Отмъстителите

велосипеди и като всички останали гледаше към отсрещния тротоар. — Сигурно е отишъл за шоколадче.

— Да — отвръщам аз, прекрасно знаейки че: а) Сет няма пари; б) Сет едва говори с Хърб и мен, камо ли с непознати продавачки в магазина; в) Сет никога не напуска задния двор.

Сет не, но явно горделивото момченце понякога излиза. За да привлече неприятеля в обсега на действие, предполагам. След около пет минути лекарският екип от линейката изведе Айрийн Хобарт. Хю — синът й — я държете за ръка и плачеше. Преди мразех това хлапе, наистина го мразех, но вече не. Сега ми е жал и ме е страх за него. Цялата рокля на Айрийн беше опръскана с кръв. Притискаше към носа си компрес, а единият от лекарите придържаше отзад главата й. Качиха я в линейката — Хю се вмъкна отзад заедно с нея — и отпътуваха. Върнаха се след няма и два часа

(Сет вече бе прибран на сигурно място в бърлогата и гледаше стари уестърни по кабелната телевизия). Ким Телър мина да пием кафе и ми разказа, че ходила до Хобартови, за да провери дали Айрийн не се нуждае от помощ. От всички съседи на нашата улица единствено тя е, както се казва, приятелски настроена към Хобартови. Всичко било под контрол, но Айрийл се била наплашила. Страдала от високо кръвно. Взимала лекарства, но въпреки това едва го поддържала. И преди имала кръвоизливи от носа, но никога толкова силни. Казала на Ким, че кръвта рукнала изведнъж — направо запръскала от ноздрите й и дори със студен компрес не могла да я спре. Хю се уплашил и позвънил на 91153.

Екипът от линейката настоял да я откарат в болницата, за проверят дали не се налага да обгарят, носа й отвътре, макар че кръвоизливът почти бил спрял.

Пипнах Сет и го заразтърсвах. Казах му, че трябва да престане. Той просто ме гледаше, а устните му трепереха. Аз трябваше да спра — бясна и засрамена от себе си. Разтърсвах не когото трябва.

Макар че виждах и другия. Кълна се, че го видях. Криеше се зад очите на Сет и ми се присмиваше. Мисля, че най-ужасяващото нещо в цялата работа е, че ГМ е достатъчно умно да не се закача с Хю Хобарт. И да го остави да гледа отстрани.

29 юни 1995

Тази нощ се събудих към три часа и установих, че другата половина от леглото е празна. И в банята нямаше никого. Уплаших се и слязох долу. Дневната и кухнята също бяха празни. Слязох до гаража и там завадих Хърб по гащета да седи на тезгяха с инструментите и да плаче. Включих и изведнъж видях колко е отслабнал. Изглежда ужасно. Прегърнах го и той заплака като дете. Все повтаряше, че бил иморен, непрекъснато бил толкова уморен. Споменах как на сутринта ще идем при доктор Евърс. Той се изсмя и каза, че много добре знам. какво му е. Разбира се, че знам.

1 юли 1995

Късно следобед пред Хобартови отново беше спряла линейка. Веднага щом я видях, хукнах горе да проветя Сет, който уж спеше. Никакъв го нямаше. Прозорецът отворен — и това е прозорец на втория етаж — а от Сет няма и следа. Като излязох, го забелязах на отсрещния тротоар — държеше Том Билингзли за ръка. Хукнах натам и го прегърнах.

— Не бой се, Од, няма страшно — казва Том. — излязъл малко да се поразходи, нали моето дете?

— Да не си посмял да пресичаш улицата сам! — викнах аз. — Да не си посмял!  — И пак го разтърсих, не можах да се възспра.

Пълна глупост — все едно да разтърсвам восъчна кукла.

Този път бяха използвали носилката. На нея лежеше У. Хобарт.

— Напоследък ми се струва,че хич не им върви на тия Хобартови — отбеляза Том.

Този седмица господин Хобарт уж е в отпуск, но ще му се наложи да прекара част от нея в окръжната болница. Паднал по стълбите и си счупил крака и тазобедрената кост. После Ким ми каза, че пиел, нищо, че бил църковен настоятел на „Заветът на Цион“. Може и да пие, но не мисля, че това е причината за падането.

3 юли 1995

Няма горделиво момченце. Никога не е имало, в Сет има нещо друго — не id, не някаква различна проява на неговата личност, не и някакъв стопаджия, а нещо подобно на глист. Умее да мисли, и да говори. Днес ми заговори — нарича се Так.

6 юли 1995

Снощи някой застрелял ангорската котка на Хобартови. Явно нищо не е останало от нея, освен кръв и козина. Според Ким Айрийн била в истерия и подозирала всички съседи, че искат да им отмъстят, защото тяхното семейство щяло да отиде в рая, а всички останали ще отидем в ада. „И затова превръщат живота ни на земята в ад“ — казала на Ким. Умолявала я да й каже кой го е извършил; обяснила, че Хю бил безкрайно разстроен, изобщо не напускал стаята си и само лежал, плачел и повтатял, че е виновен, защото е грешник. Когато Ким отговорила, че не знае кой е виновен, а и не смята, че някой на Поплър Стрийт е способен да застреля котката на Хобартови, госпожа Хобарт я обвинила, че и тя е като всички и вече нямало да бъдат приятелки. Ким беше много разстроена, но не колкото мен.

За Бога, какво да правя? Още не е наранило сериозно никого, но…

8 юли 1995

Благодаря ти, Господи. Малко след девет часа зад ъгъла зави товарен микробус и спря пред Хобартови. изнасят се.

16 юли 1995

Ах, малка година, мръсно копеленце! Как можа! Ах, да можех да те пипна, малка гад такава! Само да оставиш Сет и да ми паднеш.. О Боже, Боже, Боже.

Аз ли сгреших? Да. Въпросът е ДО КАКВА СТЕПЕН грешката е моя. Мили Боже, как ще живея без него! Как ще се оправям с всичко това! Не знаех, че по света има толкова много болка, но ДО КАКВА СТЕПЕН грешката е моя? Ах, Так, година такава, мръсна година. Край на писането в тази тетрадка. Пък и не съм очаквала да ми помогне.

О, Хърб, толкова съжалявам, обичам те, толкова съжалявам.

19 октомври 1995

Днес получих отговор на моето писмо — вече се бях отчаяла. Подписано е от някой си Алън Симс. Работел в някакъв рудник на име „Китайската мина“, в град Деспърейшън, щата Невада. Казва, че видял Бил и семейството му, но нищо не се случило, просто ги развел из мината и те си тръгнали.

Лъже. Може би така и няма да разбера защо, нито какво се е случило в онази мина, но в това поне съм убедена. Лъже.

Бог да ми е на помощ.

ДЕСЕТА ГЛАВА