сигурен, че Пол Бърлсон ще има сили да крещи. Беше кльощав човечец, носеше очила с голям диоптър и костюм с жилетка, въпреки горещината, поради което някой му бе изкарал прякора „господин Мраз“.
Ала той очевидно се справяше с работата си по осигуряване на различен род информация и веднъж Флаг, в момент на откровение, сподели с Лойд, че през 1991 година Пол ще бъде началник на тайната полиция. „И ще се справя страхотно“ — беше добавил той с топла и любяща усмивка.
Ала противно на очакванията му Пол съумя да говори малко по-високо.
— Носиш ли си указателя?
— Да — отговори Бърлсон. — Със Стан Бейли обсъждахме разпределението на хората на смени.
— Провери какво си записал за човек на име Том Кълън.
— Почакай секунда. — Изминаха няколко секунди, минута, две и Лойд тъкмо се питаше дали връзката не се е разпаднала, когато дочу гласа на Пол:
— Том Кълън… хей, чуваш ли ме, Лойд?
— Да, да, говори.
— Човек никога не е сигурен с тукашните телефони Слушай, твоят човек е на възраст между двайсет и две и двайсет и пет. Казал е, че не знае точно. Страда от лека умствена изостаналост. Годен е за определени видове работа Назначили сме го в бригадата за почистване.
— От кога е във Вегас?
— Пристигнал е преди около три седмици.
— От Колорадо?
— Да, което не бива да те притеснява. Тук вече има десетина души, които са опитали да живеят в Колорадо и не им е харесало. Те са прогонили младежа, който те интересува, тъй като правил секс с нормална жена — сигурно се страхуват, че гените му ще се предадат на следващото поколение — засмя се Бърлсон.
— Имаш ли адреса му?
Пол го продиктува и Лойд го записа в бележника си.
— Това ли е всичко, Лойд?
— Искам да провериш още едно име, ако имаш време.
Пол се засмя или по-точно се изкиска.
— Давай, нали съм в почивка?
— Интересувам се от някой си Ник Андрос.
Бърлсон моментално отвърна:
— Името му е в „Червения списък“.
— Така ли? — Лойд се опита да размишлява по-бързо, кое съвсем не се равняваше на скоростта на светлината. Нямаше представа какъв е този „Червен списък“. — Кой ти даде това име?
— А ти кой мислиш? — раздразнено попита събеседникът му. — Същият човек, който ми дава всички имена за включване в „Червения списък“.
— О, така ли? — Той се сбогува и затвори телефона. Връзката беше прекалено лоша, за да разговарят за щяло и нещяло, освен това бързаше да прекъсне, тъй като го измъчваха няколко въпроса
Червен списък! Очевидно в него бяха включени имена, които Флаг е дал единствено на Пол, макар последният да беше предположил, че и Лойд ги знае. Червен списък — какво ли означава това? Червеният цвят се използва при знака „стоп“.
Червеният цвят означава опасност. Той отново вдигна слушалката. — Тук телефонистката. Кажете, моля.
— Шърл, пак съм аз, Лойд.
— Успя ли да…
— Шърли, нямам време за празни приказки. Научих нещо, което може да се окаже много важно.
— Казвай! — Телефонистката смени закачливия тон с делови.
— Кой е на смяна в отдела по сигурността?
— Бари Дорган.
— Свържи ме с него. И забрави, че съм ти се обаждал.
— Добре, Лойд. — В гласа й се прокрадна страх. Лойд също се страхуваше, но изпитваше и странна възбуда.
Дорган се обади след секунда. Беше свестен човек, за което Лойд бе безкрайно благодарен. Прекалено много хора от типа на Поук Фрийман се бяха присламчили към полицейския отдел.
— Искам да арестувам един човек — нареди му Лойд. — И го искам жив, дори с цената на живота на твоите хора. Казва се Том Кълън и вероятно ще го заловиш в дома му. Доведи го незабавно в „Гранд“. — Продиктува му адреса на Том и го накара да го повтори.
