Тъмната кула

(този път за последно):

— Попитах Трампас за името на този магически човек и той ми каза:

„Не го знам, Тед, но мога да ти кажа със сигурност, че в него вече не е останала никаква магия, защото той е спрял да върши предопределеното за него от ка. Както стоят нещата в момента, Ка на Деветнайсет (ка на неговия свят) и Ка на Деветдесет и девет (ка на нашия свят) ще се съберат, довеждайки до…“

Ала това бе всичко. Лентата бе свършила.

ОСЕМНАЙСЕТ

Празната ролка продължи да се върти, издавайки плющящ звук, до момента, в който Еди не се наведе напред и не натисна бутона „STOP“.

— Мамка му! — изруга под нос.

— Тъкмо когато стана интересно — каза Джейк. — И пак тези числа… Деветнайсет… и деветдесет и девет. — Той замълча, след което ги произнесе слято: — Деветнайсет-деветдесет-и-девет. Едно-девет- девет-девет. Хей! — изведнъж възкликна момчето. — Получава се година — 1999. Ключовата година за ключовия свят. Където отиде Мия, за да роди бебето си. Където е Черната тринайсетица.

— Ключова година, Ключов свят — повтори замислено Сузана. Тя извади последната ролка от магнетофона, вдигна я към газените фенери и се вгледа в нея за момент, след което я прибра в кутията. — Където времето винаги тече в една посока. Както и трябва да прави.

— Ган е създал времето — рече Роланд. — Така казват древните легенди. Ган се надигнал от пустотата — според някои предания от морето, ала всички са единодушни, че става въпрос за Първоначалието — и сътворил света. Сетне го побутнал с пръст и го завъртял — така се появило времето.

В този миг всички усетиха нагнетената атмосфера в пещерата — нещо се задаваше, някакво откровение, съдбоносно и назряло като издутия корем на Мия в края на бременността й. Деветнайсет. Деветдесет и девет. Бяха преследвани от тези числа. Появяваха се навсякъде. Бяха ги зървали в небето, бяха ги виждали изписани върху огради, бяха ги чували в сънищата си.

Ко погледна нагоре, наострил ушички.

— Когато Мия напусна хотелската стая, в която бяхме, за да отиде в „Дикси Пиг“ — номерът беше „1919“ между другото, — изпаднах в нещо като транс. Имах видения… сънувах, че съм в затвора… а отнякъде се чуваше телевизор и говорителите обявяваха, че този, този и този са умрели…

— Да, каза ни — рече Еди. Жена му рязко поклати глава.

— Да, но не ви казах всичко. Защото някои неща нямаха абсолютно никакъв смисъл. Като това за малкия син на Кенеди например — ясно чух как Дейв Гароуей казва, че малкият Джон-Джон, който бе отдал чест пред ковчега на баща си при траурната процесия, е мъртъв. Не ви го казах, понеже ми звучеше като пълен абсурд. Джейк, Еди, случайно малкият Джон-Джон Кенеди да е умирал в някое от вашите кога?

Те поклатиха глави. Джейк дори не можеше да се сети за кого говори тъмнокожата жена.

— Но е умрял — продължи Сузана. — В Ключовия свят, и то дълго след нашите кога. Бас държа, че е било през деветдесет и девета. Тогава умира синът на последния стрелец, О, Дискордия. Сега си мисля, че онова, което чух тогава, звучеше като страница с некролози от „Тайм Травълърс Уикли“51. Най-различни кога бяха смесени наведнъж. Джон-Джон Кенеди, после Стивън Кинг. Никога не бях чувала за него, но Дейвид Бринкли каза, че е написал „Сейлъмс Лот“. Това е книгата, в която се разказва за татко Калахан, нали?

Роланд и Еди кимнаха.

— Татко Калахан ни разказа историята си.

— Да — кимна Джейк, — но какво…

Ала жената го прекъсна. Погледът й беше замъглен и отнесен, а очите й сякаш се намираха на милиметър от разбулването на мистерията.

