Лойд Хенрайд сведе поглед към амулета си и го свали от врата си. Остави го на нощното шкафче и тънката верижка издаде тих звук.
— Така добре ли е?
— Много по-добре.
Протегна ръце към него. След миг той вкара в нея възбудения си пенис.
— Харесва ли ти? — попита той, дишайки тежко. — Харесва ли ти когато е в теб, скъпа?
— Господи, просто се побърквам — изстена тя, мислейки си за месомелачката.
— Какво?
— Казвам, че ще ме побъркаш! — викна тя.
След известно време без усилие симулираше оргазъм, като движеше бясно бедрата си и викаше силно. Той свърши след няколко секунди (спеше с Лойд вече четири дни и почти до съвършенство бе изучила начина му на любене). Когато усети струйката сперма да тече по бедрата й, погледът й се спря върху нощното шкафче.
Черния камък.
С червен процеп по средата.
Струваше й се, че я наблюдава.
После, както бе разчитала, Лойд се разприказва. Това беше част от ритуала. Обикновено я прегръщаше с едната си ръка през голите рамене, пушеше, гледаше отражението им в огледалото на тавана и й разказваше последните новини.
— Не бих искал да съм на мястото на Боб Тери — каза той. — Главният заповяда да запазим главата му. Иска да я изпратим обратно през Скалистите планини. Но онзи козел му е изстрелял два четирийсет и пет калиброви куршума в лицето от близко разстояние. Предполагам, че си е заслужил наказанието, но съм доволен, че не бях там.
— Какво се е случило с него?
— Не ме питай.
Откъде е разбрал Главния?
— Беше там.
По гръбнака й полазиха тръпки.
— Просто така, без никаква причина?
— Да. Той винаги е там, където има неприятности. Мили Боже, като си помисля какво направи с Ерик Стрелеторн, онзи хитрец, адвоката от Лос Анжелис…
— Какво е направил?
Той замълча и тя си помисли, че няма да й отговори. Обикновено внимателно го подтикваше, като му задаваше въпроси, който го караха да се чувства важна личност, но този път имаше чувството, че е отишла твърде далеч, докато Лойд не каза със странния си глас:
— Само го погледна. Ерик говореше как иска операцията във Вегас да потръгне… как трябва да направим това или онова. Горкият Траш — той не е съвсем с всичкия си, нали разбираш, — просто го зяпаше, сякаш бе някоя телевизионна звезда. Ерик ходеше напред-назад като пред съдебни заседатели, а той му каза съвсем тихо: „Ерик“. Само това. И той го погледна. Аз не видях нищо. Но Ерик се вгледа продължително. Може би пет минути. Очите му ставаха все по-големи и по-големи… и тогава започна да хихика… Флаг също започна да се смее с него, и това ме уплаши. Когато той се засмее винаги ме хваща страх. Но Ерик продължи да хихика. Тогава Той каза: „Като се връщаш, остави го в Мохави.“ Това и направихме. И сигурно Ерик още скита там някъде. Погледна Ерик за пет минути и той подлудя.
Лойд дръпна силно от цигарата си и я загаси.
— Защо да говорим за такива работи?
— Не знам… как вървят нещата в Индиън Спрингс?
Лойд засия. Проектът бе негово дело.
— Отлично. Направо прекрасно. Към първи октомври, може и по-рано, трима вече ще могат да летят на „Скайхоук“. Ханк Роусън е направо великолепен. А Траш е истински гений. Не разбира от всичко, но щом стане дума за оръжия, направо се преобразява.
— Значи разбира от оръжия? — попита тя Лойд.
— Просто е бог. Под крилата на „Скайхоук“ са монтирани ракети „въздух-земя“. Никой не успя да разбере как се прикрепват. Господи, изгубихме цял ден само да разберем как да ги разопаковаме. А Ханк рече: „Почакайте да се върне Боклукчията.“
— Кога ще се върне?
— Ами той е странен тип. Остава във Вегас около седмица и отново заминава.
— Къде?
— В пустинята. Сяда във всъдехода си и заминава. Казвам ти, много е странен. Почти колкото Главния. На запад оттук няма нищо, освен забравена от Бога пустиня. Не знам как може да живее там. Търси нови играчки и никога не се прибира с празни ръце. Седмица след като се върнахме с него от Лос Анджелис, донесе със себе си куп картечници с лазерни мерници. А този път откри пластични мини. Разправя, че открил цял склад с паратион и още толкова дефолиант, което било достатъчно да бъде пометен целият щат Колорадо.
— И къде се намира всичко това?
— Навсякъде — безразлично отвърна Лойд. — Няма нищо странно в това. По-голямата част от Западна Невада и Източна Калифорния бе на доброто старо правителство. Там се провеждаха изпитанията с всякакви неща — всички видове, включително атомни бомби. Веднъж той я домъкна тук. Лойд се разсмя. Дейна усети хлад, ужасен смразяващ хлад. — Супергрипът е започнал някъде тук. Обзалагам се. Някой ден Траш ще открие това място. Казвам ти, просто надушва подобни неща. Знаеш ли каква е любимата му играчка?
— Не — отвърна Дейна. Не беше сигурна, че иска да научи… но тогава защо беше тук?
— Ракети с напалм. Намери пет парчета в Индиън Спрингс. Били подредени една до друга като автомобили от Формула-1. Просто се е влюбил в тях.
— Глупак — промърмори тя.
— Глупак или не, но когато Траш се върна, ние го отведохме в Спрингс. Обикаля известно време около ракетите „въздух-земя“ и ги прикрепи към самолетите за шест часа. Невероятен е, нали? Специалистите са били обучавани на подобни неща поне сто години. Но те не могат да се мерят с Траш. Той е истински гений.
„Искаш да кажеш — учен идиот. Обзалагам се, че зная откъде са тези обгаряния по него.“ Лойд погледна часовника и седна.
— Всъщност, трябва скоро да отида до Индиън Спрингс. Имам време колкото за един душ. Искаш ли да се изкъпем заедно?
— Някой друг път.
Когато душът отново зашумя, Дейна започна да се облича. Сложи си гривната с прикрепения към нея автоматичен нож. Само едно бързо движение на ръката и щеше да й израсне шести стоманен пръст с дължина десет сантиметра.
„Е, и какво от това — помисли си тя, — всяко момиче има своите тайни.“
Следобед Дейна работеше в бригадата по поддръжката на уличното осветление. Работата се състоеше в това да проверяват лампите и да подменят онези от тях, които бяха изгорели или разбити от вандали по време на епидемията. Бригадата се състоеше от четирима човека. Имаха камион със стълба, с който се движеха по улиците.
В края на деня Дейна сваляше плексигласовия глобус на един от фенерите, размишлявайки доколко й харесват хората, с които работеше. Най-много й допадаше Джени Енгстрьом, силно и красиво момиче, което