— Струва ми се, че става дума за нещо важно, Лойд. — Изключително важно. Ако си свършиш добре работата, голямото началство ще бъде много доволно. — Ясно — Бари затвори телефона, Лойд също, уверен, че Дорган е разбрал неизреченото продължение на мисълта му: „Ако прецакаш работата, голямото началство много ще се нервира.“
След час Бари му позвъни и съобщи, че според него Том Кълън е напуснал града.
— Но младежът е малоумен — продължи той — и не умее да шофира. Не може да кара дори мотопед. Ако е тръгнал на изток, едва ли е стигнал по-далеч от Драй Лейк. Сигурен съм, че ще успеем да го настигнем. Само ми нареди. — Бари бърбореше неспирно. Беше един от малцината във Вегас, който знаеше за шпионите и бе прочел мислите на Лойд.
— Ще ти се обадя след малко — заяви Лойд и затвори телефона преди Дорган да успее да запротестира. Съзнаваше, че след грипната епидемия е някак си поумнял и е в състояние да разрешава проблеми, които преди биха му се сторили непосилни, но този беше прекалено сериозен, за да успее сам да се справи с него. Освен това го гризеше мисълта за червения списък. Защо не беше уведомен за това?
За пръв път, откакто се запозна с Флаг във Финикс, Лойд изпита ужасяващото чувство, че е уязвим, че има неща, за които дори не подозира. Навярно все още има шанс да заловят Том Кълън; Карл Хоуг и Бил Джеймисън с хеликоптерите си ще огледат всеки път, водещ на изток. Освен това младежът не беше Джек Изкормвачът, а просто един малоумник, който не .може да избяга надалеч, но го вбесяваше мисълта, че ако знаеше за този Андрос, когато Джули Лори дойде при него, Том Кълън щеше да бъде заловен още в апартамента му.
В съзнанието му сякаш се отвори врата, през която полъхна леденият вятър на страха. Флаг беше допуснал грешка. Флаг очевидно не се доверяваше напълно на Лойд Хенрайд. А това беше адски кофти.
И все пак трябваше да му съобщи за откритието си. Не искаше да поеме отговорността за преследването на беглеца. Не и след случилото се със съдията. Тъкмо се канеше да стане и да телефонира, когато към него се приближи Уитни Хорган.
— Шефът те вика, Лойд.
— Добре — отвърна той и се учуди колко спокоен е гласът му, макар страхът му да беше нараснал. Каза си, че никога не бива да забравя как отдавна да е пукнал от глад в затворническата си килия, ако не беше Флаг. Нямаше смисъл да се самозалъгва — принадлежеше тялом и духом на дяволския човек.
Докато вървеше към асансьора, му хрумна още нещо: „Все пак, не мога да си върша работата, ако не разполагам с необходимата информация.“ Натисна бутона за най-горния етаж и кабината се понесе безшумно. В съзнанието на Лойд се въртеше една и съща натрапчива мисъл: „До този момент Флаг не знаеше за присъствието на третия шпионин. Врагът доскоро е бил сред тях, а Флаг дори не е подозирал!“
— Влизай, Лойд. — Облечен в хавлия на сини райета, Флаг му се усмихна добродушно. Младият мъж се подчини. Климатичната инсталация работеше и той изпита чувството, че е застанал на брулен от ледени ветрове хълм в Гренландия. И все пак, когато мина покрай господаря си, усети топлината, която се излъчваше от тялото му. Все едно, че се намираше в помещение с разпалена пещ.
В ъгъла стоеше жената, която тази сутрин беше дошла с Флаг. Косата й беше грижливо сресана и прибрана с фиби, тя носеше широка дреха, подобна на нощница. Лицето й беше абсолютно безизразно и щом я погледна, Лойд усети как го полазват тръпки. Когато беше петнайсетгодишен, заедно с няколко приятели бяха откраднали динамит от някакъв строителен обект и го бяха възпламенили и хвърлили в
