воплите и протестите му бе изведен на сцената. Двама негри го накараха да коленичи.
Гигантът се усмихна, кихна, изхрачи се и допря пистолета си до слепоочието на редник Стърн.
— Не! — истерично изкрещя младежът. — Ще се присъединя към вас, кълна се в Бога, ще дойда с вас…
— В името на Отца и Святого духа — напевно произнесе негърът и натисна спусъка. Устните му бяха разтегнати в ослепителна усмивка. Зад мястото, където коленичеше редник Стърн, имаше локва от кръв и мозък и сега той допринесе за увеличаването й.
Негърът отново кихна и за малко не се строполи на пода. Друг чернокож, който седеше на пулта (носеше зелено маскировъчно таке и снежнобели гащета), натисна бутона „аплодисменти“. Пред зрителите проблесна същият надпис. Негрите, които охраняваха пленниците, заплашително вдигнаха оръжията си. Белокожите войници лудешки заръкопляскаха.
— Следващият! — с прегракнал глас извика негърът с розовата набедрена препаска, извади документ от сферата и провъзгласи: — Сержант Роджър Питърсън, на сцената, м-о-ооо-ля!
Един от зрителите нададе вой и хукна към вратата на студиото, ала след няколко секунди го доведоха на сцената. В суматохата някакъв войник на третия ред се опита да скъса табелката с името си, прикрепена към куртката му. Прозвуча изстрел и той се свлече на стола си, а очите му се замъглиха, сякаш безвкусното представление го бе накарало да се унесе в мъртвешка дрямка.
Спектакълът продължи докъм 11:15, когато четири взвода военни с противогази и автомати превзеха студиото. Обречените на смърт пленници моментално се включиха в сражението.
Негърът с розовата набедрена препаска се строполи на земята, надупчен от куршуми. Продължаваше да проклина и да стреля в пода. Дезертьорът, застанал зад камера № 2, беше улучен в корема. Опитвайки се да задържи вътрешностите си, той се приведе и камерата бавно се завъртя, давайки възможност на зрителите добре да видят ужасяващите сцени. Полуголите негри от охраната отговориха на огъня и военните с противогазите започнаха да обстрелват мястото за публиката. Вместо да бъдат освободени, невъоръжените пленници откриха, че екзекуцията им се е ускорила.
Младеж с червеникава коса и с изкривено от ужас лице запрескача столовете като цирков акробат, сетне беше покосен от изстрел на 45-калибров пистолет. Други пълзяха по пътеките между редовете, както ги бяха обучавали да постъпват при подобни ситуации. Възрастен сержант с побеляла коса се изправи, разпери ръце като водещ на телевизионно шоу и с всичка сила изкрещя:
— СПРЕ-ЕЕЕ-ТЕ!
Куршумите мигом го пронизаха и тялото му заподскача нагоре-надолу като разкъсана кукла на конци.
Грохотът на оръжията и воплите на умиращите и ранените бяха толкова оглушителни, че уредите по пулта отчетоха сила на звука над петдесет децибела.
При падането си операторът неволно насочи камерата към тавана и въпреки че престрелката продължаваше, на зрителите милосърдно бяха спестени последвалите кървави сцени. След пет минути огънят стихна, разнасяха се само отделни изстрели, които след време също се прекратиха. Дочуваха се единствено писъците.
В 11:05 вместо тавана на студиото, на екраните се появи нарисувано човече, което намръщено се взира в нарисувания телевизор. На екрана на нарисувания телевизор пишеше: „ИЗВИНЕТЕ, ИМАМЕ ПРОБЛЕМИ!“
Надписът спокойно можеше да се отнася и за зрителите.
В 23:30 местно време стар буик, окичен с религиозни стикери от рода на „НАДУЙ КЛАКСОНА, АКО ОБИЧАШ ИСУС“ — неуморно обикаляше из безлюдните улици на Дъ Мойнс. През деня в града се разрази пожар, който унищожи сградите от едната страна на Хъл Авеню, както и прогимназията „Грандвю“; по-късно избухна бунт и погромаджиите опустошиха търговския район.
