Ако тя случайно погледнеше през прозореца, докато той колеше тия прасета, можеше да възникнат усложнения. Но вече беше почти дванадесет, така че тя и бебетата или спяха, или се готвеха да си легнат. Каквото и да станеше Старк вярваше, че всичко ще мине добре.
Всъщност беше абсолютно сигурен.
За любовта няма прегради.
3.
Чатертън вдигна крак, за да изгаси цигарата в подметката на обувката си. Възнамеряваше после да изхвърли угарката в пепелника в колата. Щатската полиция на Мейн не си позволяваше да замърсява частните пътища на своите данъкоплатци. Когато вдигна поглед, видя мъжа с одраната на лицето кожа да тътри крака по алеята. Мъжът бавно махаше с ръка за помощ към Чатертън и Джак Едингс. Другата му ръка беше свита зад гърба и изглеждаше като да е счупена.
Чатертън за малко да получи удар.
— Джак! — изкрещя той и Едингс се обърна и зяпна.
— помогнете ми… — каза дрезгаво обезобразеният. Чатертън и Едингс се втурнаха към него.
Ако бяха останали живи, щяха да разкажат на колегите си какво си бяха помислили в този момент. Този човек или бе катастрофирал, или бе обгорен от взрива на газ, или може би бе попаднал в някоя от ония жестоки селскостопански машини, които от време на време решават да заклещят и накълцат собствениците си със своите шипове, остриета или жестоко въртящи се спици.
Можеха да разкажат за това на колегите си, но в онзи момент те всъщност не мислеха за нищо. Ужасът бе изтрил всяка мисъл от съзнанието им. Лявата половина от лицето на мъжа направо кипеше, сякаш след като кожата бе свалена, някой бе полял оголеното месо със силно концентрирана карболова киселина. Някаква лепкава, невъобразима течност се стичаше по изпъкналите места и по черните пукнатини, а на места се разливаше като придошла река на отвратителни струи.
Те не мислеха. Просто реагираха.
Това му беше хубавото на номера с белия бастун.
— помогнете ми…
Старк уж се препъна и политна напред. Чатертън извика нещо неразбираемо на колегата си и протегна ръка, за да задържи ранения мъж преди да се е строполил. Старк хвана в примка врата на полицая с дясната си ръка, а лявата протегна нагоре. В нея беше изненадата: сгъваем бръснач със седефена дръжка. Острието блесна ослепително във влажния въздух. Старк замахна и го заби в дясното око на Чатертън. Чу се ясно изпукване. Чатертън изкрещя и притисна ръка към лицето си. Старк го сграбчи за косата, издърпа главата му назад и преряза гърлото му. Кръвта бликна от мускулестия му врат като червен гейзер. Всичко това отне само четири секунди.
— Какво? — попита Едингс тихо, с неуместно натъртване. Той стоеше, като ударен с мокър парцал на около две стъпки зад Чатертън и Старк. — Какво?
Едната му ръка висеше току до приклада на револвера му, но и с един бегъл поглед само Старк се увери, че тоя не знаеше, че пистолетът му е под ръка, точно както не знаеше и колко е населението на Мозамбик. Очите на Едингс щяха да изхвръкнат от орбитите си. Не разбираше кой стои пред него и чия беше кръвта. „Не, не е така — помисли си Старк. — Той видя как прерязах гърлото на другото ченге, но мисли, че кръвта е моя защото половината от кожата на лицето ми липсва. Но не е и точно така. Кръвта трябва да е моя, защото те двамата са полицаи. А полицаите са винаги героите във филмите.“
— Я, подръж за малко, ако можеш? — каза Старк и блъсна полумъртвото тяло на Чатертън върху Едингс.
Едингс нададе пронизителен писък. Опита се да отстъпи встрани, но беше късно. Стокилограмовият, умиращ бик Том Чатертън се стовари върху него и Едингс политна назад към колата. Гореща кръв се стече върху извърнатото му нагоре лице като вода от счупен душ. Той изкрещя и отблъсна тялото. То се завъртя бавно и с последни сили Чатертън посегна слепешката към колата. Лявата му ръка се удари в покрива на колата и остави размазана, кървава следа. С дясната ръка хвана антената и я прекърши. Падна на асфалта, държейки отчупената антена пред единственото си око. Приличаше на учен хванал особено рядък екземпляр, който не би захвърлил дори и при най-екстремни условия.
