напомняше едновременно за МЪЖА, ВЪЛКА и ОКОТО. По някое време, след като луната залезе, Коджак усети, че съществото си е отишло и заспа. Лежа под верандата цели три дни, излизайки от скривалището си само, когато гладът и жаждата го принуждаваха. Под ръчната помпа на двора имаше локва вода, а в къщата — остатъци от храна, които майка Абигейл бе приготвила за хората на Ник. Когато се почувства по- добре, Коджак разбра накъде трябва да тръгне. Подсказа му го не миризмата, а някаква топлина, която сякаш се излъчваше от запад. И той се отправи в тази посока, като последните осемстотин километра измина на три крака, измъчван от дълбоките си рани. От време на време подушваше МЪЖА и разбираше, че е на прав път. И накрая пристигна тук. МЪЖЪТ бе тук, но нямаше вълци. Имаше храна. Не се усещаше онова ужасяващо присъствие… на човека, вонящ като вълк… и на Окото, което може да те види дори, ако се намираш на стотици километри разстояние.
Засега нещата бяха наред. И така, потънал в спомени и размишления (доколкото едно куче може да размишлява, тъй като връзката му със света се осъществява главно чрез усещанията), Коджак потъваше все по-дълбоко в истински сън, прекрасен сън, в който преследваше зайци през ливади, покрити с детелина и тимотейка и мокри от утринна роса. Името му бе Големия Стив. Беше някъде на север. О, и зайците са навсякъде в тази мъглива и безкрайна утрин…
Докато сънуваше лапите му потръпваха.
53.
Събранието бе проведено в дома на Лари Ъндърууд на Южна Четирийсет и втора улица в квартала „Тейбъл Меса“. Присъстваха всички членове на комитета…
Първо бе разгледан въпросът за избирането на постоянен комитет в Боулдър. Бе дадена думата на Фран Голдсмит.
Фран: Със Стю стигнахме до заключението, че най-сигурният начин да ни изберат, е да бъдем подкрепени от майка Абигейл. Това ще ни спести главоболията, ако познати и приятели предложат още двайсет човека. Но трябва да го направим. Нямам намерение да действаме недемократично, просто искам да наблегна, че всеки от нас трябва да е сигурен, че ще бъде предложен и подкрепен. Естествено, ние самите не можем да се предлагаме един друг — твърде много ще напомня за Мафията. И ако не можете да намерите някой да ви предложи и друг да ви подкрепи, може би най-добре ще е да се „отпишете“.
Сю: Уоу. Това е подло, Фран!
Фран: Да. Малко.
Глен: Отново се връщаме на проблема с етиката и макар да съм убеден, че темата вълнува всички нас, иска ми се да я изоставим през следващите няколко месеца. Просто трябва да приемем, че служим на интересите на хората от Свободната зона и да оставим нещата каквито са.
Ралф: Май си ядосан, Глен.
Глен: Така е, признавам. Фактът, че прекарваме толкова време в разискване на този въпрос, наистина ме изнервя.
Сю: Пътят към ада е постлан с…
Глен: Добри намерения, да. И след като всички изглежда толкова се притесняват за нашите намерения, ние сигурно ще поемем пътя към рая.
После Глен каза, че възнамерява да постави въпроса за разузнавачите или както там ги наричат, но предлага комитетът да обсъди този въпрос на деветнайсети. Стю го запита защо да не го направят сега.
Глен: Защото тогава може да не сме в същия състав. Възможно е някой да не бъде преизбран. Разбира се, това е малко вероятно, но кой знае какво може да се случи. Трябва да бъдем изключително предпазливи.
Настъпи тишина, след което всички единодушно гласуваха да се съберат на деветнайсети — в качеството си на постоянен комитет — и да обсъдят въпроса с разузнавачите… или шпионите.
Бе дадена думата на Стю по третия въпрос, касаещ майка Абигейл.
Стю: Както всички знаете, тя ни напусна по свои съображения. В бележката си пише, че заминава за известно време, което е доста, мъгляво и че ще се върне, ако „Бог пожелае“. Това не е никак обнадеждаващо. Търсим я безрезултатно вече три дни. Нямаме намерение да я върнем насила, но съвсем друго е, ако лежи някъде със счупен крак или в безсъзнание. От една страна, нямаме достатъчно хора, за да претърсим околността. Но поради същата причина се забавя и работата в електроцентралата. Липсва ни добра организация. Ето защо моля за разрешението ви да включим в дневния ред на утрешното събрание въпроса за екипите, които ще търсят майка Абигейл, ще ремонтират електростанцията и ще се занимават с погребенията. И бих искал да предложа за отговорник по издирването Харолд Лодър, защото идеята бе негова.
Глен каза, че по негово мнение едва ли ще излезе нещо от по-нататъшното издирване на майка Абигейл, която все пак е на цели сто и осем години. Комитетът се съгласи с мнението му, после гласува за предложението на Стю. За да е точен протоколът, съм длъжна да добавя, че имаше известни възражения по кандидатурата на Харолд Лодър… но както изтъкна Стю, идеята бе негова и да не го изберат за отговорник на групата по издирване бе все едно да му ударят плесница.
Ник: Оттеглям възражението си, но не се отказвам от съмненията си. Просто не го харесвам.
Ралф Брентнър попита дали Стю или Глен ще внесат писмено предложение за групата по издирването, така, че да бъде прибавено към другите материали, които ще отпечати тази вечер. Стю с удоволствие се съгласи. Лари Ъндърууд предложи съвещанието да бъде закрито, Ралф го подкрепи. Всички гласувахме единодушно.
Франсис Голдсмит, секретарка
На следващата вечер на събранието присъстваха почти всички хора от Зоната и за пръв път Лари Ъндърууд, който бе пристигнал тук само преди седмица, доби представа колко многобройно е местното население. Едно е да срещаш хората по улиците , обикновено сами или по двама, а съвсем друга е да ги видиш всичките струпани на едно място — в залата „Чатакуа“. Тя беше претъпкана, част от хората стояха прави между редовете, други отзад в дъното. Изглеждаха някак потиснати и си шепнеха, вместо да говорят високо. За пръв път, откакто Лари пристигна в Боулдър, цял ден валя дъжд. Капките като че увисваха във въздуха, без да те намокрят; дори шумът, вдиган от шестстотин души, не можеше да заглуши потропването на дъжда върху покрива. В залата се разнасяше шумолене на хартия. Хората четяха дневния ред на събранието, напечатан на листове, натрупани върху две масички до самия вход.
Дневният ред гласеше:
1. Прочитане и ратифициране на Конституцията на Съединените американски щати.
2. Прочитане и ратифициране на правата на човека.
3. Избиране на постоянен седемчленен комитет за управлението на Свободната зона в Боулдър.
4. Да се даде правото на вето на Абигейл Фримантьл по всякакви въпроси, повдигнати от представителите на Свободната зона.
