СЦЕНАТА ПРОДЪЛЖАВА
МЪРДОК: Ти напълно си откачил!
СТРИЙТЪР: Така ли? Е, ще видим. Защо ми се струва, че нощеска, като го няма капитан Кендъл да направлява кораба, наоколо няма да препускат разни призраци.
Продължавайки да се усмихва, СТРИЙТЪР отново се обръща към затвора.
МЪРДОК: Ами ако ти кажа, че отмъстителите изобщо не са в планината Десатойа или Скейт Рок, а много по-близо? Ами ако ти кажа, че са в покрайнините на самия град и само чакат първия изстрел? Това как ще ти се хареса, проклет янки такъв?
СТРИЙТЪР: Мисля, че много ще ми допадне.
Поглежда нагоре, пъха пръсти в устата си и ИЗСВИРВА.
ПОКРИВИТЕ НА КЪЩИТЕ ПО ГЛАВНАТА УЛИЦА, ГЛЕДАНИ ОТДОЛУ
Иззад всяка табела, комин и декоративна фасада един по един изникват МЪЖЕ. Доскоро наплашени ГРАЖДАНИ, сега те са въоръжени с пушки, а лицата им са сурови. Мъже има навсякъде — на покрива на китайската пералня, на смесения мазазин „Аул Каунти“, че дори и на погребалното бюро на Крейвън. Сред тях се забелязват пастора ЙОМАН и адвоката БРАДЛИ. ЙОМАН, който вече не се тревожи, че отмъстителите са изпратени да накажат града за греховете, вдига ръка и махва на ШЕРИФА.
ОТНОВО ГЛАВНАТА УЛИЦА; СТРИЙТЪР И МЪРДОК СТРИЙТЪР отвръща на поздрава на ЙОМАН, после отново се обръща към МЪРДОК, който изглежда едновременно разярен и засрамен. Опасна комбинация!
СТРИЙТЪР: Н-да, доведи ги, ако искаш.
Лицето на МЪРДОК се изопва. Бавно посяга към ръкохватката на колта. Нито един от двамата мъже не забелязва Лора, която излиза тичешком от бара. Носи лъскав костюми с пайети, а в ръка стиска малкия си пистолет.
МЪРДОК: Изпитваш ли ме, шерифе?
СТРИЙТЪР: Защо не се оттеглим да премислим нещата?
Но знае, че вече е късно, че е накарал МЪРДОК да отиде прекалено далеч. СТРИЙТЪР също посяга към оръжието си.
МЪРДОК: Времето за разговори мина, шерифе.
СТРИЙТЪР: Е, щом казваш…
СЦЕНАТА ПРОДЪЛЖАВА
МЪРДОК: Ако не се бе намесил, никой нямаше да пострада.
СТРИЙТЪР: Тукашните хора действат по друг начин. Ние… (вижда Лора)
СТРИЙТЪР: Лора, недей!
В това време Мърдок посяга към пистолета. Лора се хвърля между двамата мъже и насочва пистолета си към МЪРДОК. Натиска спусъка, но се чува само ЩРАКВАНЕ. ЗАСЕЧКА! След секунда МЪРДОК стреля с кавалерийския колт и куршумът, предназначен за шерифа, поваля Лора. Тя се СГЪРЧВА на земята.
ПОКРИВИТЕ
ГРАЖДАНИТЕ вдигат пушки за стрелба.
ОТНОВО ГЛАВНАТА УЛИЦА ПРЕД КРЪЧМАТА
МЪРДОК разбира какво се готви и се хвърля през летящите врати към относително защитеното помещение на кръчмата „Лейди Дей“. СТРИЙТЪР изпраща два-три изстрела след него, после се обръща към Лора и коленичи до нея.
ПОКРИВИТЕ
ФЛИП МОРАН, конярят, стреля. Неколцина друаи ао последват, но за радост, само. неколцина.
СЦЕНАТА ПРОДЪЛЖАВА
Отново мъжете пред кръчмата
КУРШУМ РИКОШИРА в едното крило на летящата врата и отцепва треска.
СТРИЙТЪР: Не стреляйте, той избяга!
ПОКРИВИТЕ
Мъжете свалят пушките. ФЛИП МОРАН изглежда объркан и засрамен.
СТРИЙТЪР И ЛОРА, БЛИЗЪК ПЛАН
Твърдостта на ШЕРИФА за миг се пропуква. Свежда поалед към умиращата ТАНЦЬОРКА и разбира, че я обича!
СТРИЙТЪР: Лора!
ЛОРА (кашля): Пистолетът засече… ти все казваш… да не се доверявам на… на скрит пистолет…
Задавя се.
СТРИЙТЪР: Не говори. Ще накарам Джо Прудъм да повика док…
ЛОРА (кашля): Вече е… е късно. Просто ме прегърни.
СТРИЙТЪР я прегръща. Тя вдига поглед.
СЦЕНАТА ПРОДЪЛЖАВА
ЛОРА: Виж ти!… Да не плачеш, шерифе?
НА ЗАДНИЯ ВХОД НА „ЛЕЙДИ ДЕЙ“
Отвътре изхвърча МЪРДОК. Сержант Матис го чака с конете.
СЕРЖАНТЪТ: Какво стана? Чух изстрели!
МЪРДОК (мятайки се на коня): Няма значение. Време е да викаме момчетата.
СЕРЖАНТЪТ: Да не искаш…?!
Изведнъж МЪРДОК изпада в пристъп на лудост. Очите му ГОРЯТ. Устните му се изкривяват в зловеща гримаса.
МЪРДОК: Ще заличим този град от лицето на земята!
Те пришпорват конете и поемат към останалите от отряда.
ДЕВЕТА ГЛАВА
