— Слушай, Джули Лори, Флаг в момента не е в Лас Вегас.
— Кога ще се върне?
— Нямам представа. Заминава и се връща когато пожелае и не носи бипър. Нито пък ми дава обяснения. Щом имаш нещо за него, кажи ми го и аз ще се погрижа да го съобщя на шефа. — Момичето го изгледа недоверчиво и той повтори онова, което следобед беше казал на Карл Хоуг:
— Затова съм тук, Джули.
— Добре. — Сетне побърза да добави. — Ако информацията е важна, кажете му, че сте я получили от мен, Джули Лори.
— Дадено.
— Нали няма да забравите?
— Няма, по дяволите! Хайде, казвай! Тя се нацупи.
— Ама защо сте толкова груб?
Лойд въздъхна и остави картите на масата, после по-меко каза:
— Извинявай. Ъ, какво искаш да съобщиш?
— Оня, малоумният, ако се върти наоколо, сигурно шпионира. Просто си помислих, че трябва да го знаете. — Очите й злобно проблеснаха. — Скапаният гадняр ме заплаши с пистолет.
— За кого говориш?
— Ами, едно време го видях заедно с другия откачалник, та си казах, че малоумният сигурно е негов човек. Разбирате ли, много по-различни са от нас. Трябва да са дошли да шпионират.
— Така си си помислила, а?
— Аха.
— Да пукна, ако знам за какво говориш. Денят бе дълъг и съм уморен като куче. Ако няма какво друго да кажеш, Джули, ще отида да си легна.
Тя седна, кръстоса крака и му разказа за срещата си с Ник Андрос и Том Кълън в Прат, щата Канзас „Тъкмо се забавлявах, а онзи, глухонемият, ме заплаши с пистолет!“ Сподели още как стреляла подире им.
— Не мога да разбера какво доказва всичко това? — попита Лойд, когато момичето млъкна. Беше наострил уши при споменаването на думата „шпиониране“, ала след това му бе доскучало и чак го бе налегнала дрямка.
Джули отново се нацупи и запали цигара.
— Казах ви вече. Онзи малоумник е тук. Обзалагам се, че е шпионин.
— Май одеве каза, че името му е Том Кълън.
— Точно така.
Лойд смътно си спомняше някакъв едър, русокос младеж, който очевидно не беше много интелигентен, но не беше чак малоумен, какъвто го изкарваше тая шантонерка. Напразно се опитваше да си припомни нещо повече. Дневно във Вегас пристигаха между шейсет и сто души. Ставаше все по-трудно да ги подбират и Флаг твърдеше, че емиграционният процес ще се засили, преди напълно да секне. Може би трябва да отиде при Пол Бърлсон, който разполагаше с досиетата на всички жители на Вегас и да провери що за птица е този Кълън.
— Ще го арестувате ли? — прекъсна размишленията му Джули.
Лойд я изгледа накриво.
— Ще арестувам теб, ако продължаваш да ми досаждаш.
— Гаден педераст! — пискливо изкрещя Джули Лори. Скочи на крака и гневно го изгледа. Краката й в прилепнали бели шорти изглеждаха дълги чак до гърлото й. — Опитвам се да ви направя услуга!
— Ще проверя информацията.
— А, не, тия не ми минават! — Тя замарширува към вратата на бара, негодуващо поклащайки стегнатото си задниче.
Лойд развеселено я проследи с поглед, мислейки си, че по света има сума мацки като нея; дори бе готов да се обзаложи, че и сега, след супергрипа, броят им не е намалял. Бутат ти се доброволно, а след това са готови да ти издерат очите с нокти. Истински сестри на онези паяци, дето след съвкуплението изяждат партньора си. Изминали са два месеца, откакто онзи глухоням е заплашвал да я застреля, а тя все още му има зъб. Как каза, че било името му? Андрос?
