под невъзможен ъгъл и повърна върху снимката с пушещия папагал.
Мариел не забелязваше нищо. Повлече се към очевидно потресения от ужас ветеринар, протегнала здравата си ръка, като хриптеше:
— Искам инжекция, и то
Сетне се свлече на колене. Главата й се сведе и сякаш увисна, но с нечовешко усилие тя отново вдигна брадичка. Пронизителният й поглед за миг срещна очите на Стив.
— Ти пък кой си, мамка ти? — изрече тя с ясен, съвършено разбираем глас и падна по очи. Главата й се намери на сантиметри от петите на Питър — мъжът, който бе изгубил съпругата си. „Джаксън — изведнъж се сети Стив. — Фамилията му беше Джаксън.“ — Питър Джаксън все още стоеше срещу стената, отчаяно заровил пръсти в косата си. — „Ако отстъпи само крачка назад, ще се спъне в нея.“
— Мама мия! — изумено възкликна ченгето. После сведе поглед и установи, че продължава да стиска ръката на жената. Запъти се сковано към кухнята, протегнал ръце. Шумът от дъждовните капки отекваше в ушите на Стив.
— Хайде — подкани ги старецът, сякаш събуждайки се от унес. — Още не сме свършили. Сложи колана на рамото и, синко. С катарамата към гърдите. Имаш ли достатъчно кураж?
— Сигурно — отвърна Стив, но си отдъхна, когато Синтия — момичето от магазина — взе колана и коленичи до припадналата жена.
II действие: Сцената постепенно се осветява.
На преден план, както винаги, изпъква огромен екран. Пред него на подвижна платформа стои ПОЛКОВНИК ХЕНРИ, а на лицето му е изписано сериозно, тревожно изражение. На извитата като подкова маса в залата за кризисни съвещания седят останалите от екипа — СНЕЙК ХЪНТЪР, БАУНТИ, МАЙОР ПАЙК, РУТИ И КАСИ.
На екрана се вижда КОСМИЧЕСКА ПАНОРАМА. В далечината се забелязва Земята — синьо-зелена на цвят, не по-голяма от монета. На пръв поглед всичко изглежда спокойно.
СНЕЙК ХЪНТЪР (с обичайното презрение): И какво толкова? Не виждам нищо необичайно… Какво, по…??!!
Изведнъж на екрана изниква силовият коридор и го изпълва почти целия, закривайки всички звезди от двете си страни. Напомня на пристигането на кораба на Дарт Вейдър В първа серия на „Междузвездни войни“ — с една дума изглежда страховит.
КОРИДОРЪТ се състои от две дълаи метални плочи, осеяни с квадратни издатъии, разположени през равни интервали. ТОЙ БРЪМЧИ ЗАСТРАШИТЕЛНО, а между квадратните издатъци с пукот ПРЕСКАЧАТ СИНИ ИСКРИ.
КАСИ СТАЙЛС затаява дъх и с ужас се валежда в екрана. ПОЛКОВНИК ХЕНРИ натиска някакво копче на дистаниионното управление и екранът ЗАСТИВА. Земята все още се вижда, но сеаа е заклещена между двете плочи на силовия коридор, сякаш е уловена в смъртоносна ЕЛЕКТРИЧЕСКА МРЕЖА!
ПОЛКОВНИК ХЕНРИ (към СНЕЙК ХЪНТЪР): Ето какво! Силовият коридор — дело на отдавна изчезнала извънземна иивилизаиия! Сее разруха… и се е насочил право към Земята!
КАСИ (потресена): О, Боже!
ПОЛКОВНИК ХЕНРИ: Спокойно, КАСИ — засега е на повече от сто и петдесет хиляди светлинни години оттук. Едва ли обсегът му на действие е толкова голям.
МАЙОР ПАЙК: Да, но с каква скорост се движи?
ПОЛКОВНИК ХЕНРИ: Там е работата. Да приемем, че ако не разрешим този проблем в следващите седемдесет и два часа, ще се наложи да отпишете плановете си за уикенда.
РУТИ: Руут-руут-руут-руут!
СНЕЙК ХЪНТЪР: Млъквай, РУТИ.
(към ПОЛКОВНИК ХЕНРИ): А ние как смятаме да действаме?
Платформата издига ПОЛКОВНИК ХЕНРИ малко по-нагоре и той очертава с маркер няколко квадратни издатъка във вътрешността на коридора.
ПОЛКОВНИК ХЕНРИ: Според сателитните телеметри съоръжението е дълго повече от триста и двайсет хиляди километра и над осемдесет хиляди километра широко — коридор на смъртта, където никое живо създание не би оцеляло! Но може би все пак има някакъв дефект! Тези квадратни издатини ми приличат на енергийни генератори. Ако можехме някак да ги избием…
БАУНТИ: Атака с „ПАУЪР УЕГЪНС“, така ли, шефе?
Сериозното, мрачно лице на ПОЛКОВНИК ХЕНРИ на преден план.
ПОЛКОВНИК ХЕНРИ: Няма друг шанс.
СНЕЙК ХЪНТЪР: Нападение в открит космос? Да не свършим в онази машинария!
РУТИ: Руут-руут-руут-руут!
ВСИЧКИ: Млъквай, РУТИ!
ПОЛКОВНИК ХЕНРИ и КАСИ СТАЙЛС вървят напред, а останалите ги следват. РУТИ, както обикновено, се влачи най-отзад.
ПОЛКОВНИК ХЕНРИ: Разтревожена си, малка моя.
КАСИ: Разбира се, че съм разтревожена ! СНЕЙК ХЪНТЪР е прав! Нашите
коли не са проектирани да издържат полет в открит космос!
ПОЛКОВНИК ХЕНРИ: Но това не е всичко.
КАСИ: Понякога мразя телепатичните ти способности, Ханк.
ПОЛКОВНИК ХЕНРИ: Хайде… казвай.
КАСИ: Тези неща във вътрешността на коридора никак не ми харесват. Ами ако не са енергийни генератори?
ПОЛКОВНИК ХЕНРИ: А какво друго биха могли да бъдат?
Достигат до плъзгащата врата към хангара с микробусите. ПОЛКОВНИК ХЕНРИ поставя длан на специално очертаното място и вратата се плъзва нааоре.
КАСИ: Не зная, но…
Широко облещена, КАСИ ужасена затаява дъх! ПОЛКОВНИК ХЕНРИ се намръщва и обгръща раменете й с ръка. Останалите се скупчват около тях.
РУТИ: Руут-руут-руут-руут!
СНЕЙК ХЪНТЪР: Да, РУТИ, напълно съм съгласен!
Отправя хладен поалед към…