Едингс видя размазания образ на обезобразения, който се приближаваше към него приведен и се опита да отстъпи. Блъсна се в колата.
Старк замахна нагоре, разпори бежовия униформен панталон на Едингс при чатала и разцепи мъдната торбичка. Бръсначът се плъзна обратно нагоре сякаш плътта бе масло. Тестикулите на Едингс, изневиделица освободени от торбичката, увиснаха към вътрешната страна на бедрата му като тежките пискюли на усуканите шнурове на завеси. Кръвта напои плата покрай ципа. За момент Едингс имаше чувството, че някой е изпуснал сладолед върху топките му… но после го връхлетя пареща и хапеща болка. Той изкрещя.
Старк замахна с дяволска бързина към врата на Едингс, но Едингс някак си успя да вдигне ръка и бръсначът само разцепи на две дланта му. Едингс се опита да се извърти наляво и така откри дясната страна на врата си.
Голото, бледосребристо на замъглената дневна светлина острие отново изсвистя във въздуха и този път попадна точно в целта. Едингс падна на колене, с ръце между краката. Бежовият му панталон бе почервенял от кръв чак до коленете. Главата му клюмна напред и сега той приличаше на човек принесен в жертва на езическите богове.
— Приятен ден, мръснико — рече Старк, сякаш слагаше край на разговора им. Наведе се над Едингс, хвана косата му, изви главата му назад, откривайки шията му за последния удар.
4.
Старк отвори задната врата на колата, хвана Едингс за яката на ризата му и за окървавения панталон и го метна вътре като торба картофи. После направи същото и с Чатертън, който сигурно тежеше към сто и петнадесет килограма заедно със служебния колан и с пистолета. Но Старк го вдигна сякаш бе перце. Затръшна вратата и погледна с нетърпеливо любопитство към къщата.
От нея не идваше никакъв звук. Чуваха се единствено щурците във високата трева до пътя и тихото „фъш-фъш“ от въртенето на пръскачките. Към тези звуци сега се прибави и шума от приближаващ се камион с цистерна. Премина с тътен с шестдесет мили в час. Старк се сепна, наведе се до колата, когато видя, че камионът намалява скорост и стоповете му светнаха за секунда. Той се изхили, когато камионът отново засили и се скри зад следващия хълм. Шофьорът явно бе забелязал полицейската кола паркирана до шосето, бе видял с каква скорост кара и си бе помислил, че има скрит радар. Съвсем естествено. Беше се разтревожил излишно. Този радар бе престанал да работи завинаги.
Имаше доста кръв по алеята, ала локвата кръв върху асфалта приличаше на разлята вода… стига да не се приближеше някой съвсем близо до нея. Така, че това беше добре. А дори и да не беше, нямаше какво да се прави.
Старк сгъна бръснача, стисна го в лепкавата си ръка и отиде до предния вход. Не видя нито мъртвите врабчета на земята, нито пък живите, накацали по покрива на къщата и по ябълковото дърво до гаража, които го наблюдаваха безшумно.
След около една-две минути Лиз Бомънт слезе долу, все още сънена, за да отвори вратата.
Тя не изпищя. Писъкът спря в гърлото й. Когато отвори вратата, лицето без кожа срещу нея, спря дъха й, замрази го, сподави вика й, зарови го жив. За разлика от Тад, тя не помнеше някога да е сънувала Джордж Старк, но може и да е имало такива сънища дълбоко в необятното й подсъзнание, защото това ужасяващо, едновременно ухилено и гневно лице, бе нещо очаквано.
— Хей маце, искаш ли да си купиш пиленце? — попита Старк през мрежестата врата. Захили се, откривайки зъбите си. Макар да бяха много, повечето от тях вече бяха мъртви. Очите зад очилата приличаха на две големи, черни дупки. Нещо лепкаво се стичаше по бузите и брадата му и капеше върху предпазната жилетка, в която бе облечен.
Тя се опита със закъснение да затвори вратата. Старк разкъса с юмрук мрежата и с трясък отвори