Преди падането на мрака същите тези улици бяха изпълнени с тълпи от хора, повечето от които под двайсет и пет години. Мнозина караха велосипеди. Те чупеха витрини, грабеха телевизори, пълнеха резервоарите си с бензин, докато зорко следяха да не ги нападне някой въоръжен човек. Ала сега улиците бяха пусти. Някои от метежниците — предимно тези с велосипедите — вече бяха напуснали града по магистрала № 80. Но повечето се бяха изпокрили по домовете си и трепереха зад заключените врати, тъй като вече бяха заразени от супергрипа или се страхуваха до смърт. Градът приличаше на апартамент след буйно новогодишно празненство, когато и последните гуляйджии са потънали в пиянски сън. Буикът зави по Юклид Авеню — счупените стъкла под гумите му скърцаха зловещо — и отмина две коли, блъснали се челно, които лежаха на една страна, а броните им бяха преплетени като прегърнати любовници след двойно убийство. От високоговорителя на покрива на буика се разнесе пронизително изсвирване, последвано от пращенето на стара, издраскана плоча; сетне призрачните, безлюдни улици на Дъ Мойнс се огласиха от звучния, напевен глас на майка Мейбъл Картър, която пееше „Оптимист бъди“.
Старият буик продължаваше да кръстосва опустошения град, понякога обикаляше три-четири пъти около един и същи квартал. Винаги, когато попаднеше на дупка в асфалта (или прегазеше труп), плочата на грамофона прескачаше.
Двайсет минути преди полунощ колата спря до тротоара и моторът заработи на празни обороти. Сетне тя отново потегли. От високоговорителя гърмеше гласът на Елвис Пресли, изпълняващ „Старият кръст“, а нощният ветрец полюшваше клоните на дърветата и разнасяше дима, издигащ се от развалините.
Из речта на президента, излъчена по телевизията в 21 часа източно време, която не е била предавана от много станции:
„… нашата велика нация трябва да преодолее всички трудности. Не можем да си позволим да се плашим от сенките си като деца в тъмна стая, но в никакъв случай не бива да се отнасяме лекомислено към тази сериозна грипна епидемия.
Приятели мои, съграждани — американци, призовавам ви да не напускате домовете си. Ако се почувствате зле, останете в леглото, вземайте аспирин и пийте повече течности. Бъдете сигурни, че най- много след седмица ще усетите подобрение. Позволете ми да повторя онова, с което започнах разговора си с вас тази вечер: не вярвайте —
— И още нещо — определени радикални, антиправителствени организации разпространяват неверни слухове, че този вирус е създаден и предназначен за военни цели. Приятели мои, това е чиста лъжа, която незабавно искам да изоблича. Нашата страна с чиста съвест подписа преработеното Женевско споразумение, третиращо използването на отровни и нервнопаралитични газове, както и на бактериологическо оръжие. Нито сега, нито по-рано…
(той кихва няколко пъти)
— … не сме произвеждали тайно вещества, забранени от Женевската конвенция. Това е просто много сериозна грипна епидемия. Тази вечер получихме съобщения за избухването на подобни епидемии в редица други страни, включително в Русия и Китай. По тази причина…
(започва да киха, сетне кашля продължително)
— … ви призоваваме да запазите спокойствие. Бъдете сигурни, че в края на седмицата или в началото на следващата онези от вас, които още не са оздравели, ще получат ваксина. В някои райони от страната са изпратени хора от националната гвардия, за да защитят населението от хулигани, вандали и паникьори, но напълно неверни са слуховете, че някои градове били окупирани от армията, че новините били манипулирани. Приятели мои, това е долна лъжа и искам да заклеймя онези, които…“