— А после при Ка-тета на Деветнайсетицата се появява Тед Бротиган и разказва своята история… Вижте! — изведнъж извика тя. — Вижте брояча на магнетофона!

Всички се наведоха към стария „Воленсак“. Цифрите в малките прозорчета показваха следното:

1999.

— Мисля, че Кинг може да е написал и историята на Тед — рече Сузана. — Иска ли някой да опита да отгатне през коя година тази история се е появила — или ще се появи — в Ключовия свят?

— През 1999 — промърмори Джейк. — Но не тази част, която чухме. Това, което не можахме да чуем. Приключението на Тед в Кънектикът.

— И вие сте се запознали с него — рече Сузана, поглеждайки към Роланд и Еди. — Запознали сте се със Стивън Кинг.

И двамата кимнаха.

— Той е създал Отеца, създал е Бротиган, създал е и нас — промълви тъмнокожата жена, сякаш на себе си, след което поклати глава. — Не. „Всичко на света служи на Лъча“. Той… той ни е спомогнал.

— Да — рече Еди. — Да, точно така.

— В съня си бях в някаква килия — рече тя. — Облечена с дрехите, които носех, когато ме арестуваха. И Дейвид Бринкли каза, че Стивън Кинг е мъртъв, о, Дискордия — нещо подобно. Бринкли каза, че бил… — Сузана млъкна, а лицето й се намръщи. Мислеше да помоли Роланд да я хипнотизира, за да извади всичките й спомени за съня от подсъзнанието й, ала май не беше необходимо. — Та Дейвид Бринкли каза, че Кинг бил блъснат от микробус, докато се разхождал недалеч от дома си в Ловъл, Мейн.

Еди потрепери. Роланд се приведе напред, очите му горяха.

— Сигурна ли си?

Тъмнокожата жена кимна.

— Той е купил къщата на Търтълбек Лейн! — изрева Стрелеца и сграбчи ризата на Еди. Младият мъж сякаш изобщо не забеляза. — Разбира се, че я е купил! Ка пее и вятърът вее! Придвижил се е малко по-нататък по Пътя на Лъча и е купил къщата, където е изтъняването! Където видяхме пришълците! Където говорихме с Джон Кълъм и после преминахме през портала! Съмняваш ли се? Има ли дори зрънце на съмнение в твоята душа?

Младият мъж поклати глава. Естествено, че не се съмняваше. Нещо повече — беше абсолютно сигурен в това. То бе прозвъннало в съзнанието му като камбанката на някои от онези панаирджийски атракциони, служещи за измерване на силата по панаирите. Когато човек стовареше чука с достатъчно голяма сила, за да изстреля оловната тежест до върха на пилона, получаваше кукла „Кюпи“52 за награда… Дали ставаше така само защото Стивън Кинг бе решил така? Защото идваше от някакъв свят, където Ган бе положил началото на времето, използвайки свещения Си пръст? Защото ако Кинг каже „Кюпи“, всички ще кажем „Кюпи“, че и „благодаря, сай“ на всичкото отгоре? Ами ако на този Стивън Кинг му хрумнеше наградата за дрънването на камбанката да бъде кукла „Клупи“, щяха ли да кажат „Клупи“? Най-вероятно да, помисли си Еди. Щом Ко-Оп Сити се намираше в Бруклин, значи отговорът щеше да е „да“.

— Дейвид Бринкли каза, че Кинг е бил на петдесет и две години — отново се обади Сузана. — Вие, момчета, сте го срещнали, така че на вас се пада да прецените — възможно ли е да е на петдесет и две през деветдесет и девета?

— Можеш да заложиш девствеността си — отвърна мрачно Руди и изгледа навъсено Роланд. — И тъй като тази шибана деветнайсетима ни залива отвсякъде, вижте колко са буквите в Тед Стивънс Бротиган! Обзалагам се, че нещата не се изчерпват само с годината. Деветнайсет…