Извади от задния си джоб оръфан черен бележник, наплюнчи пръста си и запрелиства тефтера, докато откри празна страница. Това бе неговият „подсещач“ и почти бе изписан с бележки, с които Лойд си напомняше различни неща: например да се обръсне винаги преди среща с Флаг или да провери с какво количество морфин и кодеин разполагат аптеките в Лас Вегас и да осигури доставката на въпросните препарати, ако са се изчерпали. Скоро щеше да му се наложи да започне нов бележник.
С необработения си почерк написа на празната страница:
„Ник Андрос или Андротис — глухоням. В града?“ А отдолу добави: „Том Кълън. Провери при Пол.“ Сетне пъхна бележника обратно в джоба си.
Далеч от града, в пустинята, под студения блясък на звездите, зловещият човек беше консумирал дългоочаквания си „брак“ с Надин Крос. Навярно безкрайно би се заинтересувал от новината, че приятел на Ник Андрос се намира в Лас Вегас.
Ала той спеше.
Лойд впери печален поглед в картите пред себе си, забравяйки изпълнената с омраза Джули Лори и стегнатото й задниче Отново си „помогна“, при подреждането на пасианса но умът му бе другаде — питаше се какво ще каже или направи Флаг, когато научи за подвизите на Боклукчията.
По времето, когато Джули Лори гневно излезе от бара обзета от ярост при мисълта, че не са я похвалили, задето изпълнява гражданския си дълг, в друг квартал на града Том Кълън стоеше до панорамния прозорец на апартамента си и замечтано се взираше в пълната луна.
Време беше да напусне Лас Вегас.
Време бе да се върне при приятелите си.
Този апартамент не приличаше на дома му в Боулдър. Беше мебелиран, но му липсваше допълнителна украса. Том не си бе направил труда да залепи някакъв плакат или да намери препарирана птица, която да провеси на тел от тавана. Знаеше, че е тук временно, а сега беше настъпил моментът да напусне града. Това го радваше. Ненавиждаше Лас Вегас. Непрекъснато му се струваше, че отнякъде вони на гнилоч. Общо взето, хората тук бяха симпатични и дори се го привързал към някои от тях — например Ейнджи и малкия Дини. Никой не му се подиграваше, задето е умствено изостанал. Дадоха му работа, държаха се дружелюбно с него и по време на обедната почивка правеха обща трапеза. Бяха свестни хора, не по-различни от жителите на Боулдър, но…
Но от тях се излъчваше неприятна миризма. Като че всички бяха нащрек и очакваха нещо да се случи. Понякога разговорите секваха и се възцаряваше неловка тишина, а очите на хората се замъгляваха, сякаш ги измъчваха тревожни сънища. Безпрекословно изпълняваха заповедите, без да ги е грижа дали са разумни и какво целят. Струваше му се, че всички носят маски на щастливи хора, под които се крият лица на чудовища. Веднъж беше гледал филм за такова чудовище, което наричаха върколак.
Призрачната луна се издигна високо над пустинята и заплува по небето.
Веднъж беше зърнал Дейна от Свободната зона, но повече не я видя. Какво ли се е случило с нея? Дали и тя е била изпратена да шпионира? Върнала ли се е в Боулдър? Нямаше отговор на този въпрос, но се страхуваше. Поставил бе малката си раница на стола срещу масичката, където стоеше безполезен цветен телевизор. Раницата беше пълна с пакети вакуумирана шунка и шоколадчета. Том я надяна на гърба си. Беше запомни съвета да се придвижва нощем, а денем да спи.
Излезе на паркинга пред сградата, без дори да хвърли поглед назад. Под ярката лунна светлина сянката му се очертаваше върху пропуканата бетонна настилка на паркинга, където някога жадни за бързо забогатяване комарджии от всички щати спираха автомобилите си.
Той вдигна поглед към луната, подобна на блестяща медна монета и прошепна:
— Да, Бога ми. Том Кълън знае какво означаваш. Велосипедът му бе облегнат на стената на сградата.
