пред погледа му проблеснаха за миг очертанията на врата; тогава младият стрелец стисна с удвоена сила ръката на своя дин и затвори очи. Покритата с опадали листа земя изчезна под краката му и двамата с Роланд полетяха.
Седма глава
Събиране
ЕДНО
Флахърти стоеше пред вратата „Ню Йорк / Федик“ и я блъскаше като обезумял. Повърхността й бе набраздена от няколко изстрела, но както и преди тя си оставаше непреодолима бариера за преследвачите, въпреки че дрисливото хлапе явно бе успяло да я премине по някакъв начин. Ламла стоеше близо до него и чакаше гневът на предводителя да се уталожи, а останалите членове на потерята също чакаха, без да смеят да гъкнат.
Най-накрая ударите, с които Флахърти обсипваше вратата, започнаха да намаляват интензивността си. Той нанесе последния и Ламла потръпна, когато видя кръвта, капеща от кокалчетата на юмруците му.
— Гагво? — попита Флахърти, като видя гримасата му. — Гагво има? Изгаж неждо да ми гажеш ли?
На човекоподобния хермелин изобщо не му пукаше за белите кръгове около очите на Флахърти и алените рози, разцъфнали на бузите му. За липсата на какъвто и да било интерес към тях помагаше и обстоятелството, че ръката на предводителя се бе приближила на опасно разстояние от автоматичния глок, висящ в кобур под мишницата му.
— Не — каза той. — Не, сай.
— Давай, гажи гагводо мизлиж, не зе здезнявай — настоя Флахърти. Той се опита да се усмихне, ала вместо това се ухили грозно, а блесналият му взор му придаваше вид на безумец. Тихичко, без да издадат и звук, останалите се отдръпнаха на почтително разстояние.
— Зигурно взичги изгаде да ми гажеде неждо; заждо не започнеж ди, друже? Да, избузнах го! Хайде, очаквам гридигада ди!
Той се огледа наоколо, за да види дали някой от останалите би се застъпил за него, след което каза:
— Флахърти, ако съм те засегнал по някакъв начин, съжа…
— О, да,
Въздухът край тях внезапно потрепери, като че ли коридорът изведнъж си бе поел въздух. Косата на Флахърти и козината на Ламла се разрошиха. Преследвачите на Джейк тъкмо понечиха да се обърнат, когато един от тях — вампир на име Албрехт, — изкрещя пронизително и побягна, при което Флахърти видя двамата непознати мъже, чиито дънки, ботуши и ризи тъмнееха от дъждовните капки. В краката им лежаха прашни торби, а на хълбоците им висяха револвери. Предводителят на преследвачите зърна ръкохватките от сандалово дърво в секундата преди по-младият да извади оръжието си от кобура с мълниеносно движение и веднага разбра защо вампирът беше побягнал. Флахърти добре знаеше кои носеха подобни револвери.
Младият стреля само веднъж и русата коса на Албрехт се издигна нагоре, сякаш разрошена от невидима ръка, след което той залитна напред, а тялото му се стопи във въздуха, изоставяйки дрехите му.
— Хайл, роби на Краля — изрече по-възрастният от двамата. Тонът му бе спокоен и непринуден, сякаш водеше съвсем обикновен разговор. Флахърти, чиито юмруци продължаваха да кървят след неуспешните му опити да разбие вратата, през която бе избягал сополанкото, нещо не можеше да се ориентира в ситуацията. Ако това бе наистина Роланд от Гилеад, както по всяка вероятност беше, то как, по дяволите, беше успял да се озове тук, че и да ги изненада в тила им?
Студените сини очи на Стрелеца ги изгледаха преценяващо.
— Кой в това жалко стадо се нарича дин? Ще ни окаже ли той честта да пристъпи напред, или не? Не? — Хладният му взор продължаваше да се плъзга по лицата им, а лявата му ръка се отдалечи от ръкохватката на револвера и се доближи до ъгълчето на устата му, където бе разцъфнала саркастична усмивка. — Не? Много лошо. За мое съжаление явно в края на краищата се оказахте страхливци. Можете да убиете свещеник и да преследвате дете, но не смеете да се изправите лице в лице с един мъж. Вие сте страхливци и синове на страх…
Флахърти направи крачка напред. Пръстите на кървящата му дясна ръка докосваха дръжката на пистолета, който висеше под лявата му подмишница.
— Едо ме, Роланд, зин на Здивън.
— О, значи знаеш името ми!
— Да, дозедих зе за имедо ди од лицедо ди, а бознах лицедо ди заради усдада ди. Зъждада узда гадо на майга ди, гоядо е духала з гев на Джон Варзън, дордедо дой излее земе…
Предводителят на преследвачите извади пистолета си, докато говореше — гангстерски трик, който без съмнение бе упражнявал и използвал неведнъж. Ала въпреки че се гордееше с бързината си и левият показалец на Стрелеца продължаваше да се намира до устата му, Роланд с лекота го изпревари и първият му куршум попадна между устните на главатаря на отряда. Предните му зъби и челюстта му се разлетяха на парчета, част от които Флахърти погълна ведно с последния си дъх. Вторият изстрел проби челото му точно между веждите и водачът на потерята бе запратен към вратата „Ню Йорк / Федик“, а глокът му, чийто спусък така и не успя да натисне, падна на пода, където гръмна от само себе си.
Останалите извадиха оръжията си секунди по-късно. Еди застреля шестима — бе успял да смени патрона, с който бе повалил Албрехт — а когато отново му се наложи да презареди, се изтегли зад своя дин, както той самият го беше научил. Роланд пое щафетата и елиминира още петима, след което отстъпи зад Еди, който довърши останалите… с изключение на един.
Ламла бе достатъчно умен, за да не се опитва да стреля по двамата мъже, ето защо бе останал жив. Той вдигна гладките си, завършващи с космати пръсти, длани във въздуха. Пистолетът му си стоеше в кобура.
— Ще ме пощадиш ли, стрелецо, ако ти обещая да не воювам вече с теб?
— Не — отвърна Роланд и запъна петлето на револвера си.
— Бъди проклет тогава, чари-ка — каза тахийнът и Стрелеца натисна спусъка, а Ламла от Галий се строполи мъртъв на пода.
ДВЕ
Преследвачите на Джейк лежаха на земята като купчина дървени трупи — трупът на Ламла беше най- отпред, проснат по очи на пода. Нито един от тях не бе имал възможността да стреля. Облицованият с плочки коридор вонеше на барут, а във въздуха се кълбеше синкав дим. После се включиха пречистващите устройства — от стените се разнесе бръмчене и скоро стрелците почувстваха течението, тласкащо дима към вентилационните решетки.
Еди презареди револвера си — своя револвер, както му бяха казали — и го напъха отново в кобура. После се приближи до мъртъвците и небрежно отмести четирима от тях, за да се добере до вратата.
— Сузана! Сюз, там ли си?
Дали някои от нас — освен в сънищата — наистина очакват, че отново ще видят най-скъпия човек, дори когато той ни оставя само за минути, и то за да свърши някоя най-обикновена работа? Едва ли. Всеки път, когато любимият изчезва от погледа ни, в дълбините на сърцето си ние го смятаме за мъртъв. След като вече сме получили толкова много, разсъждаваме обикновено ние, как изобщо можем да очакваме, че няма да ни низвергнат от рая също като Луцифер заради въпиющата дързост на нашата любов?
