Отмъстителите

Обстановка: ХАНГАРЪТ С „ПАУЪР УЕГЪНС“, ПАТРУЛНИТЕ КОЛИ НА МОТОКОПС.

Насред паркираните микробуси, точно между „Тракър Ароу“ на СНЕЙК ХЪНТЪР и посребрения „РутиТуут“, малко над земята леко се поклаща страховит гост — „Мийтуегън“, а двигателят му тихо бръмчи.

Обстановка: НА ПРЕДЕН ПЛАН отново Мотокопс.

ПОЛКОВНИК ХЕНРИ: Мотокопс, гответе се за битка!

СНЕЙК ХЪНТЪР (извадил електрическото си оръжие): Вече те изпреварихме, шефе.

Другите също изваждат оръжията си.

Обстановка: Отново „Мийтуегън“.

Бойницата на смъртта на покрива на микробуса се отваря и отвътре се показва НОУ ФЕЙС с черната си униформа, зловещ както всякога. На командния пулт зад него се вижда ГРАФИНЯ ЛИЛИ с обичайното прелъстително-високомерно изражение. Хипнотичният камък на шията й сияе в целия спектър на дъгата.

НОУ ФЕЙС: Платформата, графиньо! Веднага!

ГРАФИНЯ ЛИЛИ: Да, Превъзходни.

ГРАФИНЯТА дръпва някакво лостче. Появява се подвижна платформа. НОУ ФЕЙС стъпва на нея и плавно се спуска до пода на хранилището. Не носи оръжие, а когато се приближава към него, ПОЛКОВНИК ХЕНРИ също прибира СВОЯ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПИСТОЛЕТ.

ПОЛКОВНИК ХЕНРИ: Не си ли малко далеч от дома, НОУ ФЕЙС?

НОУ ФЕЙС: Домът е там, където е сърцето, драги ми Ханк.

БАУНТИ: Нямаме време за игрички.

НОУ ФЕЙС: По стечение на обстоятелствата съм напълно съгласен. Силовият коридор се приближава. Вие, ПОЛКОВНИК ХЕНРИ, планирате космическо нападение с „Пауър Уегънс“…

МАЙОР ПАЙК: Ти пък откъде знаеш?

НОУ ФЕЙС (ледено): Самият аз бих действал така, тъпанар такъв!

(към ПОЛКОВНИК ХЕНРИ): Космическото нападение с летящите микробуси е изключително рисковано, но може би е единственият шанс да спасим Земята. Всяка помощ би била добре дошла за вас, а вие не разполагате с такава мощна машина като „Мийтуегън“.

СНЕЙК ХЪНТЪР: Въпрос на мнение, глупако. Моят „Тракър Ароу“…

ПОЛКОВНИК ХЕНРИ: Стига празни приказки!

(към НОУ ФЕЙС): Какво предлагаш?

НОУ ФЕЙС: Партньорство до разрешаване на кризата. Да забравим старите кавги поне временно. Обща атака срещу силовия коридор.

Подава ръката си с черна ръкавица. ПОЛКОВНИК ХЕНРИ посяга да я приеме, но в този миг МАЙОР ПАЙК пристъпва напред. Бадемовидните му очи са широко разтворени, а приличната му на клаксон уста тревожно потрепва.

МАЙОР ПАЙК: Недей, Ханк! Не му вярвай! Това е клопка!

НОУ ФЕЙС: Разбирам те, майоре… и ние изпитваме подобни чувства, нали, графиньо?

ГРАФИНЯ ЛИЛИ: Да, Превъзходни.

НОУ ФЕЙС: Но този път няма да има номера и капани.

ПОЛКОВНИК ХЕНРИ (към МАЙОР ПАЙК): Нямаме друг избор.

НОУ ФЕЙС: Наистина нямаме. Времето ни се топи.

ПОЛКОВНИК ХЕНРИ и НОУ ФЕЙС си стисват ръцете.

НОУ ФЕЙС: Съюз?

ПОЛКОВНИК ХЕНРИ: За момента.

РУТИ: Руут-руут-руут-руут!

Сцената потъва в мрак. Край на II действие.

ШЕСТА ГЛАВА

1

Сега, използвайки гласа на Бен Картрайт, главата на имението „Пондероса“, Так каза:

— Госпожо, струва ми, че бяхте замислили да офейкате.

— Не… — това бе нейният глас, но слаб и тих, като радиопредаване от Западния бряг в бурна нощ. — Не, просто бях тръгнала към магазина. Свършил ни се е… — Какво се е свършило? Какво би могло да се свърши, та да направи впечатление на този звяр и той да повярва на лъжата? Най- сетне й хрумна нещо, слава Богу. — Шоколадовият сироп! Нямаме „Хършис“!

То се запъти срещу нея — Сет Гарин с мръсни шорти с картинки на МотоКопс, само че в миг Одри забеляза удивително, ужасяващо нещо — босите стъпала на детето се тътреха по килима в дневната, но инак то плуваше във въздуха като огромен балон с формата на момченце. Това бе тялото на Сет, с мърляви китки и глезени, чак жал да ти стане, но погледът нямаше нищо общо със самото дете. Ни най-малко. През неговите очи гледаше онова създание, чието място бе в някое блато.

— Вика, че щяла да отскочи до магазина — каза гласът на Бен Картрайт. Каквото и да представляваше Так, то притежаваше невероятната дарба дяволски добре да имитира гласове. Не може да му се отрече. — Как мислиш, Адам?

— Мисля, че лъже, татко — отвърна гласът на Пърнъл Робъртс — актьорът, който изпълняваше ролята на Адам Картрайт. Робъртс бе вече пооплешивял, но все пак извади най-голям късмет — актьорите, които играеха баща му и братята му, до един се бяха споминали, откакто сред тропот от копита „Бонанза“ потъна в прашния залез на повторенията по кабелната телевизия.

Гласът на Бен я откъсна от мислите й — съществото вече почти бе застанало до нея и тя долавяше съвсем ясно киселата миризма на пот, примесена със сладкия аромат на детски шампоан.

— Как мислиш, Хос? Кажи, моето момче.

— Лъже, татко — отвърна гласът на Дан Блокър… и като че ли витаещото във въздуха дете за миг наистина заприлича на Блокър.

— Малък Джо?

— Лъже, татко.

— Руут-руут-руут-руут!

— Млъквай, Рути — сопна се гласът на Снейк Хънтър. Сякаш цял състав невидими умопомрачени се бяха събрали да й изнесат спектакъл. Когато съществото заговори отново, Снейк Хънтър бе изчезнал и на негово място се бе завърнал Бен Картрайт, суровият Мойсей от Сиера Невада.

— Тук, в Пондероса, не търпим лъжци, госпожо. Нито пък бегълци. Та как смятате да постъпим с вас сега?

„Не ми причинявай болка“ — опита се да каже тя, но от устните й не излезе нито звук, нито дори шепот. Опита се да активира вътрешната връзка, представяйки си малкия червен телефон, само че с надпис „СЕТ“ на слушалката. Страхуваше се да установи пряк контакт със Сет, но никога досега не бе изпадала в подобна бъркотия. Ако то реши, че иска смъртта й…